Определение № 10594 от 26.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9763/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на М. П. Д., гр. София, срещу Определение № 24259/16.06.2026 г., постановено по адм. дело № 4517/2026 г. по описа на Административен съд София - град/АССГ/, с което жалбата му срещу „акт“ №812100-4899/19.03.2026 г. на ЗА Главен секретар на Министерство на вътрешните работи/МВР/ е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател оспорва определението като незаконосъобразно, тъй като АССГ неправилно е приел, че оспореното писмо не представлява административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК. Безспорно писмото е издадено от административен орган и засяга законни права и интереси на жалбоподателя, препятствайки развитието на производство по чл.99 от АПК. В определението не е обсъден нито един от доводите на жалбоподателя за незаконност на акта, т.е. относно липсата на компетентност. Административният съд не е съобразил указанията на АССГ, дадени по адм. дело №7298/2025 г., което също води до нищожност на акта на основание чл.177, ал.2 от АПК. Ответникът по частната жалба – ЗА Главен секретар на МВР не депозира становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от М. П. Д. против "акт №812100-4899/19.03.2026 г.", на ЗА Главен секретар на МВР и е приел за установено следното: Със Заповед № 8121К-1987/28.02.2025 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, са съкратени от щата на „Охрана на обекти на „Софийска вода“ АД“ 65 щатни бройки, 1 за държавен служител с висше образование и 64 за държавни служители със средно образование. Във връзка с извършваната щатна промяна жалбоподателят е подал заявление за преназначаване № 513р-25021/10.03.2025 г. в същата група и отдел, на което директорът на СДВР е поставил отрицателна резолюция. Видно от протокол № 51Зр-28835/18.03.2025 г. жалбоподателят е избрал длъжност старши полицай в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към 05 Районно управление при СДВР, във връзка с което Директорът на СДВР е издал Заповед № 513з- 3050/20.03.2025 г. за преназначаването му. Считано от 11.08.2025 г., жалбоподателят Д. е преназначен от длъжност - старши полицай в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към 05 Районно управление при СДВР на длъжност - старши полицай в група „Охрана и патрулно-постова дейност“ на 01 сектор „Организация на охранителната дейност“ към отдел „Охранителна полиция“ при СДВР. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел жалбата за процесуално недопустима срещу писмо №812100-4899/19.03.2026 г. на За Главен секретар на МВР, тъй като в случая не е налице годен за обжалване административен акт. Съдът е посочил, че оспореното в съдебното производство писмо не притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК. Не е налице волеизявление на административен орган с пряк правопораждащ, правопрекратяващ, правоизменящ или правопогасяващ спрямо лицето характер. Поради това не са налице и негови субективни права или законни интереси, които да са застрашени или накърнени, с оглед на което между страните липсва административно правоотношение с очертан от закона предмет на регулиране. С писмото не се създават задължения за жалбоподателя или се засягат негови права, свободи и законни интереси, въпреки обратните твърдения в жалбата. Писмото не съдържа и разпоредителна част, а тя е съществен белег на актовете, които засягат права и законни интереси на гражданите и поради това могат да бъдат оспорени по съдебен ред. С оглед изложеното АССГ е оставил без разглеждане жалбата на Д. и е прекратил производството по делото. Определението е неправилно. Съдът не е установил правилно фактическата обстановка, поради което е извел неправилен извод за недопустимост на оспорването. Горецитираното писмо на ЗА Главен секретар на МВР е постановено в производство по възобновяване на производство по издаване на административен акт - чл.99 и сл. от АПК/глава седма от АПК/, а не в производство по издаване на административен акт/глава пета от АПК/. Изрично в същото е посочено, че не е налице основание по чл.99, т.1 от АПК за възобновяване на производството по издаване и отмяната на Заповед №513з-3050/20.03.2025 г. на Директора на СДВР. Това писмо е издадено в изпълнение на постъпило в МВР Определение №41819/14.12.2025 г. по адм. дело №7298/2025 г. по описа на АССГ във връзка с искане №513р-43750/25.04.2025 г. на Д., с което същият е поискал на основание чл.99, т.1 от АПК да бъде отменена Заповед №513з-3050/20.03.2025 г. на Директор на СДВР. Писмо №812100-4899/19.03.2026 г. на ЗА Главен секретар на МВР представлява отказ да се допусне възобновяване и съгласно чл.103, ал. 3 от АПК може да се обжалва по реда на глава десета, раздел IV от АПК. По горните съображения касационният състав намира за неправилен изводът на първоинстанционния съд, че оспореното писмо не подлежи на обжалване. Касае се акт, който е издаден по искане за възобновяване на производство по издаване на административен акт, а не както неправилно е приел съда, че същото не представлява годен за оспорване индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК. Определението следва да бъде отменено и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствени действия по обжалване на Писмо №812100-4899/19.03.2026 г. на ЗА Главен секретар на МВР реда на глава десета, раздел IV от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение