Определение № 2547 от 27.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4764/2023 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от И. К. С., чрез адвокат А. С., срещу въззивно решение № 245/21.06.2023 г., постановено от Плевенския окръжен съд по в.гр.д. № 292/2023 г. Касаторът излага съображения за неправилност. Насрещната страна Ж. Н. Й., чрез адвокат Д. К., отговаря в срока по чл. 287 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, евентуално – че касационната жалба е неоснователна. Претендира разноски за инстанцията. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, но срещу съдебен акт, който не подлежи на съдебен контрол. Въззивният Плевенски окръжен съд се е произнесъл като втора, окончателна инстанция по претенция на И. К. С. за установяване по отношение на Ж. Н. Й., че не му дължи сумите: 5000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди; 4974,86 лв. - законна лихва върху главницата за периода от 09.10.2012 г. – 27.07.2022 г.; 900 лв. – разноски, сторени по н.д. № 985/2015 г. на Плевенски районен съд, за които суми на 01.12.2016 г. е издаден изпълнителен лист от същия съд. Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл. 439 ГПК за отделни по вид и размер вземания. Исковете са облигационни, граждански и съгласно чл. 280, ал. 3, т.1, предл. първо ГПК, въззивното решение, постановено по тях, е окончателно, като изключено от касационен контрол. Исковете по чл.439 ГПК не попадат в законово установено изключение от цитираната обща процесуалноправна норма. Сборът на отделните спорни вземания няма отношение към цената на иска, съответно родовата и функционална подсъдност на спора. (така напр. и определение № 96/05.05.2020 г. по к.гр.д. № 826/2020 г. на ВКС, IV г.о.). При тези съображения, касационната жалба следва да бъде върната, а образуваното по нея касационно производство – прекратено. Неправилните указания във въззивното решение относно обжалваемостта на същото, както и последващото администриране на касационната жалба, нямат обвързващо действие за сезираната касационна инстанция, която е задължена да се произнесе по допустимостта на касационното производство. Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените съдебноделоводни разноски – 1200 лв. платено за настоящата инстанция адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното, съдът