Определение № 140 от 08.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4288/2016 г.

Подадена е молба вх. № 4487/03.05.2018 г. от В. Г. Б., чрез адв. Е. С. от САК за допълване на протокола от открито съдебно заседание, проведено на 03.05.2018 г. със становище на страната, че отговорите на вещото лице не са убедителни, а уклончиви, не изясняват обективната истина; експертизата е необоснована и поради неползване на сравнителен материал. Иска, също така, протоколът да бъде допълнен и с определение за даване ход на устните състезания, както и с възможността да изложи противоречията между на доказателствата, а именно, че на „пощенското клеймо“ е изразено цифрово часа на подаване на пратката – 16 часа, а в молбата от 22.06.2017 г. на А. П. се твърди, че допълнителната касационна жалба и изложението към нея са изготвени от процесуалния представител след 17.00 ч. – работното време на съда. Според страната съдът в нарушение на чл. 288 ГПК се произнесе в открито заседание, а не в закрито, като обяви решението си по допускане на касационната жалба. В заключение, страната иска да се отмени определението за приемане и оспорване на заключението, както и съдът да обяви решението си след изслушване устните прения на страните във връзка със събраните нови доказателства относно срочността на касационните жалби и изложенията към тях. Страната се е позовала на чл. 151 ГПК, но по съществото молбата няма твърдения за поправка и допълване по смисъла на цитираната разпоредба – за грешно записани изявления на страните и съда, съответно за неотразени изявления на страните и съда, а и самата молба е постъпила след приключване на откритото съдебно заседание, преди изобщо да е изготвен съдебния протокол. Съдът приема молбата за изразено писмено становище относно процесуалните действия на съда и искания във връзка с това. Относно оспорването на заключението, страните не са направили подобно изявление в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК. Преди да приеме заключението и да освободи съдебният експерт съдът изрично попита страните имат ли други въпроси, на което и двете отговориха отрицателно и не възразиха по приемането на експертизата. Съдът няма задължение да указва на страните за евентуалните процесуални права по чл. 200, ал. 3 и чл. 201 ГПК. Независимо от казаното, съдът намира, че и служебно няма основания за назначаване на друго вещо лице или вещи лица, или за възлагане на допълнителни и повторно заключение (такова искане и страните на се направили). Съдебният експерт е отговорил по поставения въпрос и въз основа на наличните данни пълно и ясно, като е обосновал заключението относно поставените въпроси. Стана ясно, че е невъзможно да извърши заключение при ползване на сравнителен материал, доколкото не е ясно от кой пощенски клон е изпратена пратката – поради това и подобна задача не е поставена от съда, който се е произнесъл служебно по чл. 195 ГПК, след изискване на допълнителни данни и отчитане становищата и обясненията на двете страни. В открито съдебно заседание съдът изслуша вещото лице и се произнесе по допълнителните молби и становища на страните във връзка с въпроса кога дали касационната жалба е подадена в срок в т.нар. производство „процес относно процеса“, а не е дал ход на устните състезания по касационната жалба, за да се слушат устни прения. Страните са и изрично уведомени с разпореждането от 23.03.2018 г., като именно с оглед на това и сам В. Б. предварително е депозирал молба от 02.04.2018 г. със становище и възражения, имащи отношение именно към този въпрос, докладвана от съда в открито съдебно заседание, след което се произнесе и по срочността на касационната жалба. Произнасянето на съда в открито, вместо в закрито заседание, по каквито и да е въпроси, никога не е било процесуално нарушение – обратното съставлява нарушение на принципа на гласност и устност. В случая, с оглед икономия на време и разглеждане на спора в разумен срок, съдът изрично предварително с разпореждането от 23.03.2018 г. уведоми страните, че с оглед резултата по въпроса за спазване на срока по чл. 283 ГПК, ще се произнесе и по чл. 288 ГПК. Страните са уведомени лично в съдебно заседание относно основанията, поради които съдът приема, че следва да допусне касационно обжалване и по кои правни въпроси, като са известени, че допълнително ще получат и подробни мотиви. В откритото съдебно заседание по разглеждане на касационната жалба те ще имат възможност да изразят становище как следва да се отговори на поставените правни въпроси, а също и какъв да бъде крайния резултат по касационната жаба, в устни състезания. Съдът, произнасяйки се по чл. 288 ГПК в открито съдебно заседание не нарушава по никакъв начин процесуалните права на страните, а само способства за по-ефективното разглеждане на делото - касаторът е уведомен лично за необходимостта да внесе държавна такса, като му е даден срок, който започва да тече от датата на съдебното заседание, вместо от уведомяването му; страните са уведомени лично за датата на откритото съдебно заседание, вместо да бъдат уведомени чрез връчване на призовки. В заключение, молбата за „допълване“ на протокола е неоснователна. Съдът я цени като становище и се произнесе по-горе по всички засегнати въпроси. Мотивиран от горното, съдът