Определение № 3487 от 25.06.2026 г. на ВКС по д. № 2512/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 135, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С Определение № 22840/08.06.2026г. по адм. дело № 6819/2026г. Административен съд – София-град е повдигнал спор за подсъдност по повод на изпратената му за разглеждане с Определение от 23.03.2026 г. по гр. дело № 6857/2026г. на Софийски районен съд искова молба с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. С исковата молба, подадена от Г. Г. К. срещу министъра на земеделието и храните и Северноцентрално държавно предприятие ДП, са предявени искове за прогласяване на нищожността на клаузата на чл.13, ал.2, т.11 от Договор за управление №РД58-86 от 22.12.2023г., сключен между министъра на земеделието и храните и Г. Г. К., на основание чл.26, ал.4 вр. с чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, евентуално като заобикаляща закона на основание чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД, и за установяване в отношенията между Г. Г. К. и Северноцентрално държавно предприятие ДП, че съществува правно отношение, възникнало по силата на Договор за управление №РД58-86 от 22.12.2023г. и същото не е прекратено със Заповед № РД 49-43 от 12.03.2026г. на министъра на земеделието и храните. Смесеният петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, за да се произнесе съобрази следното: Със Заповед № РД 49-618/22.12.2023г. на министъра на земеделието и храните, на основание чл.21 от ЗПП, чл.168 т.1 и т.3 и чл.169, ал.1 и ал.2 от ЗГ и чл.52, ал.1 от ППЗПП, Г. Г. К. е назначен за независим член на Управителния съвет на Северноцентрално държавно предприятие ДП – [населено място]. Сключен е договор за управление №РД58-86 от 22.12.2023г., между министъра на земеделието и храните и Г. Г. К., по силата на който К. приема да участва в управлението на държавното предприятие. Със заповед № РД 49-43 от 12.03.2026г. на министъра на земеделието и храните, К. е освободен като независим член на Управителния съвет на Северноцентрално държавно предприятие ДП – [населено място] и е прекратен сключеният с него договор за управление №РД58-86 от 22.12.2023г. Заповедта е издадена на основание чл.168, т.1 и т.3 от ЗГ и чл.13, ал.2, т.11 от Договора за управление, във връзка и с одобрен доклад с рег.индекс № 93-1289/12.03.2026г. на зам.министъра на земеделието и храните. С предявената искова молба ищецът К. е заявил искане да бъде прогласена нищожността на чл.13, ал.2, т.11 от Договора за управление, предвиждаща право на министъра предсрочно да прекрати договора едностранно без предизвестие както и да се признае за установено в отношенията между К. и държавното предприятие, че съществува правно отношение, възникнало по силата на Договор за управление №РД58-86 от 22.12.2023г. и същото не е прекратено със Заповед № РД 49-43 от 12.03.2026г. на министъра на земеделието и храните. На основание чл. 163 от ЗГ за управление на горските територии - държавна собственост, които не са предоставени на ведомства или юридически лица, се създават държавни предприятия съгласно приложение № 1. Предприятията по ал. 1 са юридически лица със статут на държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон. Северноцентрално държавно предприятие е едно от шестте държавни горски предприятия според списъка по приложение № 1 на ЗГ. На Г. К. е възложено да управлява това държавно предприятие като независим член на Управителния съвет, за което министърът и той са сключили договор за управление, прекратен от едната страна по него със Заповед № РД 49-43 от 12.03.2026г. От съдържанието на волеизявлението на министъра е видно, че то е направено при упражняване на правото на собственост на държавата в държавното предприятие и се изразява в освобождаване на представителя на собственика и прекратяване на правоотношението, възникнало по повод това му качество. Правомощието на министъра да упражнява правата на собственост на държавата в държавните предприятия и да назначава и освобождава членовете на управителните съвети са регламентирани в чл. 168, т. 1 и 3 от ЗГ, на които разпоредби той се е позовал както при сключване на договора и издаване заповедта за назначаване, така и при издаване на заповедта за освобождаване на К.. Действително редът за назначаване на управител или член на колективен орган за управление и контрол на публично предприятие и основанията за прекратяване на сключените с тях договори за управление са регламентирани в чл. 20 - 24 от Закона за публичните предприятия (ЗПП), но съществуването на специална процедура за определяне на персоналния състав на тези органи не обуславя характера на правоотношението, което възниква в резултат от сключването на договора за управление. Правоотношението между министъра, действащ при упражняване на правото на собственост на държавата по отношение на държавното предприятие, и управителя на държавното предприятие или член на колективния орган – управителния съвет, във връзка с управлението на държавното предприятие, не е административно. Договорните отношения не предполагат съобразяване с принципа на власт и подчинение, поради което споровете по съществуването и прекратяването им не се урежда от правилата на административното право. Както договорът за управление, така и актът, с който се прекратяват правоотношенията с управителя и/или членовете на управителния съвет имат гражданскоправен характер и не подлежат на съдебен контрол за законосъобразност по реда на АПК. При сключване на договора и при издаване на заповедта за освобождаване на члена на управителния съвет и прекратяване на договора за управление министърът не е действал в качеството си на административен орган, а единствено в качеството му на орган на управление на държавното предприятие - субект, който упражнява правата на държавата на собственик на държавно предприятие. В същия смисъл е непротиворечивата съдебна практика на Върховния административен съд ( определение № 8950/30.07.2021 г. по адм. д. № 7704/2021 г., определение № 8969/02.08.2021 г. по адм. д. № 6758/2021 г., определение № 9068/05.08.2021 г. по адм. д. № 7828/2021 г., определение № 9956/04.10.2021 г. по адм. д. № 8803/2021 г. и мн. др.). Правоотношенията, които възникват във връзка с управлението на държавното предприятие, не попадат в обхвата на административния контрол за законосъобразност, защото не са административни правоотношения, т. е. такива на власт и подчинение. Касае се за правоотношения във връзка с управлението на държавното предприятие и осъществяване от държавата на стопанска дейност. Актовете, издавани от министъра във връзка с договора за управление не са административни, а са волеизявления на орган на управление, обвързващи съответното държавно предприятие като страна по договор. В този смисъл всички спорове относно съществуването на тези правоотношения могат да бъдат разрешени само по общия исков ред. В контекста на изложените съображения, компетентността да се произнесе по исковете, изпратени за разглеждане на АССГ по подсъдност, принадлежи на общия съд. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд и Върховния административен съд