Определение № 191 от 04.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6181/2014 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Подадена е молба от И. А. И., Х. А. И. и Р. Т. Б. за изменение на решение № 68 от 16. 04. 2015 г. по гр. д. № 6181/2014 г. на ВКС, І г.о. в частта за разноските, като в полза на молителите бъде присъдена и сумата 2053 лв. разноски по делото, направени при разглеждането му пред първоинстанционния съд. Ответницата по молбата С. З. изразява становище за неоснователност на същата по съображения, че с касационната жалба не е поискано присъждане на разноски за първата инстанция, нито направените такива са включени в представения по делото списък. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Молбата е допустима, а разгледана по същество – основателна. Производството по настоящото дело е било образувано по касационна жалба на И. А. И., Х. А. И. и Р. Т. Б. против решение № 377 от 10. 07. 2014 г. по в. гр. д. № 491/14 г. на Русенския окръжен съд, с което, след отмяна на решение на районния съд, е уважен предявеният от И. А. И., Х. А. И. и Р. Т. Б. против С. З. иск с правно основание чл. 109 ЗС. В. решение е допуснато до касационно обжалване и с решение № 68 от 16. 04. 2015 г. по гр. д. № 6181/14 г. на ВКС, І г.о. същото е отменено и искът по чл. 109 ЗС е уважен. В мотивите към решението е прието, че с оглед изхода на делото и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, ответницата по иска С. З. следва да бъде осъдена да заплати на ищците И. А. И., Х. А. И. и Р. Т. Б. съдебните разноски за трите инстанции в размер на 5193 лв. В така определената сума, обаче, не са включени съдебните разноски за първата инстанция, възлизащи на 2053 лв., които също подлежат на присъждане в полза на ищците /предвид уважаване на иска/ и присъждането на които е поискано в депозираната от касаторите в проведеното заседание писмена защита. Допусната от страната грешка в списъка по чл. 80 ГПК относно общата сума на претендираните съдебни разноски не я лишава нито от правото по чл. 78 ГПК да ангажира отговорността на насрещната страна за действителния размер на направените при водене на делото разноски, нито от възможността да инициира производство по чл. 248 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение