Определение № 23 от 26.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 2937/2011 г.

Производството е по чл. 351, ал. 5 от НПК и е образувано по частна жалба на адвокат Р. Х., защитник на подсъдимия С. П. Й. срещу разпореждане от 02.11.2011 г. по ВНОХД № 1005/2011 г. на Варненския окръжен съд, с което е върната, като недопустима, подадената от защитата на подсъдимия Й. - адвокат Р. Х. касационна жалба рег.№31904/11.10.2011 год., срещу гражданско-изменителната част на въззивна присъда №69, постановена на 29.09.2011 год. по същото дело. В жалбата се поддържа, че съдебният акт, срещу който е подадена касационната жалба, подлежи на касационна проверка съгласно чл. 346 от НПК, защото е “нова присъда” и страда от пороци, които трябва да бъдат отстранени. Претендира се отмяна на определението и разглеждане на касационната жалба срещу гражданско-осъдителната част на новата присъда. Прокурорът от ВКП изразява писмено становище за неоснователност на жалбата. В настоящия случай новата присъда е оправдателна за подсъдимия по предявеното му обвинение по чл. 129, ал. 1 от НК, а в гражданската част тя не е нова присъда, а е изменена като е намален размера на съответното дължимото обезщетение.В тази част съдебният акт не подлежи на обжалване. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, СЛЕД КАТО ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ В ЖАЛБАТА И МАТЕРИАЛИТЕ ПО ДЕЛОТО, НАМЕРИ СЛЕДНОТО: ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА. С въззивна присъда № 69/29.09.2011 г. по ВНОХД № 1005/2011 г. по описа на Варненския окръжен съд, по жалба от защитата на подсъдимия Й. срещу присъда 299/02.05.2011 г. по НОХД № 6845/2010 г. на Районен съд - гр.Варна е отменена присъдата само в наказателната й част и подсъдимият Й. е оправдан по предявеното му обвинение за престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК. В гражданската част присъдата е изменена като е намален е размера на присъденото обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, а в останалата част, относно присъдените държавна такса и разноски присъдата на Районен съд - гр.Варна е потвърдена. Срещу изменителната и потвърдителна част на въззивната присъда е подадена касационна жалба от защитата на подсъдимия с оплакване за нарушение на закона. С разпореждане от 02.11.2011 г. по ВНОХД № 1005/2011 г. на Окръжен съд - гр.Варна касационната жалба е върната на основание чл.351, ал.4, т.З от НПК като недопустима. Разпореждането е законосъобразно. Поначало актовете на окръжните съдилища, постановени като въззивна инстанция не могат да бъдат обжалвани по касационен ред. Изключения са предвидени в чл. 346, т. 2, т.3 и т.4 НПК. Те се отнасят за новите присъди на окръжните съдилища, постановени на основанията по чл.336 НПК, без тези по които е приложен чл.78 НК, както и техни определения, постановени за първи път във въззивното производство по чл.306 НПК, или решения и определения с които се прекратява, спира или прегражда пътя на наказателното производство. Настоящият случай не попада в нито една от посочените категории. С новата присъда подс.Й. е оправдан по предявеното му обвинение по чл. 129, ал. 1 от НК. Несъмнено, той няма правен интерес да обжалва оправдателната нова присъда, поради което тя не е атакуваната в частта й, в която е “нова присъда”. В останалата й част – гражданската и в частта относно присъдените държавна такса и разноски по делото въззивната присъда № 69/29.09.2011 г. по ВНОХД № 1005/2011 г. на Варненския окръжен съд има характер на изменително въззивно решение. Обжалваната гражданска част на акта не е от категорията на актовете на окръжните съдилища, подлежащи на касационна проверка. Правилно и в съответствие с чл. 351, ал. 4, т. 3 от НПК съдията - докладчик по ВНОХД № 1005/2011 г. с разпореждане е върнал жалбата, поради това че тя е срещу акт, който не подлежи на касационно обжалване. При тези данни, разпореждането от 02.11.2011 г. по ВНОХД № 1005/2011 г. на ВОС следва да се остави в сила. Предвид гореизложеното и на основание чл. 351, ал. 5 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение