Определение № 223 от 03.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3725/2021 г.

Производство по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба, вх. № 3715/26.04.2022 г. по регистъра на ВКС (подадена по пощата на 21.04.2022 г.) на С. Г. Г. с искане за допълване на определение № 213/22.03.2022 г. по настоящото дело в частта му за разноските и присъждане на сторените от страната разноски в касационното производство. Ответникът по молбата Кооперация „Кооперативно сдружение Популярна Бизнес асоциация – Попово“ с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място] чрез адв. Д. е подала отговор по чл. 248, ал. 2 ГПК. С него поддържа становище за неоснователност на молбата – поради липса на доказателства за извършване на претендирания за заплащане разход като адвокатско възнаграждение, евентуално се иска намаляването му като прекомерно съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: С определение № 213/22.03.2022 г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на решение № 32/18.06.2021 г. по гр. д. № 89/2021 г. на Окръжен съд – Търговище. С последното след частична отмяна на решение № 23/16.03.2021 г. по гр. д. № 478/2020 г. на Районен съд – Попово е признато на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл. 23 ЗПК съществуването на вземане на С. Г. Г. срещу ответната кооперация в общ размер на 6 408. 40 лв. – платени по недействителен договор за потребителски кредит от 05.03.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата от 16.06.2020 г. – датата на заявлението по чл. 410 ГПК до изплащането й, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 333/2020г. на РС – Попово. Молбата за допълване на горното определение - в частта за разноските, с което не се допуска касационен контрол, е подадена в едномесечния срок от постановяването му (считано от 22.03.2022 г., при приложение на чл. 62, ал. 2 ГПК), т. е. в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество молбата е основателна. Правилото на чл. 248, ал. 1 ГПК е процесуален способ за проправяне на грешка или пропуск на съда при реализиране на отговорността за разноските в гражданския процес, като в първият случай е допуснато неточно изчисляване и присъждане на сторените разходи от страната, а във вторият – пропуск да се ангажира въпросната отговорност. Във всички случаи се касае за разноски, които са своевременно поискани пред съда, чието присъждане е обусловено от изхода на делото. Постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение по настоящото дело е с благоприятен за молителя правен резултат, доколкото не е допуснат касационен контрол на въззивното решение, а той е бил ответник по касационна жалба. Разноски са били поискани своевременно от страната с отговора на касационната жалба, към който са приложени договор за правна защита и съдействие, както и списък по чл. 80 ГПК. Неоснователен е доводът на ответната кооперация за недължимост на разноските поради липса на представени доказателства за извършването им. Разноски за заплатено адвокатско възнаграждение от ищеца по делото С. Г. са удостоверени в приложения с отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие. Вписването в него на направеното плащане в брой на адвокатския хонорар е достатъчно и има характера на разписка – така постановките по т. 1 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК. Основателно е обаче искането на насрещната страна за присъждане на по – нисък размер на уговореното и заплатено от ищеца Г. адвокатско възнаграждение, тъй като е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК В случая, предметът на адвокатската защита на ответника по касация се е изчерпвал с изготвяне на отговор на касационната жалба, без явяване на пълномощника в съдебно заседание. Обжалваемият интерес по делото е в размер на 6 408. 40 лв. и минималното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение възлиза на 650. 42 лв. Съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за изготвяне на отговор на касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване без явяване в съдебно заседание минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 3/4 от възнаграждението по чл. 7, но не по - малко от 500 лв. Така изчислен, минималният размер на възнаграждението в случая следва да се определи на 500 лв., съответстващ на долния праг по чл. 9, ал. 3 от разглежданата наредба. Ето защо, определението по чл. 288 ГПК следва да бъде допълнено на основание чл. 248 ГПК и касаторът бъде осъден да заплати на ответника по жалба сумата от 500 лв. - разноски за настоящата инстанция. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, III г.о.