Решение № 12993 от 2.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5891/2015 г.

Решение № 12993 от 2.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5891/2015 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Ивелин Донев Иванов, от гр. Добрич, чрез пълномощника му - адв. Георгиева, против решение № 710/26.03.2015 г. по адм. дело № 2527/2014 г. на Административен съд - Варна, с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът: директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" /Д "ОДОП"/ - Варна при ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение Административен съд-Варна е отхвърлил като неоснователна жалбата на Ивелин Донев Иванов, против РА № 081305152/4.03.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 316/3.07.2014 г. на директора на Д "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП, с който на същия са определени допълнителни задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за д. п. 2008 г, 2009 г., 2010 г. и 2011 г., в общ размер на 82 002,40 лв. данък и 23 564,84 лв. лихва. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че ревизионното производство законосъобразно е проведено по особения ред на чл. 122 от ДОПК, поради наличие на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК - установени данни за укрити доходи, както и данни за получени приходи, които не съответстват на имущественото и финансово състояние на ревизираното лице /РЛ/. Според съда РА е издаден от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила и е в съответствие с приложимия материален закон. Изведен е извод, че данъка по чл. 48 от ЗДДФЛ за всяка от ревизираните години е определен правилно, на основание годишна данъчна основа за всяка от ревизираните години, определена по критериите на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Съдът е приел за правилен подхода на органа по приходите /ОП/ като данъчната основа за всеки д. п. е формирана на база отрицателното салдо по изготвения паричен баланс, установяващ недостиг на парични средства, и на база получени парични средства с неустановен произход, представляващи облагаем доход. При този подход съдът е приел, че за 2008 и 2009 г. данъчната основа правилно е определена като сбор от тези две величини, а за 2010 и 2011 г. - също, само въз основа на получените парични средства с неустановен произход, представляващи облагаем доход. По спорния въпрос дали тези парични средства, получени по банков път от лицето Цветалина Стефанова, представляват облагаем доход от други източници по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, или не, съдът е приел, че са такъв облагаем доход, тъй като оспорващия не е установил основанието за получаването им, както и това, че са необлагаем доход. Решението е частично неправилно. То е неправилно по отношение установения данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за д. п. 2009 г., в размера над 14 319,61 лв. до 19 134,28 лв., ведно с прилежащите му лихви, поради неправилно определената с РА данъчна основа по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, в която не е следвало да участвува сумата от 47 799,84 лв., представляваща недостиг на парични средства от извършения паричен баланс с отрицателно салдо, формиран на подневна база. В тази връзка основателно е оплакването на касатора, че за д. п. 2009 г. ОП неправилно са формирали данъчна основа за облагане от недостиг на парични средства, установен чрез съставения паричен баланс, на подневна база за цялата година, вместо на годишна база. Съгласно чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, размера на данъка се определя като общата годишна данъчна основа по чл. 17 се умножи по данъчна ставка 10 на сто. А общата годишна данъчна основа за облагане по чл. 17 от с. закон е сумата от годишните данъчни основи по чл. 25, 30, 32, 34 и 36, намалени с предвидените в закона данъчни облекчения, т.е. сумата от получените за цялата данъчна година доходи от: трудови правоотношения, стопанска дейност като ЕТ или друга стопанска дейност, от наеми, от прехвърляне на права или имущество, както и доходи от източници по чл. 35 от закона. А данъчната основа за облагане с данъци при ревизия по чл. 122 от ДОПК се определя за съответния период, за който са установени обстоятелствата - чл. 122, ал. 4 от ДОПК. От изложеното следва, че недостига на парични средства за съответната данъчна година, която е календарната година, се изчислява на годишна база, чрез съпоставяне на получените приходи и разходи, а не подневно, както е направено от ОП. Съгласно приетото и неоспорено заключение на ССЕ, отговор 1 "а" и 2 "а", както и приложение № 2 към заключението, с което вещото лице е изготвило паричен баланс за 2009 г. на годишна база, се установява, че с РА неправилно е приет недостиг на парични средства за 2009 г. в размер на минус 47 799,84 лв. и че е налице превишаване на приходите над разходите с 28 400,89 лв. Съдът неправилно не е кредитирал заключението на вещото лице в тази му част, поради което и изводите му, че дължимият за 2009 г. данък е в размера определен с оспорения РА, са неправилни, в противоречие на посочените по-горе разпоредби. Като неправилно в частта на определения данък по чл. 48 ЗДДФЛ за д. п. 2009 г. в размер над 14 319,61 лв. до 19 134,28 лв., ведно с лихвите над тази сума, обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което РА бъде отменен, в частта му на определения данък за д. п. 2009 г. в размер над сумата от 14 319,61 лв. до 19 134,28 лв., ведно с лихвата в размер над 5 657,92 лв. до 7 560,11 лв., като незаконосъобразен. Или съгласно изложеното, за д. п. 2009 г. касаторът дължи данък по чл. 48 от ЗДДФЛ само за получените парични средства с неустановен произход, които са облагаеми, съгласно чл. 35, т. 6, вр. с чл. 17 и чл. 10, ал. 1, т. 6 от ЗДДФЛ, в размер на 14 319,61 лв., върху данъчна основа 143 196,10 лева. В частта, извън посочената по-горе, обжалваното решение е правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е приложил правилно материалния закон. Обосновани са изводите на съда, че ревизията срещу касатора е извършена по особения ред на чл. 122 от ДОПК, поради наличие на обстоятелства по ал. 1, т. 2 от същата разпоредба, а именно данни за укрити доходи и по т. 7 - за получени доходи, които не съотвестват на имущественото и финансово състояние на РЛ за съответните данъчни периоди-предмет на ревизионното производство. В тези случаи, съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК фактическите констатации в РА се смятат за верни до доказване на обратното, което доказване правилно е прието, че не е направено. Поради това неоснователни са оплакванията в касационната жалба за отсъствие на основания за извършване на ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК. За 2008 г. неправилно, съгласно изложеното по-горе, не е отчетено, че паричния баланс на приходите и разходите е извършен подневно, вместо на годишна база. Това нарушение обаче не води до неправилност на обжалваното решение в тази му част, тъй като съгласно изчисленията на ССЕ на годишна база - приложение № 1, крайният резултат при определяне на годишната данъчна основа за облагане не се променя, а оттам и размера на определения с РА данък за 2008 г., в размер на 5 349,98 лв. Неоснователни са оплакванията за включване в годишната данъчна основа за облагане за 2008, 2009, 2010 и 2011 г. получените от касатора парични суми от лицето Цветалина Стефанова, като суми с неустановен произход. Според касатора само разликата между получените от него суми и разходваните, чрез захранване сметки на това лице и на майка му, подлежат на облагане, като такива доходи. Освен това се поддържа, че тези суми не са облагаеми, поради което, като е приел обратното съдът е постановил неправилно решение. По делото са установени данни за извършени преводи от Цветалина Стефанова по банкови сметки на касатора, за ревизираните данъчни периоди, по които страните не спорят. Установено е още, че между Стефанова и касатора няма сключени договори, помежду им не съществуват бизнес отношения, или други подобни, обосноваващи преводите на парични суми в посочените размери. Правилни са изводите на съда, че между дадените пред ОП писмени обяснения от страна на РЛ и тези при проверката, са налице противоречия относно получените парични средства. Такива са налице и от страна на лицето Стефанова, дадени пред ОП и пред съда като свидетел, поради което правилно не са кредитирани. Същевременно касаторът не е ангажирал доказателства, че получените парични преводи не са негови доходи, след като нито той, нито пък св. Стефанова, са могли да обосноват причини за превод на нейни парични средства в такива размери на името на касатора. Обосновано твърденията и на двамата, че това е на приятелска основа, са отхвърлени от съда, като неправдоподобни. При липсата на такива данни изводите на съда, че получените доходи по банков път на името на касатора, са негов доход от други неустановени източници по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, които са облагаеми, са правилни. Законосъобразно тези негови доходи са включени от ОП като самостоятелна величина при определяне на данъчната основа за облагане за д. п. 2008 - 2011 г. вкл., прието и от съда за правилно. От друга страна разходите, които касаторът е направил, като вноски по банковите сметки на св. Стефанова, са зачетени от ОП и съда, в изготвените парични баланси по години. Неоснователно е и оплакването, че както съда, така и ОП не са изследвали движението на паричните средства на РЛ през 2012 г. Основателно съдът е отхвърлил това оплакване, като неотносимо към процесната ревизия. От изложеното следва, че в останалата му част, извън отменената, обжалваното решение се явява валидно, допустимо и правилно и като такова следва да се остави в сила. Съобразно корекцията, която се налага по отношение д. п. 2008 г., обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта на присъдените разноски и вместо него постановено друго. Ивелин Донев Иванов дължи на Д "ОДОП" - Варна разноски, съобразно отхвърлената част от жалбата му, в размер на 3 495,51 лв., а Д "ОДОП" - Варна дължи също разноски на Иванов, съобразно уважената част от жалбата му, в размер на 665,84 лева, при което по компенсация между двете, Ивелин Иванов следва да бъде осъден да заплати на Д"ОДОП"-Варна разноски, в рамер на 2829,67 лева. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение