Определение № 443 от 27.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 9/2013 г.

Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 във вр. с чл.248, ал.3 ГПК по повод подадена частна жалба от [фирма], чред адв. Т И, с вх.№30027/22.11.2012 г. на Пловдивския окръжен съд срещу Определение №3211 от 01.11.2012 г. по в.ч.гр.д.№2428/2012 г. на Пловдивския окръжен съд, ГО, V-ти състав, с което е оставено без уважението искането на настоящия частен жалбоподател за изменение на основание чл.248 ГПК на Определение №2463 от 09.08.2012 г. по същото в.ч.гр.д.№2428/2012 г. на Пловдивския окръжен съд, ГО, V-ти състав. С последното определение на основание чл.78, ал.5 ГПК във вр. с чл.7, ал.5 във вр. с ал.2, във вр. с §2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения жалбоподателят е осъден да заплати на [фирма] сумата 11 298.96 лв. разноски по делото. С обжалваното определение на основание чл.248, ал.1 ГПК Пловдивският окръжен съд е отказал да измени предходното определение в частта за разноските. В частната жалба се правят доводи за правилното приложение на §2 от ДР на Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което е включено за обсъждане под т.3 в т.д.№6/2012 г. на ОСГКТК, поради което производството по настоящето дело ще следва да бъде спряно до постановяване на тълкувателно решение по посоченото по-горе тълкувателно дело. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд