Решение № 4935 от 07.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1001/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) срещу Решение № 1714/07.11.2025 г. на Административен съд (АС) – Ловеч, постановено по адм. дело № 271/2025 г. С обжалваното решение е отменено Уведомително писмо за отказ от изплащане на 2023 безвъзмездна финансова помощ за кампания 2023 по интервенции/мерки по чл. 1 от Наредба № 4 от 30.03.2023 г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни, за които се изисква кандидатът да е активен земеделски стопанин изх. № 02-110-2600/823 от 02.05.2025 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ; преписката е изпратена на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне по подаденото заявление за подпомагане с УИН 11/110723/66467 за кампания 2023 съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона; на основание чл. 174 от АПК е определен 14-дневен срок за издаване на административния акт; Държавен фонд „Земеделие“ е осъден да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени съображения оспорва изводите на съда, че Уведомително писмо за отказ от изплащане на 2023 безвъзмездна финансова помощ за кампания 2023 по интервенции/мерки по чл. 1 от Наредба № 4 от 30.03.2023 г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни, за които се изисква кандидатът да е активен земеделски стопанин изх. № 02-110-2600/823 от 02.05.2025 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ (УП, УП изх. № 02-110-2600/823 от 02.05.2025 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ) противоречи на материалния закон. Оспорва като неправилни, необосновани и некореспондиращи с доказателствата по делото изводите на съда, че приетото от органа, в процесното УП, а именно, че жалбоподателят не отговаря на нито едно от изискванията на чл. 54, ал. 1, т. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), не кореспондирало с действителното фактическо положение, установено със събраните по делото доказателства. Сочи, че при изчислението на процента приходи от селскостопанска дейност спрямо общите приходи за кампания 2023, както и за предходни кампании, ДФЗ използва данните за общите приходи от Национална агенция за приходите (НАП), въз основа на подадените годишни данъчни декларации (ГДД), а от Националния статистически институт (НСИ) – данни за размера на селскостопанските приходи, както и за код на основна икономическа дейност (КИД), въз основа на подадените годишни отчети на дейността (ГОД). Твърди, че данните за дружеството в УП, за да се прецени дали същият е активен фермер, са получени от НАП и НСИ. Излага и съображения, че съдът е дал тежест на експертизата, но от друга страна потвърждава и констатацията на фонда. Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Петрова. Ответникът по касация – „МАТЕВ - МЛЕКОПРОДУКТ“ ООД (с предишна правноорганизационна форма „ЕООД“) оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Представя списък на разноските. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Нинов. В съдебното решение настоящата инстанция ще посочва дружеството с актуалната му правноорганизационна форма, а именно „МАТЕВ - МЛЕКОПРОДУКТ“ ООД. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, въз основа на които от фактическа страна е установил следното: „МАТЕВ - МЛЕКОПРОДУКТ“ ООД е регистриран като земеделски стопанин с уникален регистрационен номер /УРН/ [номер]. Подал е заявление за подпомагане с УИН [номер] за кампания 2023 по интервенции за подпомагане по чл. 1 от Наредба № 4 от 30.03.2023 г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни, за които се изисква кандидатът да е активен земеделски стопанин, както следва: Основно подпомагане на доходите за устойчивост /ОПДУ/; Допълнително преразпределително подпомагане на доходите за устойчивост /ДП-ОПДУ/; Обвързано с производството подпомагане за млечни крави /МлК/; Обвързано с производството подпомагане за млечни крави, включени в развъдни програми /МлК-РП/; Обвързано с производството подпомагане на доходите за плодове /ИП/; Обвързано с производството подпомагане на доходите за протеинови култури /ИПК/ и Преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството /ПНДЖ1/. Със заявление за подпомагане от 19.07.2023 г. „МАТЕВ - МЛЕКОПРОДУКТ“ ООД е добавил към заявените от него интервенции за подпомагане и Хуманно отношение към животните и антимикробна резистентност /ХЖ-АМР/. Във връзка с подаденото от дружеството заявление за кампания 2023, от страна на ДФЗ били извършени задължителни административни проверки по реда на чл. 70, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗПЗП за съответствие с изискванията на чл. 54 от ЗПЗП на информацията, предоставена от съответните държавни органи, които я събират и обработват и наличните данни в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/. На основание чл. 52, ал. 6 от ЗПЗП е изискана и предоставена информация, както следва: от НАП - за размера на приходите /общо и от селскостопанска дейност/, декларирани в ГДД за най-близката данъчна година, за която има данни; от НСИ - информация, в зависимост от вида на правния субект, за КИД, основната икономическа дейност или упражняваната дейност за предходната година. Изискана е информация и за приходите от селскостопанска дейност, съгласно подадените ГОД за съответната данъчна година. На 02.05.2025 г. е било издадено процесното УП изх. № 02-110-2600/823, чието съдържание е подробно възпроизведено от съда. Административният орган е приел, че „МАТЕВ - МЛЕКОПРОДУКТ“ ООД не отговаря на нито едно от изискванията на чл. 54, ал. 1, т. 4 от ЗПЗП. Като доказателства по делото са приети цялата административна преписка по издаване на оспорения акт, заверено копие от карта за регистрация като земеделски стопанин на „МАТЕВ - МЛЕКОПРОДУКТ“ ООД, извлечения от ГФО за 2021 г., 2022 г., 2023 г. и 2024 г., декларация за подпомагане, ведно с приложения. В рамките на съдебното дирене, съдът е изслушал и приел, без оспорване от страните, съдебно-икономическа експертиза (СИЕ), която е кредитирал като компетентно, обективно и безпристрастно изготвена, кореспондираща с доказателствата по делото. От заключението на вещото лице съдът е установил, че „МАТЕВ - МЛЕКОПРОДУКТ“ ООД притежава крави „холщайн“ - немска порода, която е само за мляко и продажба на месо не се извършва. В сметка 701 „Приходи от продажба на продукция“ за 2022 г. са осчетоводени продажбите с фактури на млечни продукти от „МАТЕВ - МЛЕКОПРОДУКТ“ ООД на клиенти, които са в размер на 55 812,34 лв. В сметка 702 „Приходи от продажба на стоки“ за 2022 г. са осчетоводени стоки в размер на 439 055,65 лв., като в тази сума влизат и директните продажби на млечни продукти от 4 магазина на „МАТЕВ - МЛЕКОПРОДУКТ“ ООД и тази сума е отразена в „Отчет за приходи и разходи“ за 2022 г. и в Справката за икономическа дейност с код 47.11 - Търговия на дребно в неспециализирани магазини предимно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия. Съдът е посочил, че според вещото лице, приходът от млечните продукти от магазините неправилно е осчетоводен по сметка 702 „Приходи от продажба на стоки“ за 2022 г., вместо по сметка 701 „Приходи от продажба на продукция“. В сметка 701 „Приходи от продажба на продукция“ за 2023 г. са осчетоводени продажбите с фактури на млечни продукти и директните продажби на млечни продукти от 4 магазина, които са в размер 402 008,48 лв. В сметка 702 „Приходи от продажба на стоки“ за 2023 г. са осчетоводени продажби на стоки /без млечни продукти/, които са в размер на 162 374,37 лв. За 2022 г. общата сума на приходите от продажба на продуктите, произведени от собствената мандра (като са отчетени директните продажби, както и извършените продажби в четирите магазина на дружеството) възлиза на 241 414,51 лв., а за 2023 г. е в размер на 402 008,48 лв. Съдът е посочил още, че според изготвените от експерта справки за приходите от ГФО и по счетоводни данни, за 2022 г. общо реализираните приходи от дружеството по ГФО и по счетоводни данни са в размер на 494 868,59 лв., като приходите от селскостопанска дейност са в размер на 55 812,94 лв. според ГФО и 241 414,51 лв. - според счетоводните данни; приходите от неселскостопанска дейност – 439 055,65 лв. според ГФО и 253 454,08 лв. - по счетоводни данни, като относителният дял на селскостопанската продукция към общо приходите в % вещото лице е изчислило, както следва: 11,22% - по ГФО и 48,78% - по счетоводни данни. За 2023 г. стойностите по ГФО и по счетоводни данни са идентични, като не е налице разминаване, а именно – общо приходи – 564 382,85 лв., приходи от селскостопанска дейност – 402 008,48 лв., приходи от неселскостопанска дейност – 162 374,37 лв., относителен дял на селскостопанската продукция към общо приходите в % - 71,23%. Вещото лице е дало заключение, че в ГФО за 2022 г. неправилно са отразени всички продажби от 4 магазина /млечни продукти и други хранителни стоки/, като приход от стоки в Отчета за приходи и разходи и в Справката за икономическа дейност с код 47.11 - Търговия на дребно в неспециализирани магазини предимно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия. От заключението съдът е установил, че през 2022 г. получените директни плащания от ДФЗ са в размер на 67 571,82 лв. и са осчетоводени по кредита на сметка 713/1 „Приходи от ДФЗ“, като получените директни плащания за предходната година не са по-малко от левовата равностойност на 5000 евро. Получените общи приходи за 2022 г. са в размер на 494 868,59 лв. В ГФО в Отчет за приходи и разходи за 2022 г. е отразен приход от неселскостопанска дейност в размер на 439 055,65 лв., като процентът на директните плащания, спрямо приходите от неселскостопански дейности е изчислен в размер на 15,39 %. Процентът на директните плащания не е най-малко 5 % от приходите от неселскостопанска дейност. Вещото лице е отразило също, че в ГФО в Отчет за приходи и разходи за 2022 г. приходът, получен от селскостопанска дейност е в размер на 55 812,94 лв., като процентът на прихода от селскостопанска дейност, спрямо общите приходи е 11,28 %. По ГФО „Отчет за приходи и разходи“ приходите от селскостопанска дейност са под 1/3, но по счетоводни данни са над 1/3. В ГФО в Справката за икономическа дейност е заявен код 47.11 - Търговия на дребно в неспециализирани магазини предимно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия, като според представената информация от НАП и НСИ, в експертизата е отразено, че жалбоподателят не упражнява селскостопанска дейност. Решаващият съд е посочил, че в устния си доклад вещото лице поддържа депозираното заключение и е пояснило, че относителният дял на селскостопанската продукция към общо приходите на дружеството е 48,78%. Приходите от продажбата на магазините са осчетоводени в сметка 702 „Приходи от продажба на стоки“ за 2022 г. и оттам грешно е подадена информацията и е отразена в ГФО. Посочило е, че ДФЗ не проверява на място документите в счетоводството, а ползва данните, които са декларирани в НАП и НСИ. Пояснило е също, че въз основа на информацията от счетоводните сметки е съставена оборотна ведомост. На база на тази оборотна ведомост /оборотните ведомости за 2022 година и за 2023 година са приложени към заключението/ се съставял ГФО, който включва именно: отчети за приходи и разходи, икономическата дейност и тъй като сумата от 4-те магазина е осчетоводена в сметка 702 „Приходи от продажба на стоки“, така е отразено в ГФО и поради това е прието от ДФЗ, че лицето не извършва стопанска дейност. Вещото лице е потвърдило, че през 2023 г. правилно са отчетени приходите от стопанска дейност и те са в размер на 71,23%, като този резултат е получен при аналогично количество на животни и на магазини през 2022 г. и 2023 г. При така установеното от фактическа страна съдът е приел от правна страна, че обжалваното УП е издадено от компетентен орган, съобразно предоставените му правомощия, предвид чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП и Протокол № 228 от 07.05.2024 г. Приел е, че УП е издадено в предписаната от закона писмена форма и е мотивирано с посочване на фактическите и правни основания за извършения отказ от изплащане на безвъзмездна финансова помощ за кампания 2023 по заявените интервенции по чл. 1 от Наредба № 4 от 30.03.2023 г. Изложил е съображения за неоснователност на възраженията на жалбоподателя за липсата на правни и фактически основания за издаване на акта. Приел е, че при издаване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съставляващи основание по чл. 146, т. 3 от АПК за отмяната му като незаконосъобразен административен акт. Посочил е, че в случая, административният орган е провел дължимата процедура, извършвайки задължителните административни проверки по реда на чл. 70, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗПЗП и изисквайки необходимата информация от съответните първични администратори на данни, съобразно правилата на чл. 52, ал. 6 от ЗПЗП. Приел е, че оспореното УП е издадено в нарушение на материалния закон и неговата цел. В тази връзка и след анализ на разпоредбите на § 16, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби (ЗПЗП) на ЗПЗП, чл. 54, ал. 1, т. 4 ЗПЗП, е изложил съображения, че приетото от органа в процесното УП, а именно, че „МАТЕВ - МЛЕКОПРОДУКТ“ ООД не отговаря на нито едно от изискванията на чл. 54, ал. 1, т. 4 от ЗПЗП, не кореспондира с действителното фактическо положение, установено със събраните по делото доказателства. Посочил е, че от доказателствата и приетото по делото заключение по назначената СИЕ се установява, че за най-близката данъчна година, а именно 2022 г. /предхождащата годината, за която се иска подпомагане – кампания 2023/, по счетоводни данни оспорващото дружество е реализирало приходи от селскостопанска дейност в размер на 241 414,51 лв., като относителният дял на приходите от селскостопанската продукция към общо реализираните от дружеството приходи е 48,78%. Поради това е приел, че възприетото от административния орган в Таблица 1 към процесното УП, а именно, че тези стойности са 0, не кореспондира с действителните размери на приходите за 2022 г., изчислени от вещото лице. Отчел е, че отразените от органа стойности са на база данните, получени от НАП и НСИ, но е посочил, че съдържащата се в тях информация не е коректна поради допуснатата грешка при съставянето на ГФО на „МАТЕВ - МЛЕКОПРОДУКТ“ ООД. Посочил е, че в процесния случай, целта на закона, която е подпомагане на земеделски производители, извършващи земеделска дейност не е изпълнена с оспореното уведомително писмо, тъй като са били налице законовите изисквания за подпомагане на жалбоподателя за кампания 2023. Решението е правилно. Фактическите установявания в обжалваното решение кореспондират на събрания доказателствен материал, поради което касационната инстанция ги приема изцяло и не следва да ги преповтаря. Правилни са изводите на решаващия съд, че процесното УП е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Правилно съдът е приел, че са налице отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК, поради нарушение на материалния закон и неговата цел. Изводите на съда са съобразени със закона и почиват на правилен анализ на събраните по делото доказателства, и към същите настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. Спорният въпрос по делото е отговаря ли земеделският стопанин, кандидатстващ за подпомагане, на поне на едно от изискванията на чл. 54, ал. 1, т. 4 от ЗПЗП, за да се приеме, че същият е активен земеделски стопанин, доколкото съгласно чл. 54, ал. 1 ЗПЗП, вр. чл. 4, § 1 и § 2, т. 5 от Регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 година за установяване на правила за подпомагане за стратегическите планове, които трябва да бъдат изготвени от държавите членки по линия на общата селскостопанска политика (стратегически планове по ОСП) и финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1305/2013 и (ЕС) № 1307/2013, наричан за краткост „Регламент (ЕС) 2021/2115“ директни плащания по интервенциите по чл. 53, ал. 1 се отпускат на физически и юридически лица или на групи от физически или юридически лица – активни земеделски стопани. Съгласно чл. 54, ал. 1, т. 4 ЗПЗП, в редакцията му към ДВ бр. 102/2022 г. приложима предвид § 16 ПЗР на ЗПЗП) директни плащания по интервенциите по чл. 53, ал. 1 се отпускат на физически и юридически лица или на групи от физически или юридически лица – активни земеделски стопани, които отговарят на едно от следните условия: а) основната дейност на юридическото лице – търговец или на едноличния търговец, съгласно Кода на икономическата му дейност, определен в Търговския регистър, удостоверен от Националния статистически институт, е упражняване на селскостопанска дейност, или б) предметът на дейност, основната икономическа дейност или упражняваната дейност на юридическото лице, което не е търговец и физическото лице съгласно регистър БУЛСТАТ, удостоверени от Националния статистически институт, е упражняване на селскостопанска дейност, или в) лицето може да докаже, че: аа) доходите му от селскостопанска дейност съставляват най-малко една трета от общия приход на предприятието, или бб) годишният размер на директните плащания е минимум 5 на сто от общите приходи, получени от неселскостопански дейности през най-близката данъчна година, за което са налични такива доказателства. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че изброените в чл. 54, ал. 1, т. 4 ЗПЗП хипотези за определяне на лицето като активен земеделски стопанин са дадени в условията на алтернативност. Граматическото тълкуване на разпоредбата не води до друг извод. Следователно достатъчно е земеделският производител да отговаря на поне едно от изискванията на чл. 54, ал. 1, т. 4 ЗПЗП, за да се приеме, че то е активен земеделски стопанин и има право на директни плащания по интервенциите по чл. 53, ал. 1 ЗПЗП. От доказателствата по делото се установява, че основната дейност на „МАТЕВ - МЛЕКОПРОДУКТ“ ООД, съгласно КИД, удостоверен от НСИ е 47,11 – Търговия на дребно в неспециализирани магазини, предимно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия, който код видно от представената по делото Класификация на икономическите дейности (КИД - 2008) не е в позиция в Селско, горско и рибно стопанство, а в позиция Търговия; Ремонт на автомобили и мотоциклети. Основната икономическа дейност на търговеца не е упражняване на селскостопанска дейност. При това положение следва да се извърши преценка дали дружеството може да докаже, че отговаря на изискванията на чл. 54, ал. 1, т. 4, б. „в“ ЗПЗП. В закона, като изискване е посочено, че лицето следва да „може да докаже“, че отговаря на тези изисквания. Няма определен начален или краен момент, до които това може да бъде направено. Поради това следва да се приеме, че доказването може да е и в съдебно производство при оспорване на издаденото УП. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че съдът е дал тежест на експертизата, но от друга страна потвърждава и констатацията на фонда. След като лицето е успяло да докаже чрез допустимите доказателствени средства, че отговаря на законовите изисквания за получаване на директни плащания, т. е. че е активен земеделски стопанин, съдът няма как да не вземе предвид събраните по делото доказателства, който опровергават приетото от ДФЗ, в УП изх. № 02-110-2600/823 от 02.05.2025 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ. Вярно е, че съобразно официалните данни, с които ДФЗ е разполагал и които са му предоставени от НСИ и НАП, „МАТЕВ - МЛЕКОПРОДУКТ“ ООД не отговаря на законовите изисквания за активен земеделски стопанин и в този смисъл правилно фондът, вземайки тези данни е приел, че дружеството не е активен земеделски фермер. В хода на съдебното производство са установени нови факти – погрешно осчетоводяване на приходите от продукция за 2022 г. и предвид чл. 142, ал. 2 АПК тези факти следва да се вземат предвид. А те водят до противоречие на УП с материалния закон, тъй като действителното фактическо положение е различно, независимо, че това се дължи на погрешно осчетоводяване от „МАТЕВ - МЛЕКОПРОДУКТ“ ООД. При безспорно установеното от доказателствата по делото -. СИЕ, че по счетоводни данни приходите от селскостопанска дейност са над 1/3, правилно съдът е приел, че дружеството е доказало в съдебното производство, че отговаря на изискванията за активен земеделски стопанин. По изложените съображения доводът в касационната жалба, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон е неоснователен. Неоснователен е и доводът за необоснованост на съдебното решение. Изводите на съда са логични, последователни и взаимосвързани и той не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Конкретни нарушения на съдопроизводствените правила не се сочат, като предвид чл. 218 АПК, доводът е бланкетен и не следва да се обсъжда. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По искането за разноски. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски следва да се уважи, като се вземе предвид направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Видно от Договор за правна защита и съдействие № 0000007017 от 30.03.2026 г. договореното и заплатено възнаграждение за един адвокат от ответника по касация е в размер – 1275 евро. Предвид фактическата и правна сложност на делото, условията и фактическите обстоятелства при които е възложена и осъществена правната защита от адв. Нинов, настоящата инстанция намира, че възнаграждението за адвокат, което следва да се възложи в тежест на касационния жалбоподател е в размер на 800 лв., равняващи се на 409,03 евро, съгласно чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение