Определение № 277 от 13.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1149/2011 г.

Производството е по чл.248,ал.3 ГПК. Постъпила е молба от В. Б. А.,гр.София, с искане да бъде изменено решение № 106 от 04.05.2012г. по гр.д. № 1149/2011г., на ВКС, ІІ г.о. като и се присъдят разноските, направени за всички инстанции. Ответникът по молбата не изразява становище. Молбата е подадена в срока по чл. 248,ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С посоченото по-горе решение на Върховния касационен съд, ІІ г.о., е отменено въззивно решение от 07.06.2011г. по гр.д. № 7970/2010г. на Софийския градски съд и е ростановено друго, с което е уважен искът на В. А. с правно основание чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ. Молбата е неоснователна. С разпоредбата на чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ е дадена възможност на лицата, пропуснали срока по ал.1 да установят с иск срещу съответната поземлена комисия правото да възстановят собстевността си върху съответните земеделски земи. Следователно предявяването на иска е необходимо за постигане на целения правен резултат, независимо от поведението на ответника по иска и е резултат от пропускане на срока по чл.11,ал.1 ЗСПЗЗ от самия ищец. При това положение не могат да се приложат общите правила за отговорността за разноските като санкция за ответника, предизвикал неоснователно правния спор. Освен това молителката е направила искане за присъждането на разноски за производството без обаче да е представила изискуемия от разпоредбата на чл.80 ГПК списък. Ето защо и на това основание искането и по реда на чл.248 ГПК не може да бъде уважено. С оглед изложеното молбата следва да се остави без уважение. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.