Определение № 93 от 20.08.2019 г. на ВКС по н. д. № 708/2019 г.

Производството е по чл. 43 т. 3 от НПК. По подадена тъжба от С. П. П. от гр. Я. против П. Н. П. от с.Х., общ. Т., обл. Я., с която е повдигнато обвинение за извършено престъпление от частен характер по чл. 148, ал. 1, т. т. 3 и 4, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК е било образувано н.ч.х.д. № 685/ 2019 г. по описа на Районен съд – гр. Ямбол. Всички съдии от посочения съд са се отвели от разглеждане на делото на основание чл. 29, ал. 2 от НПК, позовавайки се на обстоятелството, че жалбоподателят е съпруг на съдебен секретар от съда, с когото се намират в ежедневни служебни контакти. Поради това, с оглед невъзможността на съда да формира състав, с разпореждане (определение) № 581 от 01.07.2019 г. делото е прекратено и е изпратено на ВКС за определяне на друг, еднакъв по степен съд за разглеждането му. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира писмено становище, че са налице основанията на чл. 43 т. 3 от НПК. Върховният касационен съд, като се запозна с материалите по делото и установи, че местно компетентният съд не може да образува състав за разглеждането му, намери, че направеното по реда на чл. 43 т. 3 от НПК искане е основателно. Производството следва да бъде възложено за разглеждане на най-близкия, равен по степен съд, попадащ извън съдебния район на Окръжен съд –гр. Ямбол, който се явява въззивна инстанция при обжалване на делото от частен характер, какъвто е Районен съд – гр. Сливен. Ето защо и на основание чл. 43, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение