Определение № 1121 от 09.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1453/2025 г.

Производство по реда на чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба от 11.11.2025 год. /изпратена по пощата на 10.11.2025 год./ на С. А. С., Д. П. С. и А. С. С., чрез адв. Б. Ж. /надлежно упълномощена/, в която се съдържа искане за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 5056 от 05.11.2025 год. в частта му за разноските. Поддържа се, че с посоченото определение не е допуснато касационно обжалване по касационната жалба на ищеца Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, но съдът е пропуснал да се произнесе по отговорността за разноските, въпреки че искането за присъждане на разноски е направено в отговора на касационната жалба, като са представени доказателства за това и списък по чл. 80 ГПК. Касаторът Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество счита, че размера на прететендираните разноски е прекомерен, като се позовава на разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 год. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 год., ОСГТК. В случая делото не разкривало фактическа и правна сложност – не било проведено открито съдебно заседание; подаден бил отговор на касационната жалба, в който не били наведени нови възражения, различни от поддържаните в предходните инстанции; спецификата на предявените искове предпоставяло съществуването на общ правопораждащ факт – установяването на значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ /основният спорен по делото въпрос/; адвокатът представлявал свързани лица, поради което предприетите от него процесуални действия касаели в еднаква степен всяко от тях; отговорът на касационната жалба приповтарял по съдържание вече изразено становище на процесуалния представител, т.е. това процесуално действие не изисквало нови усилия от адвоката. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното: Исканията са процесуално допустими, тъй като са направени от надлежни страни и в рамките на законоустановения срок по чл. 248, ал. 1 ГПК /в частност в едномесечния срок от постановяване на определението по чл. 288 ГПК/. Представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на допълването на съдебния акт в тази му част /т. 8 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 год. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 год., ОСГТК/. Разгледани по същество, исканията са частично основателни. Касационното производство е образувано по касационна жалба на ищеца Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, срещу възивно решение № 197 от 04.12.2024 год., постановено по в. гр. дело № 274/2024 год. по описа на Апелативен съд – Варна, с което като е потвърдено решение № 500 от 08.05.2024 год., постановено по гр. дело № 2318/2021 год. по описа на Окръжен съд – Варна, са отхвърлени предявените срещу С. А. С., Д. П. С. и А. С. С. искове за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Ответниците С. А. С., Д. П. С. и А. С. С. са подали, чрез упълномощен адвокат, отговор на касационната жалба, с който са поискали и присъждането на направените разноски, като са представили фактури и преводни нареждания, от които е видно, че са заплатили по банков път адвокатски хонорар /с включен ДДС/ за изготвянето на отговор, както следва: С. А. С. – в размер на 16 800 лв., Д. П. С. – в размер на 2 400 лв. и А. С. С. – в размер на 4 800 лв. С определението по настоящото дело № 5056 от 05.11.2025 год. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, като съдът е пропуснал да се произнесе по искането за разноски. При тези данни и с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 3 вр. с чл. 81 ГПК са налице предпоставките за допълване на определението по чл. 288 ГПК в частта за разноските. За възражението за прекомерност сроковете, посочени в чл. 80 ГПК, не се прилагат, само когато страната, поради развитието на процеса, не е могла да вземе участие в него – без открити заседания /например в производството по чл. 288 ГПК/ или без надлежно осъществена размяна на книжа, и тогава тя може след прекратяване на производството да заяви възражение за прекомерност в срока и по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК /определение № 36 от 26.01.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5936/2014 г., I г. о., ГК, определение № 60180 от 23.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 562/2021 г., IV г. о., ГК/. Следователно релевираното от касатора /ищеца/ възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК подлежи на разглеждане. От даденото разрешение с решение от 25.01.2024 год. по дело С-438/22 год. на СЕС по преюдициално запитване, което е задължително за съдилищата – чл. 633 ГПК, следва, че при направено искане за намаляване поради прекомерност на размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, посочените в Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа /с предишно наименование Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ размери на адвокатските възнаграждения могат да служат като ориентир, но не обвързват съда. Дължимият размер на разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъде определен в тези случаи при съобразяване на предмета на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото. В хипотезата на обективно съединени искове, предявени с една обща искова молба, минималното адвокатско възнаграждение се определя за всеки от исковете поотделно, но в хипотезата на субективно съединени искове това правило следва да бъде приложено съобразно спецификите на конкретния случай. В разглеждания случай касационното производство се е развило само в първата си фаза – делото не е насрочвано в открито съдебно заседание и по него не е постановено решение по чл. 290 ГПК, а е приключило с постановеното по реда на чл. 288 ГПК в закрито заседание определение. Касационната жалба на ищеца съдържа оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и са поставени пет правни въпроса, като по отношение на първите два от тях се твърди, че е допуснато противоречие с практиката на ВКС, а по отношение на останали – че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Четири от въпросите са били ирелевантни за спора, а по отношение на първия въпрос има утвърдена практика на ВКС, в т.ч. и задължителна такава. Ответниците, чрез упълномощения от тях адвокат, са подали отговор, с който са оспорени наведените основания за допускане на касационно обжалване /аргументирането на становището за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК е съпроводено с позоваване и анализ на съдебна практика/, както и поддържаните касационни основания. Спорните между страните въпроси са свързани с това дали ответникът С. е подал своевременно ежегодната декларация по чл. 35, ал. 1, т. 2 ЗОНПИ на хартиен носител и налице ли е значително несъответствие по смисъла на чл. 107, ал. 2 вр. с § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ. Следователно касационното производство не се отличава с висока фактическа и правна сложност – в производството по допустимост на касационното обжалване съдът дължи произнасяне само по наведените основания. Осъществените от адвоката процесуални действия касаят обща защита на всички ответници – те се свеждат само до изготвянето на един общ писмен отговор на касационната жалба /какъвто е и възложения обем на поетата защита – чл. чл. 24, ал. 1 ЗА и чл. 7 и чл. 9 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за възнаграждение за адвокатска работа – Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 18.02.2025 год./. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че претендираните от всеки от ответниците разноски за възнаграждение за един адвокат се явяват прекомерни по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК и следва да бъдат намалени, като обоснованото и справедливо възнаграждение е за сумата от по 2 000 лв. В този смисъл налице са предпоставките за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 5056 от 05.11.2025 год., като предвид изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът /ищецът/ следва да бъде осъден да заплати на всеки един от ответниците разноски за касационното производство за възнаграждение за един адвокат в посочения по-горе размер, които са своевременно поискани и действително сторени, а в останалата част исканията по чл. 248, ал. 1 ГПК трябва да бъдат оставени без уважение. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение