Решение № 5464 от 20.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11970/2025 г.

от 28.08.2023г. строително – монтажни дейности, включващи изкопни дейности и полагане на кабел за електрозахранване в ПИ с идентификатор 04426.100.201 в к.к. Камчия са извършени от трета страна, като посоченият кабел не е собственост на ЕРП Север и не е част от мрежи ниско напрежение на енергийното дружество. Въз основа на констатациите в доклада с Решение № Ж – 1117/22.12.2023г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, административното производство, образувано по жалба с вх. № Е-13-273-199/04.10.2023г., подадена от Кооперация „Камчия 2017“ срещу „Електроразпределение Север“ АД, е прекратено на основание чл. 22, ал. 1 във вр. с чл. 13, ал. 8 от ЗЕ и чл. 27, ал. 2, т. 5 от АПК. От правна страна административният съд е приел, че адм. акт е издаден от законово оправомощен адм. орган в рамките на материалната му компетентност по чл. 22, ал. 1 от ЗЕ, във връзка с чл. 142, ал. 1, т. 1 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, отговаря на изискванията за форма и задължителни реквизити, постановен е в съответствие с административнопроизводствените правила и приложимите материалноправни разпоредби.Прието е,че решението на административния орган страда от съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е в противоречие с материалноправните разпоредби и целите на закона.Според административния съд не са събрани доказателства и не са обсъдени в решението фактите, изложени в жалбата, че имотът в който се извършват дейностите по присъединяване на обектите, представлява поземлен имот, който е съсобствен между множество лица, между които и кооперация „Камчия 2017“, не са събрани доказателства и не е обсъдена собствеността на имота,както и не е обсъдена правната уредба, приложима в случаи, когато за електрифициране на обект, находящ се в съсобствен имот, не е налице съгласие от съсобственик за преминаване на съоръженията, не е обсъден вида на обекта – масивна сграда или преместваем обект, съответно законовите изисквания на които следва да отговарят действията по присъединяването му в съсобствения имот, не са описани и фактите за твърдяните действия по извършване на СМР в нарушение на изискванията на ЗУТ. КЕВР е длъжна да обсъди в решението си законността на свързването на обекта към мрежата, доколкото се твърди, че това става в нарушение на закона. Следователно, при спор между съсобственик на земята, в която се твърди че се изгражда незаконна инсталация и електроразпределително дружество, което провежда процедура по присъединяване на този обект, КЕВР в изпълнение на правомощията си по 22, ал. 1 от ЗЕ да се произнася по жалби на ползватели на мрежи и съоръжения срещу оператори на преносни и разпределителни мрежи, свързани с изпълнението на задълженията им по този закон, е длъжна да обсъди законно ли са присъединява обекта. При обсъждането не следва да се взима предвид само наличието на договорни отношение между разпределителното дружество и страната по договора за присъединяване, но и законовите изисквания за присъединяване на обекта, разположен в съсобствен имот и несъгласието на част от съсобствениците с извършваните действия по присъединяване.В производството, като заинтересована страна следва да се конституира и лицето, чийто обект се присъединява към мрежата. Съдебното решение е правилно, като се вземат предвид и съображенията на касационната инстанция. Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи за необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на обжалваното съдебно решение. Първоинстанционният съд е събрал и обсъдил всички допустими, относими и необходими доказателства, като е установил надлежно правно- релевантните факти- чл.171, ал.1 АПК. Неоснователно е твърдението в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на материалния закон. Решението на Административен съд– София- град е постановено и при правилно прилагане на закона. Съобразно разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката, в правомощието на КЕВР е да разглежда подадени жалби от клиенти срещу лицензианти, като при нужда осъществява контрол за спазване на условията по издадените лицензии и съответствието на извършените лицензионни дейности, с предвидените в тях условия. Правната регламентация на произнасянето от КЕВР по жалби се съдържа в нормите на чл. 22 и чл. 76 ЗЕ, чл. 142 и сл. от Наредба № 3/21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката и Устройственият правилник на КЕВР. По силата на чл. 22, ал. 1 от Закона за енергетиката, КЕВР разглежда жалби на потребители срещу лицензианти, свързани с изпълнението на лицензионната дейност. Видно от нормата на чл. 147 от Наредбата, Комисията следва да се произнесе по постъпила жалба с изричен акт. В изпълнение на правомощията си съгласно посочените разпоредби от приложимата в случая Наредба, КЕВР може да постанови решение, с което да прекрати преписката, когато не установи нарушение на условията по лицензията, както е прието в настоящият случай. Но обосновано съдът е приел, че Комисията за да постанови адм. акт не е направила необходимото за събирането и изясняването на всички относими за случая факти и обстоятелства. Спорът в случая касае приложим ли е редът определен в чл. 122, ал. 3, т. 1 от ЗЕ, съгласно който операторът на електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителни мрежи имат право да преустановят присъединяването на лица, които са се присъединили към съответната мрежа, без да имат право на това. Установено е от съда, че в случая се касае за обект, който е бил присъединен към електроразпределителната мрежа, но КЕВР не е изяснил отговарят ли на законовите изисквания действията по присъединяване на обекта в съсобствения имот, както и строително – монтажни дейности, включващи изкопни дейности и полагане на кабел за електрозахранване в ПИ с идентификатор 04426.100.201 в к.к. Камчия,къде точно са извършени в имота и дали са след границата на собствеността. Административният орган се е позовал единствено на писмо на Община Аврен, с изх. № Ж-26

от 28.08.2023г.от което е видно,че Общината е извършила проверка и според нея строително – монтажни дейности са извършени от трета страна и кабела не е собственост на ЕРП Север и не е част от мрежата ниско напрежение.Не се установява по категоричен начин извършените СМР след границата на собствеността ли са извършени и дали попадат извън обхвата на отговорността на електроразпределителното дружество „Електроснабдяване Север“ АД относно поддръжката, обслужването и контрола на електрическите съоръжения. Административния акт е постановен и в нарушение на императивните изисквания на чл. 35 от АПК – Комисията е прекратила производството, без да е изяснила относимите към спора факти и обстоятелства. Административният орган не е събрал относими към правния спор доказателства.Мотивирането на административния акт е гаранция за неговата законосъобразност, даваща възможност на страните в административното производство да се запознаят със съображенията на административния орган за издаването му, съответно съдът да осъществи дължимата се преценка на съответствието му с материалния закон. Липсата на изложение на конкретни фактически и правни основания в случая води до незаконосъобразност на акта и налага отмяната му. Съдът не е длъжен да установява какви са били съображенията на административния орган, а следва да провери тяхната законосъобразност и правилност, ако такива са изложени. При липса на мотиви в административния акт, тази проверка е невъзможна. Преценката на административния акт не може да се основава на предполагаемата воля на административния орган, а се дължи на действително изразената такава. В случая решението на КЕВР не отговаря на законовите изисквания, при което се явява незаконосъобразно. По изложените съображения обжалваното съдебно решение е обосновано и правилно, постановено при спазване на материалния закон, и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора- искането на ответника –Кооперация „Камчия 2017“за присъждане на направените в производството разноски съответно за адвокатско възнаграждение в размер на 920.33 евро с ДДС и транспорти разходи в размер на 235.21 евро или общо 1155.54 евро е основателно.