Определение № 9199 от 29.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8777/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Ф. А. А. от [населено място], обл.Търговище, против Определение № 1262/22.06.2026 г., постановено от Административен съд – Търговище по адм. д. № 95/2026 г., с което касационната й жалба против Решение №867/2026 г. по същото дело е върната поради неотстраняване на нередовностите, дадени с Разпореждане №1079/27.05.2026 г. и производството по делото е прекратено. Частната жалбоподателка твърди, че оспореното определение е издадено при наличието на касационни основания по чл.209, т.3 АПК, при несъобразяване на фактическата обстановка, продиктувана от правното неведение и липсата на адвокатска защита, което води до неговата необоснованост и неправилност, обосноваващи необходимостта от отмяната му. В частната жалба се отстраняват част от нередовностите по чл.212 АПК, посочени в разпореждането на административния съд от 27.05.2026 г. Частната жалба е подадена от надлежна страна, в предвидения в АПК срок, поради което е процесуално допустима. С обжалваното определение е прието, че по повод проверка редовността на касационната жалба, с Разпореждане №1079/27.05.2026 г., съдът е дал 7- дневен срок на страната да съобрази жалбата си с изискванията на чл.212, ал.1, т.2 от АПК като посочи точен адрес и ЕГН, да изложи точно и мотивирано конкретните пороци на обжалваното решение, съставляващи касационни основания, да прецизира искането си до съда и да представи по делото документ за платена държавна такса. В указания срок и до момента на постановяване на определението, нередовностите не са отстранени. При тези обстоятелства съдът е приел, че са налице основанията по чл. 213а, ал. 1, изр. второ, вр. с чл. 212, ал.1, т.2, т.4 и т.5, вр. с чл.213, т.3 АПК за връщане на касационната жалба, което е и сторено. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, водещи до неговата неправилност. Първоинстанционният съдебен състав е констатирал, че жалбоподателката е уведомена за постановеното от съда Разпореждане №1079/27.05.2026 г., като изпълнение в срок на същото не е настъпило. При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав на ВАС, шесто отделение, намира жалбата за неоснователна. Настоящото производство няма за предмет обсъждане на процесуалното действие или бездействие на страната, вкл. ангажирането на адвокатска защита или пък юридическата й грамотност, а правното значение на осъществените от нея в хода на производството действия, в това число и неизпълнението на акта на съда от 27.05.2026 г. Разпореждане № №1079/27.05.2026 г. е връчено редовно на 04.06.2026 г., на пълнолетния брат на жалбоподателката. Нередовностите на жалбата обаче не са отстранени в рамките на преклузивния срок, изтекъл на 11.06.2026 г., поради което правилно е прието от административния съд, че е налице хипотезата на чл. 213а, ал. 1, изр. второ от АПК и жалбата правилно е върната на жалбоподателката, а производството е прекратено. Изправянето на нередовностите с частната жалба, вкл. и представяне на документ за платена държавна такса е закъсняло и в този смисъл ирелевантно. Мотивиран така и на основание чл. 236, във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,