Определение № 81 от 13.03.2015 г. на ВКС по т. д. № 956/2014 г.

Постъпило е запорно съобщение от Частен съдебен изпълнител И. Ч., рег.№ на КЧСИ, по изп. дело № 0726, с което е съобщено налагането на запор върху право на вземане на длъжниците Ж. В. К., В. Е. К. и С. Е. К., спрямо взискателя [фирма] в размер на 55 044,76 лева, което вземане на длъжниците произтича от внесена от тях гаранция, в размер на 31 958 лева по т.д. № 1014 / 2011 год. по описа на ВКС, ІІ т.о.,касационното обжалване по което не е допуснато с определение от 06.11.2014 год. по настоящото дело.Адресатът - Върховен касационен съд - е помолен, на основание чл.508 ал.1 и ал.2 ГПК, в тридневен срок да съобщи дали признава за основателно вземането и готов ли е да плати,както и дали е наложен запор и по други изпълнителни листове върху същото вземане и по какви претенции.Посочена е сметката на ЧСИ за внасяне на сумата. Настоящият съдебен състав счита, че постъпилото „запорно съобщение няма характер на такова по чл.450 вр. с чл.507 ГПК, в смисъл, че с това му съдържание би било непредявимо на адресат Върховен касационен съд,като държател на внесена по негова сметка парична гаранция,по реда на чл.282 ал.2 ГПК. ВКС на Република България не е трето задължено лице по чл.508 ГПК и върху внесените по чл.282 ал.2 ГПК суми,за обезпечение спиране изпълнението на въззивно решение,не може да бъде налаган запор по реда на чл.450 вр. с чл.507 ГПК. Преценката за наличието на предпоставките за освобождаване на сумата по чл.282 ал.5 ГПК, респ. превеждането й и кому, се извършва единствено от ВКС. Независимо от титулуването на документа „ запорно съобщение „, със същото е предявено допустимо искане за превеждане на сумата по сметка на ЧСИ, с оглед влязлото в сила – с постановеното определение № 839 / 06.11.2014 год. по т.д.№ 956 / 2014 год. на настоящия състав, за недопускане на касационното обжалване ,осъдително решение. С оглед преждеизложеното, Върховен касационен съд,първо търговско отделение