Определение № 11858 от 24.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11324/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от „Стар Пост“ ООД ЕИК 175157550 със седалище и адрес на управление гр. София, [жк] [адрес] против определение № 27439/ 14.08.2025г, постановено по адм.д. № 2920 по описа за 2025г на Административен съд София-град, с което е оставена без разглеждане жалбата му против заповед № РД-08-696/28.11.2023г. на министъра на транспорта и съобщенията. Изложени са оплаквания за незаконосъобразност на определението като се оспорва изводът на съда, че няма правен интерес от обжалване на процесната заповед. Частният жалбоподател се определя като пряк конкурент на „Български пощи“ ЕАД на пазара за разпространение и доставка на печатни издания и куриерски услуги и считайки, че със заповедта се нарушава конкурентната среда, обосновава правния си интерес от търсената съдебна защита. Направено е искане за отмяна на определението и присъждане на разноски. Ответникът – министър на транспорта и съобщенията, чрез процесуалните си представители М. Лолова и И. Геренска, служители в дирекция „Правна“ на Министерството на транспорта и съобщенията, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Моли обжалваното определение да бъде оставено в сила За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Шесто отделение, съобрази следното: Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна с правен интерес, за която обжалваният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е неоснователна. С оспореното определение първоинстанционният съд, на основание чл.159, т.4 от АПК, е оставил без разглеждане жалбата на „Стар Пост“ ООД гр. София, против заповед № РД-08-696/28.11.2023г. на министъра на транспорта и съобщенията като е прекратил образуваното въз основа на нея съдебно производство. От фактическа страна се установява, че с оспорената заповед е одобрена компенсация на „Български пощи“ ЕАД за извършване на услуга от общ икономически интерес по разпространение на периодични печатни издания (вестници и списания) с отстъпки на едро и дребно, директно или на абонаментна основа на територията на Република България през 2022г. За да остави без разглеждане жалбата на „Стар Пост“ ООД гр. София, съдът е приел, че дружеството си не е конкурент с „Български пощи“ ЕАД за дейността по извършване на услуга от общ икономически интерес – разпространение на периодични печатни издания, поради което за него не е налице правен интерес за оспорването на процесната заповед. Първоинстанционното определение е валидно, допустимо и правилно. Правото на жалба възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки, които обуславят и процесуалната допустимост на съдебното производство. Абсолютна положителна процесуална предпоставка за възникване правото на жалба е наличието на пряк и непосредствен личен правен интерес от търсената съдебна защита. Интересът е правен, когато засяга правната сфера на оспорващия, пряк – когато правата или законните интереси се засягат или могат да бъдат засегнати непосредствено от акта и когато с отмяната му непосредствено се премахват неблагоприятните последици или се постигат благоприятни такива, и на последно място, той е личен, когато отрицателната рефлексия е именно в сферата на конкретното лице, упражнило правото си на жалба – когато то, а не някой друг, защитава съответните права, свободи и законни интереси. Съгласно чл. 24 от Закона за пощенските услуги (ЗПУ) (Изм. - ДВ, бр. 37 от 2006 г., бр. 87 от 2009 г., в сила от 3.11.2009 г., бр. 102 от 2010 г., в сила от 30.12.2010 г., бр. 81 от 2025 г.) универсалната пощенска услуга се предоставя от пощенски оператор, на когото с акт на Министерския съвет е възложено задължение за извършването на тази услуга на територията на цялата страна чрез организирана и управлявана от него пощенска мрежа. Съгласно § 70 от Закона за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги (ДВ, бр. 102 от 2010 г., в сила от 30.12.2010 г.), Преходни и заключителни разпоредби, пощенският оператор, на когото съгласно чл. 24 се възлага задължение за извършване на универсалната пощенска услуга, е търговското дружество "Български пощи" - ЕАД, за срок 15 години, считано от деня на обнародването на този закон в "Държавен вестник". Съгласно чл. 32 от ЗПУ универсалната пощенска услуга (УПУ) е услуга, която се извършва постоянно в рамките на определено работно време с качество, отговарящо на нормативите по чл. 15, ал. 1, т. 7, на достъпни цени и възможност за ползването й от всеки потребител на територията на страната независимо от географското му местоположение. В нормата на чл.33 от ЗПУ са посочени услугите, включени в обхвата на УПУ, като сред тях не фигурира разпространение на периодични печатни издания. Услугите от общ икономически интерес (УОИИ) представляват търговски услуги за общи икономически ползи, които са предмет на определени задължения за обществени услуги и се извършват в замяна на заплащане. За тези услуги важат правилата за европейския вътрешен пазар и конкуренцията, а компенсацията за обществена услуга е форма на държавна помощ. Обществената услуга по разпространение на периодични печатни издания (вестници и списания) с отстъпки на едро и дребно, директно или на абонаментна основа е възложена на „Български пощи“ ЕАД на основание чл. 1, ал. 1 от Постановление № 113 на Министерския съвет от 28.05.2020 г. (ПМС № 113/2020г). За извършваната дейност дружеството получава компенсация за нетните разходи, представляващи несправедлива финансова тежест, определени с механизма по чл. 2 от ПМС № 113/2020г. Видно от Търговския регистър, частният жалбоподател „Стар пост“ ЕООД е с предмет на дейност: куриерски услуги, търговско представителство и посредничество и други дейности, незабранени от закона. От публичния регистър на оператори, лицензирани за извършване на пощенски услуги по чл. 39 от ЗПУ, воден от Комисията за регулиране на съобщенията, се установява, че „Стар пост“ ООД (понастоящем „Стар пост“ ЕООД) притежава лиценз № 2-008/09.06.2009 г. със срок на действие до 09.06.2029 г. за извършване на услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга (приемане, пренасяне и доставяне на вътрешни и международни пощенски пратки: приемане, пренасяне и доставяне на вътрешни и международни пощенски пратки колети - до двадесет килограма и допълнителни услуги „препоръка“ и „обявена стойност“ (чл. 34, ал. 1, т. 1, 2 и 4 от ЗПУ). Услугата по чл. 34, ал. 1, т. 1, б. „г“ вр. т. 6 от допълнителната разпоредба на ЗПУ (печатни произведения - до 5 кг) и разпространението на периодични печатни издания като УОИИ са различни по своята цел, характеристики и изисквания към тях, регламентирани съответно в ЗПУ и ПМС № 113/2020г, т.е. не са взаимнозаменяеми и като такива не представляват съответен пазар по смисъла на легалната дефиниция по § 1, т.15 от ДР на Закона за защита на конкуренцията, за който да се изследва ограничаване на конкуренцията. По делото няма твърдения, нито доказателства „Стар пост“ ООД да извършва или да възнамерява да извършва услугата по разпространение на периодични печатни издания (вестници и списания) на територията на страната, следователно правилно е прието от първоинстанционния съд, че не е конкурент с „Български пощи“ ЕАД на този продуктов и географски пазар, респективно неоснователно поддържа нарушение на конкурентната среда (неравнопоставеност чрез компенсации). С оглед на това и като се вземе предвид, че компенсирането на „Български пощи“ ЕАД за възложената УОИИ става по правилата на ПМС № 113/2020г и при спазване на Решение 2012/21/ЕС, неотносимо към настоящия случай е тълкуването на член 22, параграф 3 от Директива 97/67/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 1997 година относно общите правила за развитието на вътрешния пазар на пощенските услуги в Общността и за подобряването на качеството на услугата, изменена с Директива 2008/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 февруари 2008 г., във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, дадено с решение на Съда на Европейския съюз по дело С‑476/23. То визира правото на доставчик на пощенски услуги, който е конкурент на доставчика на универсалната пощенска услуга да оспорва пред независим орган решение на националния регулаторен орган, на което той не е адресат и с което този орган изчислява съгласно член 7, параграф 3 от изменената Директива 97/67 размера на нетните разходи, понесени от доставчика на универсалната пощенска услуга, и констатира, че тези разходи представляват несправедлива финансова тежест по смисъла на последната разпоредба, а в настоящия случай такива не са отношенията между „Стар пост“ ООД и „Български пощи“ ЕАД. В т.1 от Приложението към чл.2 от ПМС № 113/2020г е посочено, че при изчисляване на приходите и разходите по извършване на услугата от общ икономически интерес се вземат предвид само разходите, направени при извършването на услугата. В т.2 е регламентирано, че за отделяне на услугата от останалите услуги се води разделно аналитично счетоводство по елементи на разходите и по видове услуги. Изложеното означава, че приходите от тази услуга и компенсацията на разходите за извършването й не могат да се използват за реализиране на друга дейност на пазара на пощенски услуги, на който оперират други правни субекти, т.е. компенсацията не би могла да даде неоправдано предимство на „Български пощи“ ЕАД. С оглед констатираната липса на засягане на правното положение на „Стар пост“ ООД като конкурент на пазара на пощенски услуги правният му интерес не може да се обоснове и от цитираните в частната жалба Решение 2012/21/ЕС (SGE1 Framework) за прозрачност и предотвратяване на свръхкомпенсиране; Директива 2006/111/ЕО на Комисията от 16 ноември 2006г относно прозрачността на финансовите отношения между държавите-членки и публичните предприятия, както и за финансовата прозрачност в определени предприятия и Директива 2020/21 на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. за общата регулативна рамка на електронните съобщителни мрежи и услуги, нито произтича от чл.106 и чл.107 от Договора за функциониране на Европейския съюз. Изложеното сочи, че процесната заповед, с която се определя компенсацията, дължима на „Български пощи“ ЕАД за извършване на услуга от общ икономически интерес по разпространение на периодични печатни издания (вестници и списания), не рефлектира върху правната сфера и не засяга неблагоприятно частния жалбоподател, поради което той не може да се определи като надлежна страна и засегнато лице по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на РБ, респективно чл. 147, ал. 1 от АПК. Затова, като е прекратил съдебното производство поради неговата недопустимост, първоинстанционният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл.235, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение