Определение № 11633 от 18.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10649/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Г. В. К. против определение № 600/02.05.2025 г. и против разпореждане № 861/02.05.2025 г., неправилно посочено като № 961, и двете постановени по адм. дело № 1284/2024 г. по описа на Административен съд София-област. Излагат се доводи за неправилност на обжалваните съдебни актове, поради което е поискана отмяната им. Върховният административен съд, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страната, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащи на оспорване съдебни актове, които са неблагоприятни за нея, както и в рамките на срока по чл. 230 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С определение № 600/02.05.2025 г., постановено по адм. дело № 1284/2024 г. АССО е оставил без разглеждане исковата молба на К. с вх. № 12551/15.08.2024г. по описа на ВАС и производството по делото е прекратено. Производството пред АССО е образувано след изпращането му по подсъдност от АССГ с определение № 21214/25.10.2024 г. по „частна жалба“, подадена от К. против АССГ за претърпени неимуществени вреди в размер на 500 000 евро, изразяващи се в „злоупотреба с право, ограничаване на достъпа до правосъдие, бавене на делото, манипулация с представени сведения, лъжи, нарушени основни човешки права и право на ЕС“ за периода 1.08.20216 до 9.08.2024 г. След постъпване на иска в АССО, с разпореждане № 429/24.02.2025 г., съдът е указал на К. в 7-дневен срок да отстрани констатираните от съда нередовности, като приведе жалбата си в съответствие със законовите изисквания и в частност: 1. Да уточни конкретно в какво се изразяват твърдените претърпени неимуществени вреди в периода, за който се претендира обезщетение.2. Да уточни и конкретните съдебни актове и/ или действия и/или бездействия на АССГ по посоченото в исковата претенция съдебно производство, от които твърди да произтичат вредите.3. Да посочи кои негови основни права са накърнени от АССГ, като уточни и конкретизира в какво се изразява твърдяното нарушение от стана на съда.4. В случай че ищецът твърди, че са нарушени всички изброени в исковата молба разпоредби, следва да обоснове по отношение на всяка една от посочените разпоредби с кой акт, действие или бездействие АССГ е допуснал твърдяно нарушение. В разпореждането изрично е указано, че при неотстраняване на допуснатите нередовности в 7-дневен срок от получаване на разпореждането, исковата молба ще бъде върната, а производството по делото ще бъде прекратено. Препис от това разпореждане е връчено на К. чрез затворническата администрация на 25.02.2025 г. С молба вх. № 1640/07.03.2025 г. по описа на АССО К. е поискал удължаване на срока за изпълнение на дадените му указания, в следствие на което с разпореждане № 755/10.04.2025 г. по адм. дело № 1284/2024 г., административният съд е удължил срока за изпълнение на указанията на съда, дадени на ищеца с разпореждане №429/24.02.2025 г. Посочено е, че в предвидения от съда срок за отстраняване на нередовностите К. само е посочил, че обжалва определение № 755/10.04.2025 г., без обаче да изпълнява останалите указания на съда. С определение № 600/02.05.2025 г., постановено по адм. дело № 1284/2024 г. по описа на Административен съд – София-област е оставена без разглеждане исковата молба на К. с вх. № 12551/15.08.2024 г на АССО и е прекратено производството по делото. С разпореждане № 861/02.05.2025 г., неправилно посочено като № 961, постановено по адм. дело № 1284/2024 г., е оставена без разглеждане частна жалба № 4580 с вх. № 2868 от 28.04.2025 г., подадена от К. против разпореждания № 753, № 754, № 755 от 10.04.2025 г.по адм. дело № 1294/2024 г. по описа на АССО, поради това, че горепосочените разпореждания не подлежат на касационно обжалване. Обжалваните съдебни актове са валидни, допустими и правилни. С обжалваното пред настоящата инстанция определение № 600/02.05.2025 г. правилно и обосновано, предвид изложените по-горе факти, първоинстанционният съд приел, че жалбоподателят не е изпълнил дадените му указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба с цел установяване предмета на спора. С разпореждане № 429/24.02.2025 г. на основание чл. 129, ал 2 ГПК депозираната от Г. К. искова молба е била оставена без движение, като на жалбоподателя са дадени подробни и ясни указания да уточни предмета на спора. Разпореждането е съобщено на К. на 25.02.2025 г., като след негова молба срокът за изпълнение на дадените указания е бил, удължен, но въпреки това той не е извършил никакви процесуални действия и в съда не са постъпвали никакви книжа във връзка с отстраняване на допуснатите нередовности. Доказателства в тази насока липсват и не са представени и пред настоящата касационна инстанция. Всеки, който предявява иск, е длъжен да подаде в съда искова молба със съдържание и приложения, каквито се изискват съгласно разпоредбите на чл. 127 и чл. 128 от Гражданскопроцесуалния кодекс. Съдът проверява редовността на исковата молба. В случай, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127 ГПК и чл. 128 ГПК, на ищеца се изпраща съобщение да отстрани в 7-дневен срок допуснатите нередовности. Когато ищецът не изпълни в срок дадените му указания, исковата молба се връща. Съдът е сторил необходимото и е изпълнил нормативното си задължение да даде указания на ищеца за отстраняване на нередовностите по исковата молба. Неизпълнението на дадените указания от страна на К., в резултат на неизясняване на обстоятелствата, на които се основава искът, прави същия недопустим, поради което производството по делото правилно е било прекратено с връщане на исковата молба. Правилно е и оспореното разпореждане № 861/02.05.2025 г., неправилно посочено като № 961. Правото на частна/касационна жалба е потестативно процесуално правомощие от категорията на публичните субективни права, което може да бъде упражнено от неговия носител, съобразно формалните изисквания. Цели се отмяната на определен съдебен акт, който решава въпрос по същество, прегражда хода на съдебното производство или изрично е посочено, че подлежи на обжалване- чл.172, чл.213а, ал.7, чл. 229, ал.1, ал.2 от АПК. В случая оспорените оспорения съдебни актове не попадат в тези категории. Обосновано административният съд е констатирал, че частна жалба е насочена против разпореждания, които не подлежат на съдебен контрол по смисъла на чл. 215, т. 4, вр. чл. 236, във вр. с чл. 213а, ал. 7 вр. ал. 2, вр. 229, ал. 1, т. 1 и т. 2 АПК и правилно е оставил тази частна жалба без разглеждане. Съдебните определения/разпореждания, с които не се прегражда по- нататъшния ход на делото, каквито безспорно са разпорежданията за оставяне на частна жалба без движение, за удължаване на срока за изпълнение на дадени указания и за отвод на съдия-докладчика по делото, не подлежат на съдебен контрол. Този вид съдебни актове са част от процедурата, осигуряват движението на процеса и неговото законосъобразно приключване. Поради това защитата срещу тях се реализира спрямо окончателния съдебен акт, който предизвиква правни последици- чл. 229 и сл. АПК. Въз основа на изложеното, оспорените съдебни актове, като правилни, следва да бъдат оставени в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,