Определение № 13266 от 05.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10760/2024 г.

Производството е по чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на „Пробежекс“ ООД, чрез пълномощника му адв. С.Иванов против определение № 8184 от 27.09.2024 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. дело № 1346/2024 г., с което жалбата е оставена без разглеждане и съдебното производство е прекратено. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение. Жалбоподателят твърди наличието на правен интерес за оспорване на ревизионния акт, тъй като с него е увеличен финансовият резултат със сумата от 213 958,02 лв. По подробно развитите в частната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното определение. Ответната страна - директорът на дирекция „ОДОП“ - Пловдив при ЦУ на НАП, не изразява становище в срока, предвиден в чл. 232 АПК. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди доводите в частната жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.230 АПК, от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на „Пробежекс“ ООД срещу Ревизионен акт № Р-16001623004663-091-001 от 19.03.2024 г., издаден от Г. Й., на длъжност началник на сектор, възложил ревизията и К. Я., на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 241 от 04.06.2024 г. на директора на дирекция ОДОП - Пловдив при ЦУ на НАП в частта на установения данъчен финансов резултат за 2020 г. и е прекратено производството по делото. Съдът е изложил мотиви, че поради липсата на установени с обжалвания РА нови задължения за данъци или осигурителни вноски се обуславя недопустимост на съдебния контрол. Определението на Административен съд – Пловдив е неправилно и като постановено в нарушение на закона следва да бъде отменено. По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: В конкретния случай с обжалвания РА е преобразуван счетоводният финансов резултат за 2020 г., в резултат на което декларираната данъчна загуба е намалена с 213 958,02 лв. От ревизиращите органи през 2020 г. е пренесена и декларирана данъчна загуба от предходни периоди в размер на 26 747,74 лв. и е установен данъчен финансов резултат 0,00 лв. В този смисъл без значение е фактът, че няма установени данъчни задължения в оспорения РА, след като има извършена корекция на декларираната данъчна загуба. Разпоредбата на чл. 118, ал.1 ДОПК регламентира, че с ревизионния акт се: 1. установяват, изменят и/или прихващат задължения за данъци и за задължителни осигурителни вноски; 2. възстановяват резултати за данъчен период, подлежащи на възстановяване, когато това е предвидено в закон; както и 3. се възстановяват недължимо платени или събрани суми. В процесния случай действително с оспорения пред първоинстанционния съд РА в разпоредителната му част за адресата му не са определени данъчни задължения за корпоративен данък за процесната година. В същото време с ревизионния акт е допуснато увеличение на финансовия резултат за 2020 г., съответно намаление на декларираната от дружеството данъчна загуба за 2020 г. Съгласно чл. 70, ал.1 ЗКПО данъчно задължените лица имат право да пренасят данъчната загуба, формирана по реда на тази част, а когато данъчно задължено лице е избрало да пренася данъчната загуба, тя задължително се пренася последователно до изчерпването й през следващите 5 години. След като данъчната загуба законодателят е определил, че може да се пренася, то това ще се отрази на съответните данъчни задължения за корпоративен данък за следващи периоди. Именно поради това следва да се приеме, че при промяна на финансовия резултат с изменение на декларирана от ревизирания субект данъчна загуба, която може да се пренася в следващи данъчни периоди, следва да се приеме, че е налице правен интерес от оспорване на РА, с която е изменена тази данъчна загуба. Това означава, че не винаги само при определени в разпоредителната част данъчни задължения може да се оспори ревизионния акт. В противен случай ако се възприеме тезата на първоинстанционния административен съд, постановил обжалваното определение, би се стигнало при пренасяне на данъчната загуба в следващи данъчни периоди, както разпорежда чл. 70 и сл. от ЗКПО, да се промени и размера на съответното данъчно задължение. Като е приел друго и е оставил жалбата без разглеждане поради липса на предмет, съответно е прекратил производството по делото, Административен съд - Пловдив е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т.1 във вр. с чл.236 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,