Определение № 60189 от 17.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2142/2020 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба, подадена от С. М. И., с която се иска постановеното от ВКС решение № 48 от 09.03.2021 г. в частта за разноските да бъде допълнено, като искането за присъждане на разноски се уважи и му се присъдят сторените такива за безплатно процесуално представителство, както и да бъде изменено, като се отмени неправилното възлагане на разноски в тежест на С. М. И.. Насрещната страна „Лукети“ ЕООД, чрез адв. Л. В., в писмен отговор взема становище за неоснователност на молбата. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Молбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С постановеното по делото решение Върховният касационен съд се е произнесъл по дължимите за делото разноски, като е приел, че ищецът е освободен от такси и разноски в производството и не е реализирал такива. Поради факта, че същият е ползвал правна помощ, съдът е посочил, че възнаграждението на процесуалния му представител следва да се определи от Бюрото за правна помощ. Съгласно чл. 37-40 от Закона за правната помощ заплащането на предоставената правна помощ се извършва от Националното бюро за правна помощ по банков път, въз основа на решение на председателя на Бюрото и отчет за вида и количеството на извършената дейност, представен от адвоката, като Адвокатският съвет преди това проверява и заверява отчета и може да прави предложения до НБПП за размера на възнаграждението. Съдът, на основание чл. 78, ал. 7 ГПК, присъжда адвокатско възнаграждение, но не в полза на адвоката, а само по искане и в полза на НБПП, което е надлежната страна да го получи по правилата на чл. 78, ал. 1-3 ГПК, в зависимост от изхода на спора. Доколкото в случая искането за присъждане на адвокатското възнаграждение не изхожда от и не е направено в полза на правоимащия субект, същото не следва да бъде уважено. По отношение на искането да се измени постановеното решение в частта, в която С. М. И. е осъден да заплати на ответника разноски в размер на 2230,25 лв. съобразно уважения размер на исковите претенции настоящият състав приема следното: Съгласно чл. 78, ал. 7, изр. второ ГПК, в случаите на осъдително решение, лицето, получило правна помощ, дължи разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Разпоредбата касае отговорността на получилото правна помощ лице за разноските, направени от противната страна като участник в съдебното производство, и е израз на общия принцип на чл. 78 ГПК за разпределение на отговорността за разноски според изхода на спора. В случая ищецът е освободен от такси и разноски за производството на основание чл. 83, ал. 2 ГПК – това цели да не се препятства достъпът му до правосъдие, като му дава възможност да упражнява предоставените му процесуални права по делото въпреки затрудненото му материално положение, но не дерогира правилата на ГПК за разпределение на отговорността за разноски съобразно изхода на спора. Следователно направеното искане следва да се остави без уважение. Само за пълнота е необходимо да се посочи, че цитираното в молбата определение № 120 от 18.04.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 873/2017 г., III г. о. касае различна хипотеза, при която, след като съдебният състав е освободил от държавна такса ищеца, при разглеждане на делото е постановил разноските за назначената по искане на последния експертиза да се заплатят от бюджета на съда, но с решението си е осъдил ищеца да ги заплати. По горните съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,