Определение № 101 от 25.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1385/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по искане на Е. Б. Е. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Плевенски окръжен съд № 322 от 20.07.2012 г. по гр.д.№ 350/ 2012 г. С него е потвърдено решение на Левченски районен съд по гр.д.№ 501/ 2011 г. и по този начин са отхвърлени предявените от касатора против П. Й. К., Л. А. К. и Ц. А. Л. искове за признаване за установено в отношенията между жалбоподателя и ответните страни, че не дължи сумите, за които е издаден изпълнителен лист по НОХД № 134/ 2002 г. на Плевенски окръжен съд. Жалбоподателят повдига въпроса (уточнен съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) при какви условия се погасява по давност вземане, установено с влязла в сила присъда, за което взискателите не са предприемали действия по принудително събиране на вземането и има ли значение за началото на давностния срок погрешното индивидуализиране на длъжника в съдебния акт, послужил за изпълнително основание. Счита, че по този въпрос е налице противоречива съдебна практика и моли касационното обжалване да бъде допуснато. Ответните страни П. Й. К., Л. А. К. и Ц. А. Л., оспорват жалбата. Поддържат, че на поставените от касатора въпроси съдът е отговорил в съответствие с утвърдената от ВКС съдебна практика и според тях обжалването не следва да бъде допуснато. Съдът намира жалбата за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване на решението - за основателно. Ищецът Е. Б. Е. е осъден с влязла в сила присъда да заплати на ищците обезщетение за неимуществени вреди по 7 500 лв за всеки от тях. Изпълнителното производство е образувано през 2004 г., но от 29.11.2004 г. до 30.11.2009 г. взискателите не са искали извършването на никакви действия по него. На 11.05.2010 г. с решение на съда е допуснато тълкуване на присъдата и са отстранени грешките в името и ЕГН на подсъдимия. Въззивният съд е приел, че давност започва да тече от този момент, а изтеклият преди това период от време на бездействие на взискателите се явява ирелевантен. При тези мотиви на въззивната инстанция формулираният от касатора въпрос за условията, при които се погасява по давност вземане, за което има висящо изпълнително производство, по което взискателите не са поискали надлежно извършване на изпълнителни действия през дълъг период от време, обуславя обжалваното решение. Той е в тясна връзка с въпроса о ткога започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, който е включен в предмета на тълкувателно дело на ОСГТК на ВКС № 2/ 2013 г., образувано с разпореждане на председателя на ВКС от 11.01.2013 г. След като по въпроса е констатирано наличие на противоречива практика, касационното обжалване следва да се допусне, но производството по делото следва да бъде спряно до постановяване на тълкувателно решение. По изложените съображения Върховният касационен съд