Решение № 6283 от 09.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4240/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 9832 от 12.03.2026 г., постановено по адм. д. № 11134/2025 г. Административен съд – София град, второ отделение, 56-ти състав, е отхвърлил исковата молба на И. И. Г. за обявяване нищожност на решение № 7131/25.06.2025 г., постановено по адм. дело № 4455/2025 г. по описа на Върховния административен съд. С решението съдът е осъдил И. И. Г. да заплати на Националната агенция за приходите разноски по делото в размер на 102,25 евро. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от И. И. Г., [ЕГН], от гр.София, [улица], чрез пълномощника му адв. Е. Узунов. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд – София град е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съответни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени решението на Административен съд – София град и вместо него да постанови друго такова, с което да прогласи нищожността на решение № 7131/25.06.2025 г., постановено по адм. дело № 4455/2025 г. по описа на Върховния административен съд и върне делото на същия съд за ново произнасяне от друг състав. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт И. Кирова взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и e процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд – София град е отхвърлил исковата молба на И. И. Г. за обявяване нищожност на решение № 7131 от 25.06.2025 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на първо отделение, постановено по адм. дело № 4455/2025 г. Отбелязано е, че нормата на чл.128а АПК дава възможност за предевяване на иск за прогласяване на нищожност на съдебни решения и определения, които преграждат по-нататъшния ход на делото. Отбелязано е, че в закона не се съдържа дефиниция относно това кое решение е нищожно, като критериите за това се извеждат от правната наука и съдебната практика. Изложени са мотиви, че нищожни са тези актове на съда, които страдат от толкова съществени пороци, свързани с надлежността на правораздавателния орган, пределите на правораздавателната власт на съда и формата на постановеното решение, че те се отразяват на валидността на съдебния акт; нищожността на съдебните решения и определения е резултат от най-тежки пороци във връзка с формиране на волята на съдебния орган. Изложена е правна рамка на нищожността. Съотнасяйки същата към атакувания съдебен акт, решаващият съд е приел, че същият не е нищожен. Мотивите на същия в тази насока се изразяват в следното: 1. Съдебният акт е постановен от надлежен съдебен орган, в надлежния състав и в пределите на правораздавателната му власт. Посочено е, че съгласно разпоредбата на чл. 132, ал. 2 от АПК на Върховния административен съд са подсъдни касационни жалби и протести срещу първоинстанционни съдебни решения, а съгласно чл. 217, ал. 1 от АПК делото, образувано по касационна жалба, се разглежда от тричленен състав на Върховния административен съд, когато решението е постановено от административен съд. Отбелязано е, че в процесния случай решение № 7131/25.06.2025 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. дело № 4455/2025 г., чиято нищожност се претендира от ищеца, е постановено именно по касационна жалба срещу първоинстанционно решение на Административен съд София-град, в състав от трима съдии, които са участвали и в съдебния състав на проведеното открито съдебно заседание, в което заседание е взел участие и прокурор, съгласно чл. 217, ал. 2 от АПК. 2. Прието е, че съдебното решение е изготвено и в изискващата се от закона писмена форма, подписано е и от тримата членове на състава /чл. 172а, ал. 3, изр. първо от АПК/, включва всички реквизити, визирани в нормата на чл. 172а, ал. 1 от АПК и е мотивирано в съответствие с чл. 221 от АПК. 3. Прието е още, че съдържанието му е точно и ясно. 3. На отделен ред е посочено, че в решението, чиято нищожност е предмет на депозираната искова молба, съдът ясно е изразил волята си с мотиви, че придобитите от единия съпруг доходи не са предмет на съпружеска имуществена общност и за тях е неотносима презумпцията за съвместен принос, като не съществува правна норма, която да съблюдава изискването за разделяне поравно на доходите, получени от единия от съпрузите, поради което несъгласието на искателя с тях не съставлява основание да се приеме, че волята на съда е абсолютно неразбираема. В продължение е добавено, че производство по чл. 128а от АПК не е средство за промяна на мотивите изразени в решението, чиято нищожност е предмет на иска. 4. Пак на отделен ред е отбелязано,че в това производство съдът не е компетентен да разгледа и разреши въпроси свързани с правилността на решението, доводите на ищеца за наличието на противоречие в мотивите по същността си са израз на неговото несъгласие с формираната от съда воля. Същите са относими към правилността на съдебния акт, а не по отношение на неговата валидност, която е предмет на производство по чл. 128а от АПК. Направен е краен извод за неоснователност на исковата молба. Решението на Административен съд – София град е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на И. И. Г. се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК - допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Излагат се доводи, че решението на административния съд е необосновано, като същият не е съобразил изложените доводи по същество относно нищожността на решението на Върховния административен съд. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: От данните по делото е видно, че с решение № 7131 от 25.06.2025 г. Върховния административен съд, тричленен състав на първо отделение, постановено по адм. дело № 4455/2025 г., е отменил решение № 6995/27.02.2025 г., постановено по адм.д. № 12624/2019 г. на Административен съд София, и вместо него е постановил друго такова, с което е отхвърлил жалбата на И. И. Г. срещу ревизионен акт № Р-22002218004423-091-001/13.03.2019 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, с който на жалбоподателя са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДДФЛ в размер на 13 440, 66 лв. и лихви в размер н 3297, 01 лв. за 2015 г. и 2016 г. Съгласно правната теория, нищожно е решението, което не отговаря на изискванията за валидно съдебно решение. А валидно съдебно решение е решението, което отговаря на следните критерии: постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав; решението е постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, решението да е постановено в писмена форма и да е подписано от състава; решението да изразява волята на съда по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че решението на ВАС, прогласяването на чиято нищожност се иска, отговаря на изискванията за валидно решение. Принципно касаторът не оспорва тези изводи на първоинстанционния съд, но твърди, че атакуваният съдебен акт съдържа в себе си противоречия, мотиви и изводи, които са неразбираеми и взаимно се изключват, поради което не могат да бъдат отстранени по пътя на тълкуването на решението, и е налице порок на решението, водещ до неговата нищожност. Направеното оплакване е неоснователно. На първо място следва да бъде споделен извода на първоинстанционния съд, че в производство по чл.128а АПК съдът не е компетентен да разгледа и разреши въпроси свързани с правилността на решението,като доводите на ищеца за наличието на противоречие в мотивите по същността си са израз на неговото несъгласие с формираната от съда воля. В допълнение и в отговор на изложените доводи в касационната жалба, следва да бъде посочено следното: Внимателният прочит на мотивите на атакуваното решение на ВАС налага извод, че спорният момент по делото е какъв следва да бъде размерът на началното салдо в началото на ревизирания период 01.01.2014г. Тричленният състав на ВАС е приел размер на началното салдо сумата от 56 584,63лв., колкото е прието и от ревизиращите органи, като се е обосновал с наличието на влязъл в сила ревизионен акт за предходни данъчни периоди, по който е прието налични парични средства към 31.12.2013г. за семейство И. и В. Г. в размер на 113 169,27лв. Съставът на ВАС е приел за недоказано твърдението на жалбоподателя Г., че към 01.01.2014г. е притежавал начално салдо в размер на 200 000лв. Изложени са мотиви, че в декларация по чл.124 ДОПК ревизираното лице е посочило налични по банкова сметка 598,12лв. и 199 401,88лв. в брой, като доход на съпругата му, като това е прието в производство, в което е отменен ревизионен акт на съпругата В. Г.. Съставът на ВАС е приел, че с оглед на норми на Семейния кодекс въпросната сума не е СИО, а само на съпругата, поради което сумата не може да се отнесе като начално салдо. От изложеното може да бъде направен извод, че съставът на ВАС е изложил ясни и последователни мотиви относно това какъв размер на начално салдо приема и защо не приема за доказани твърденията на касатора за по-висок размер на началното салдо. В случая би могло да се разсъждава хипотетично за наличие на известно противоречие в мотивите – за наличните парични средства към 31.12.2013г. в размер на 56 584,63лв. се приема, че са СИО, а за тези на съпругата към 01.01.2014г. в размер на 400 000лв. се приема, че не са СИО. Дори такова да е налице, то наличието му да води до извод за неправилност на съдебния акт, но не и за нищожност на същия. При условията на чл.221,ал.2 АПК решението на Административен съд – София град следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора касатора следва да бъде осъден да заплати на Национална агенция по приходите – София, в качеството й на юридическо лице в състава на което влиза Д „ОДОП“ София, разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 102,25евро, съставляващи юрисконсултско възнаграждение в размер, определен на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на осн. чл.221,ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,