Определение № 9538 от 05.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8464/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба подадена от А. С. Г., чрез процесуален представител адв. М. Колева срещу Определение № 4732/29.05.2026г. постановено от Административен съд (АС) - Бургас по адм. дело № 2218/2025г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на А. С. Г. против Заповед № РД-08-162/25.02.2025г. издадена от кмета на Община Руен, с която на основание чл. 100, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) жалбоподателят е отстранен от работа за това, че срещу него е образувано дисциплинарно дело № 1 от 2025 г. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Подробни съображения излага в частната жалба. Моли за неговата отмяна и връщане делото на съда за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба - Кметът на Община Руен не взима становище. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу съдебен акт подлежащ на оспорване. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. От фактическа страна АС-Бургас е установил, че А. Г. е бил назначен на длъжност главен архитект в Дирекция „Стопански дейности, екология, общински план, стратегия и проекти, устройство на територията и общинска собственост“. Със Заповед № РД-08-161/25.02.2025 г., на осн. чл. 96, ал. 1 ЗДСл. било образувано дисциплинарно производство срещу А. С. Г.. Във връзка с последното с процесната Заповед № РД-08-162/25.02.2025г. на кмета на Община Руен А. С. Г. е бил отстранен от работа поради образувано срещу него дисциплинарно дело № 1/2025г. Административен съд - Бургас установил, че оспорената заповед била съобщена на Г. на 27.02.2025г., но последният отказал да я подпише. Жалбата до съда била депозирана на 06.11.2025г. чрез административния орган. Предвид така установените факти АС-Бургас приел, че жалбата до съда е била просрочена, прилагайки сроковете по чл. 140, ал. 1 АПК съобразено с това, че в Заповед № РД-08-162/25.02.2025 г. няма вписана информация за начин и срок на обжалване. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2, вр. чл. 236 АПК настоящата инстанция дължи проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното определение с материалния закон. Спор по фактите няма, а и от доказателства се установява, че Заповед № РД-08-162/25.02.2025г. на кмета на Община Руен е била съобщена на А. С. Г. 27.02.2025г. Същото се установява както от протокол от 27.02.2025г. /л. 8 от адм. д. № 8464/26г./, така и от изричното изявление на Г. в жалбата до съда. Не се спори също, че жалбата срещу Заповед № РД-08-162/25.02.2025г. е депозирана чрез органа по назначаването на 06.11.2025г. Предвид липсата на отбелязване в оспорената заповед пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, правилно и в съответствие с чл. 140, ал. 1 АПК първоинстанционният съд е съобразил, че срокът за оспорване е удължен с два месеца и същият е изтекъл на 27.04.2025 г. Пред касационната инстанция се излагат подробни съображения за материалната незаконосъобразност на Заповед № РД-08-162/25.02.2025г. на кмета на Община Руен, включително и претенция за обезщетение. Всичко това обаче е неотносимо към допустимостта, респ. недопустимостта на съдебното производство, която правилно и в съответствие с доказателствата по делото АС - Бургас е установил. Допустимост на жалбата не може да обоснове и изтичането на срока по чл. 94, ал. 1 ЗДСл. каквито съображения се излагат в частната жалба, защото правата си жалбоподателят не би могъл да защити чрез подаването на жалба срещу заповедта за отстраняване след изтичането на законния срок за обжалването ѝ. Приложимия процесуален закон, а и ЗДСл. не предвиждат обжалване на заповед като процесната след изтичане на нормативно определения срок за обжалване, вкл. при прилагане на правилото на чл. 140 АПК. При безспорно установеното по делото, че жалбата срещу Заповед № РД-08-162/25.02.2025г. на кмета на Община Руен е просрочена, то правилно същата е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено, на основание чл. 159, т. 5 АПК. Оспореното определение съответства на закона и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение