Определение № 50009 от 30.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2386/2022 г.

Постъпила е молба от адв. Г. Г. П. от АК-Б. с искане определение №50493 от 28.11.2022г., постановено по настоящето дело, да бъде изменено в частта му за разноските като вместо на представлявания от нея ответник по касационна жалба сумата от 500лв. бъде присъдена на нея, тъй като в представения към отговора на касационната жалба договор за правна помощ изрично е посочено, че защитата се осъществява при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Касаторите И. Т. Т. и „Ф+С-Агро“ ООД не изразяват становище по така направеното искане. За да се произнесе по молбата съдът взе предвид следното: Молбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от процесуално легитимирано лице. Разгледана по същество молбата е основателна. С определение №50493 от 28.11.2022г., постановено по настоящето дело, въззивно решение №260072, постановено на 09.03.2021г. от Русенския окръжен съд по в.гр.д.№791/2020г., не е допуснато до касационно обжалване в обжалваната от И. Т. Т. и „Ф+С-Агро“ ООД част, като е прието, че на ответниците по касационна жалба следва да бъдат присъдени разноски във връзка с осъществената защита от адвокат в размер на 500лв. Сумата е присъдена в полза на посоченото в договора за правна защита и съдействие лице Н. Й. Д.. В приложения към отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие №[ЕГН] от 24.05.2021г., сключен между Н. Й. Д. и адвокат Г. Г. П., е уговорено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор по изложение на основанията за допускане на касационно обжалване и по касационна жалба в размер на 500лв., при посочен начин и срок за плащане по чл. 38, ал. 1, т.2 от Закона за адвокатурата. При условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата е допустимо адвокат да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица, като съгласно ал. 2 ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение в размер, не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2, определен от съда, като съдът осъжда другата страна да го заплати. Именно такава хипотеза е налице и в настоящия случай – адвокат П. е оказала на ответника по касационна жалба безплатна правна помощ по изготвяне на отговор по изложението на основанията за допускане на касационно обжалване и по касационната жалба и тъй като подадената от насрещната страна касационна жалба е приета за неоснователна и въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване, са налице предпоставките на чл. 78, ал. 3 ГПК за ангажиране на отговорността за разноски на касаторите. Погрешно при постановяване на определението настоящият състав е присъдил сумата от 500лв. на Н. Й. Д. вместо на адвокат П. - по реда на чл. 78, ал. 3 ГПК разноски в полза на ответника се присъждат само ако такива действително са били направени, като в хипотезата на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата съответният размер на адвокатското възнаграждение се присъжда в полза на адвоката, осъществил безплатната правна помощ. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение