Определение № 117 от 26.02.2026 г. на ВКС по н. д. № 171/2026 г.

Производството пред ВКС е образувано на основание чл. 44, ал. 1 НПК по повод повдигнат спор за подсъдност от Окръжен съд – Стара Загора с разпореждане № 134/16.02.2026г., постановено по нчд № 95/2026г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, намери следното: Първоначално в РС – Стара Загора е било образувано производство по постъпило искане за правна помощ-съдебна поръчка от Окръжен съд – Бежа, Р Португалия за връчване на съдебно решение на български гражданин, осъден за престъпление по чл. 14, ал. 1, чл. 26 и чл. 144, б. б и б. в от НК на Р Португалия-тежка телесна повреда, но с определение № 166/03.02.2026г., постановено по чнд № 319/2026г. производството пред районния съд е било прекратено и същото е било изпратено по подсъдност на ОС – Стара Загора. Пред Окръжен съд – Стара Загора е било образувано нчд № 95/2026г. по описа на същия съд, като с разпореждане № 134/16.02.2026г. е прекратено съдебното производство по делото и е повдигнат спор за подсъдност пред ВКС, на осн. чл. 44, ал. 1 от НПК. В мотивите към разпореждането е посочено, че съгласно чл. 471, ал. 1 от НПК международна правна помощ по наказателни дела се оказва при условията на сключен международен договор, по който Р България е страна и включва и връчване на документи-чл. 471, ал. 2, т. 1 от НПК ( в конкретния случай-съдебно решение). Посочено е още, че съгласно чл. 476, ал. 1 от НПК молбата за международна правна помощ се изпълнява по реда, предвиден в българските закони или по ред, предвиден в международен договор, по който България е страна. Съдът е приел, че решаването на въпросите в областта на взаимопомощта по наказателни дела между България и Португалия, като държави-членки на ЕС, се регулира от Конвенция, съставена от Съвета в съответствие с член 34 от Договора за Европейския съюз, за взаимопомощ по наказателноправни въпроси между държавите-членки на Европейския съюз, която е ратифицирана по съответния ред със закон, обнародван в ДВ бр. 58/17.07.2007г. Р България е депозирала нарочна Декларация, инкорпорирана в чл. 1, т. 2 от същия закон, в която е посочила, че за всички останали случаи извън посочените в чл. 1, т. 2, б.а-в (какъвто настоящият случай не е) компетентни органи по прилагането на Конвенцията са районните или окръжните съдилища съобразно тяхната компетентност по вътрешното законодателство. Изхождайки от това, ОС - Стара Загора приел, че настоящата хипотеза касае връчване на съдебно решение на български гражданин, осъден за престъпление по чл. 14, ал. 1, чл. 26 и чл. 144, б. б и б. в от НК на Р Португалия-тежка телесна повреда, при което компетентен да изпълни молбата за правна помощ се явява РС – Стара Загора, поради което и е повдигнал настоящия спор за подсъдност. ВКС се съгласява напълно със становището на окръжния съд и намира, че компетентен да изпълни молбата на чуждестранния съд е Районен съд – Стара Загора, който е съдът, компетентен да разгледа като първа инстанция дело с обвинение за престъпление по чл. 128 от НК съгласно българското законодателство. Предвид изложеното и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение