Решение № 8574 от 10.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1066/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуалния си представител, срещу решение № 5927 от 23.12.2025 г. по адм. дело № 1056/2024 г. на Административен съд – Пазарджик. С обжалваното решение АС – Пазарджик е отменил пункт I и т. 1, т. 2 и т. 3 от пункт II на Уведомително писмо № 92/Подмярка 8.6-07-2600/16716/14.08.2024 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с указанията, дадени в мотивите на решението. Касационният жалбоподател поддържа, че решението е неправилно поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Излага доводи, че съдът неправилно е тълкувал и приложил правилото на т. 3 от Раздел 14.3 „Недопустими разходи“ от Условията за кандидатстване по процедура чрез подбор № BG06RDNP001-8.01 по подмярка 8.6 „Инвестиции в технологии за лесовъдство и в преработката, мобилизирането и търговията с горски продукти“ от мярка „Инвестиции в развитие на горските райони и подобряване жизнеспособността на горите“ от ПРСР 2014-2020 година. Прави възражение относно изводите на съда, че двете експертни заключения са разнопосочни и си противоречат, като сочи, че е оспорил заключението по първата експертиза, поради което съдът е назначил повторна такава, която касаторът намира за компетентна и обективна. Подчертава, че и двете експертизи са показали, че пазарната стойност на заявената машина е по-ниска от посочената от кандидата. Намира, че при това положение правилно и в съответствие с правилото на т. 3 от Раздел 14.3 е обявен за недопустим целият разход, а не само частта над пазарната. При тези съображения, развити в касационната жалба иска да се отмени обжалваното решение и се реши спорът по същество като се отхвърли първоначалната жалба. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции и алтернативно прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на другата страна. Ответникът по касационната жалба – „Беси“ ООД, чрез пълномощника си, представя писмен отговор, в който изразява становище, че обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основания за отмяната му, поради което иска да се остави в сила. Претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното: По делото е установено, че „Беси“ ЕООД е подало проектно предложение, регистрирано в ИСУН с № BG06RDNP001-8. 001-0180 от 31.07.2018 г по процедура чрез подбор № BG06RDNP001-8. 001 по подмярка 8.6 "Инвестиции в технологии за лесовъдство и в преработката, мобилизирането и търговията с горски продукти". Наименованието на проектното предложение е "Инвестиция в дървообработващо предприятие Беси ЕООД". В описанието на проектното предложение е посочено, че то предвижда стартиране на стопанска дейност в сектор "Производство на дървен материал и изделия от дървен материал" и по-конкретно "Разкрояване, рендосване и импрегниране на дървен материал" (код 16. 10 от Класификация на икономическите дейности), посредством закупуване и въвеждане в експлоатация на иновативно, високотехнологично оборудване (3-осен обработващ център с ЦПУ и хоризонтален банциг за трупи с устройство за заточване и чапразене на банцигови ленти), както и разкриване на 25 нови работни места. Общата стойност на проектното предложение е 976 000 лв. С Уведомително писмо № 92/Подмярка 8.6-07-2600/16716/14.08.2024 г., в частта по пункт I е одобрен размер на безвъзмездната финансова помощ в размер на 41 737,50 лв., представляващ 50 % от приетите за допустими инвестиционни разходи. С т. 1 от пункт II са приети за недопустими разходи за „Обработващ център с CNC – управление HOMAG CENTATEQ N-700“ в размер на 890 250 лв., а с т. 2 и т. 3 от пункт II – разходи за „Консултантски услуги – подготовка на проектно предложение“ и „Консултантски услуги – управление на проектно предложение“ в размер на по 22 006,25 лв. при заявен размер от 23 000 лв. за всяка от услугите. В обстоятелствената част на акта по пункт II е посочено, че цялата техническа спецификация за оборудването, без данните за оферент и цени, е изпратена до регионалния представителна производителя „МОС Роботикс“ ЕООД, с искане за предоставяне на информация за приблизителна цена, без включени отстъпки и други намаления на оборудването. В отговор на запитването е получена информация за максимална цена за посочената конфигурация и окомплектовка на машината в размер на до 230 000 евро, респ. 449 840,90 лв., а по проектното предложение за същата машина са заявени разходи за подпомагане в размер на 455 177 евро, равняващи се на 890 250 лв. Описана е подробно кореспонденцията с кандидата във връзка с представените оферти и определяне на заявената цена на машината. В заключение органът е приел, че разходите за закупуване на „Обработващ център с CNC – управление HOMAG CENTATEQ N-700“ в размер на 890 250 лв. са недопустими за подпомагане на основание чл. 19, ал. 7, т. 1 от Постановление № 162 от 5 юли 2016 г. за определяне на детайлни правила за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмите, финансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 – 2020 г., т. к. заявеният разход попада в обхвата на т. 3 от Раздел 14.3 „Недопустими разходи“ от Условията за кандидатстване. Цитирана е разпоредбата на т. 3 от Раздел 14.3, според която не е допустимо закупуване на нови машини и оборудване, включително компютърен софтуер, над пазарната им стойност. С т. 2 и 3 от пункт II са приети за недопустими разходите за консултантски услуги в размер на по 22 006,25лв. от заявения размер на по 23000лв., като е мотивирал отказа с превишаване на максимално допустимия процент от 2,5 % от допустимите разходи, съгласно Условията за кандидатстване. С уведомителното писмо са дадени конкретни указания на бенефициера да представи документи, необходими във връзка с подписване на административния договор за одобрената финансова помощ, в срок до 30 дни от изпращане на уведомителното писмо чрез ИСУН. Съдът е очертал като спорен предмет по делото законосъобразността на отказите за признаване на заявените разходи и на определения въз основа на тях размер на безвъзмездната финансова помощ, а не определянето на конкретна пазарна стойност на оборудването или на дължимия размер на помощта. Посочил е, че отказът за признаване на разхода за машината е изграден преимуществено върху съображения за несъответствие между заявената и пазарната ѝ цена, като е възприет ценови ориентир, изведен от ограничено пазарно запитване до търговски представител. Констатирал е, че органът се е позовал и на принципите на добро финансово управление, включително тези по чл. 186, § 3, б. „е“ от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046, действащ към момента на издаване на уведомителното писмо, като е отбелязал, че посочената разпоредба има принципен и рамков характер и не съдържа самостоятелно правило за санкциониране, нито предписва автоматично пълен отказ за признаване на разхода. Съдът е приел, че при тази нормативна уредба административният орган е бил длъжен да извърши конкретна и съразмерна преценка на последиците, включително да обсъди възможността за частично признаване на разхода или за финансова корекция. Съдът е посочил, че при изготвяне на експертните заключения, приети по делото, експертите са използвали различна методология и са достигнали до различни изводи, но общото помежду им е, че и в двете се сочи липсата на идентичен пазарен аналог за конкретния модел, както и на значителна вариативност на стойността в зависимост от конфигурацията на оборудването, което не позволява извеждането на еднозначен и безспорен извод за точната пазарна цена на машината към релевантния момент, но е от значение за преценката дали административният орган е разполагал с достатъчно сигурна и пълна фактическа основа, за да приеме пълна недопустимост на разхода. На следващо място съдът е констатирал, че Условията за кандидатстване не са представени по делото, но като е кредитирал цитираното в акта съдържание на текста на т. 3 от Раздел 14.3 „Недопустими разходи“ е достигнал до извод, че формулировка предполага разграничаване между допустима пазарна стойност и недопустимо надвишение над нея, което изисква конкретна количествена преценка и съразмерност на последиците, каквато в случая органът не е направил. Поради това съдът е приел, че отказът за признаване на разхода за машината е постановен при непълно изясняване на релевантните факти и без съразмерна преценка на последиците, поради което е незаконосъобразен. По отношение на т. 2 и т. 3 от пункт II на уведомителното писмо, с които административният орган е приел за недопустими по-голямата част от заявените разходи за консултантски услуги, съдът е посочил, че не може да извърши проверка за правилното определяне на базата, върху която е изчислен процентният лимит, след като цитираните Условия за кандидатстване не се намират по делото. На следващо място е изложил съображения, че размерът на допустимите разходи за консултантски услуги са производни на допустимите инвестиционни разходи. При положение, че отказът по т. 1 на пункт II е незаконосъобразен, няма основание да се приеме, че е налице стабилна и окончателна база за определяне допустимия размер на консултантските услуги. Поради това и отказите по т. 2 и т. 3 от пункт II е отменил като незаконосъобразни. Съдът е приел, че пункт I от уведомителното писмо, с който е определен размерът на безвъзмездната финансова помощ - 41 737,50 лв., няма самостоятелен характер, а представлява резултатна част от акта, пряко обусловена от извършената от административния орган преценка за допустимостта на заявените разходи. След като отказите по т. 1, 2 и 3 от пункт II се явяват незаконосъобразни и подлежат на отмяна, липсва стабилна фактическа и правна основа, върху която да се запази в сила определеният размер на финансовата помощ, който неизбежно следва да бъде преизчислен при новото произнасяне. Поради това е приел, че и пункт I от уведомителното писмо следва да бъде отменен като производен от отменените части. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат. Решението е недопустимо в частта, с което е отменен пункт I на уведомителното писмо. С Уведомително писмо № 92/Подмярка 8.6-07-2600/16716/14.08.2024 г., в частта по пункт I е определен одобрен размер на безвъзмездната финансова помощ в размер на 41 737,50 лв., представляващ 50 % от приетите за допустими инвестиционни разходи. Уведомителното писмо в частта по пункт I има самостоятелен характер и съдът неправилно е приел, че стойността на признатите разходи в размер на 41 737,50 лв. е в зависимост от изхода по оспорването на т. 1 – 3 от пункт II. Съдът не е отчел, че актът в частта, с която са признати като допустими разходите в размер на 41 737,50 лв. има благоприятен характер за адресата и към момента на подаване на жалбата до съда за него не е бил налице правен интерес от оспорването й. В тази насока е и позицията на страната, изразена в съдебно заседание на 13.11.2024 г. по делото, въпреки че няма изрично изявление, че актът не се обжалва в тази част. В хода на съдебното производство по делото е представено Решение за отказ № 03-РД/5282 от 01.10.2024 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с което е отхвърлено изцяло проектно предложение с наименование „Инвестиция в дървопреработващо предприятие „Беси“ ЕООД“ в размер на 41 737,50лв., т. к. кандидатът не е предоставил изисканите от оценителната комисия документи в ИСУН. С приложеното по делото влязло в сила решение № 1521 от 08.04.2025 г. по адм. дело № 1134/2024 г. на АС –Пазарджик е отхвърлена жалбата на „Беси“ЕООД против Решение за отказ № 03-РД/5282 от 01.10.2024 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. Съдът не е обсъдил правното значение на влязлото в сила съдебно решение във връзка с допустимостта на оспорването на пункт I на уведомителното писмо. При положение, че с решението за отказ, потвърдено от съда, органът е отхвърлил изцяло проектното предложение за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер на 41737,50 лв., спорните въпроси в тази връзка са преклудирани и не подлежат на пререшаване. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция следи служебно за допустимостта на съдебното решение. Поради изложеното, решението в тази част е недопустимо, т. к. съдът се е произнесъл по недопустима жалба, на основание чл. 159, т. 4 и т. 6 АПК, поради което следва да се обезсили и се прекрати производството по делото. Решението в частта, с която са отменени т. 1, 2 и 3 от пункт II на уведомителното писмо е неправилно поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неправилно приложение на материалния закон. Съдът в нарушение на съдопроизводствените правила не е обсъдил събрания доказателствен материал по делото на плоскостта на приложимите правни разпоредби. Неправилно е отказал да анализира законосъобразното приложение на Условията за кандидатстване по съображения, че същите не са приобщени по делото. Основателни са възраженията в касационната жалба, че Условията за кандидатстване са публично достъпни на посочения в нея интернет адрес (и не само) и непредставянето им по делото не е основание за отказ да се обсъдят същите. Ако съдът е намерил, че е необходимо прилагането им по делото е трябвало да укаже на страната, че следва да ги представи, съгласно правилото на чл. 163, ал. 2 АПК. Неизпълнението на задълженията на съда по чл. 163, ал. 2 и чл. 171, ал. 5 АПК е довело до необосновани изводи за материална незаконосъобразност на оспорения акт. Неправилни са изводите на съда във връзка с приложението на т. 3 от Раздел 14.3 „Недопустими разходи“ от Условията за кандидатстване и дадените указания на административния орган в тази насока. С т. 3 от Раздел 14.3 е предвидено, че недопустими разходи са закупуването на нови машини и оборудване над пазарната им стойност. Разпоредбата обявява за изцяло недопустими разходите за закупуване на нови машини и оборудване когато надвишават пазарната стойност. В тази насока са изложени фактически и правни съображения в обжалваното уведомително писмо, които съдът е следвало да обсъди в контекста на събрания доказателствен материал и приложимите правни разпоредби. Изводите, основани на експертните заключения също не почиват на обсъждане по съществото им и поясненията на експертите в съдебно заседание. Основният спор по фактите е във връзка именно с пазарната стойност на машината, заявена за подпомагане с проектното предложение, съответно за законосъобразността на извода на административния орган, че представлява недопустим разход съгласно т. 3 на Раздел 14.3 от УК и правилното прилагане на правното основание за отказ по чл. 19, ал. 7, т. 1 от ПМС № 162 от 5 юли 2016 г. Съдът правилно поради липсата на специални знания в тази сфера е назначил и приел експертните заключения, но в нарушение на съдопроизводствените правила само е констатирал различния подход и крайните заключения на експертите, без да ги подложи на обсъждане заедно и поотделно със събраните писмени доказателства по делото. Съгласно чл. 220 АПК касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Поради липсата на излагане на конкретни фактически установявания и мотиви по спорните правни въпроси, основани на анализ на доказателствения материал по делото, касационната инстанция не разполага с възможността да извърши проверка относно правилното прилагане на материалния закон. Поради това решението на АС – Пазарджик следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане съдът следва да извърши преценка на доказателствата в пълнота и след анализ на релевантните фактически и правни обстоятелства по спора да изложи мотиви относно съответствието на акта с приложимите материално правни норми. С оглед изхода на спора и съгласно чл. 226, ал. 3 АПК, първоинстанционният съд следва да се произнесе и за разноските пред касационната инстанция. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,