Определение № 90 от 03.09.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2586/2020 г.

Производството е по чл. 307 ГПК. Образувано е по молба вх. № 32875/1.06.2020 г., уточнена с молба вх. № 48374/20.07.2020 г., двете подадени от В. С. В. и Р. В. В., за отмяна на определение № 168 от 21.04.2020 г. по гр. д. № 4392/2019 г. на ВКС, ІІ г. о., постановено по реда на чл. 288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на решение № 604 от 15.05.2019 г. по гр. д. № 134/2019 г. на Варненския окръжен съд по подадена от В. С. В. и Р. В. В. касационна жалба. Молителите считат, че са налице предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК, като се позовават на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (обн. ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.), и на приетото на 15.03.2020 г. решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет за преустановяване разглеждането на съдебни дела, като твърдят, че на основание тези актове ВКС не е имал право да разглежда делото, с което е бил сезиран, и да се произнася по реда на чл. 288 ГПК. В. В. и Р. В. сочат, че тълкувайки въпросните актове, не са представили по делото писмени бележки и становище в подкрепа на касационната си жалба. Правят искане за спиране на изпълнението на основание чл. 309, ал. 1 ГПК. Постъпили са отговори на молбата от насрещните страни „Вип билд“ ЕООД и Е. П. К. и С. Д. К., в които са изложени съображения за недопустимост на молбата, както и за нейната неоснователност. Претендират се разноски. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, счита молбата за отмяна за процесуално недопустима. Съображенията му за това са следните: Отмяната е извънреден извънинстанционен способ за защита срещу влезли в сила, ползващи се със сила на пресъдено нещо, неправилни съдебни актове, чиято неправилност се дължи на изчерпателно посочените в чл.303, ал.1 и чл.304 ГПК основания, за което страната не разполага с друг способ за защита. Съгласно горепосочените разпоредби на ГПК, постановките на ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, и формираната трайна съдебна практика, обективирана напр: в определение № 12/21.01.2010 г. по гр. д. № 33/2010 г. на ВКС, І г. о., определение № 196/26.09.2011 г. по гр. д. № 1180/2011 г. на ВКС, ІV г. о., определение № 211/28.09.2018 г. по гр. д. № 3224/2018 г. на ВКС, І г. о., определение № 35/20.02.2019 г. по т. д. № 386/2019 г. на ВКС, І т. о., определенията по чл.288 ГПК, каквото в случая е определение № 168 от 21.04.2020 г. по гр. д. № 4392/2019 г. на ВКС, ІІ г. о., не подлежат на отмяна по реда и на основанията по чл. 303, ал. 1 ГПК. Това е така, защото тези определения не формират сила на пресъдено нещо, тъй като с тях не се разрешава конкретен спор, нито се прави проверка (контрол) по законосъобразното решаване на такъв спор, а се извършва селективна дейност по отношение на въззивните решения, които подлежат на касационен контрол, с оглед възприетия факултативен достъп до касационната съдебна инстанция. Изложеното обуславя оставяне без разглеждане на молбата за отмяна на горепосоченото определение. Искането за спиране на изпълнението по чл. 309, ал. 1 ГПК следва да бъде оставено без уважение, тъй като определението по чл. 288 ГПК не се ползва с изпълнителна сила (по аргумент от чл. 404 ГПК). Ответниците по молбата имат право на разноските за адвокат, направени от тях във връзка с подаване на отговори по чл. 306, ал. 3 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,