Определение № 60312 от 23.09.2021 г. на ВКС по т. д. № 1617/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба от З. М. К., чрез адв.П.К. срещу определение №10181/28.05.2021. по гр.д. №1770/2020г. по описа на Апелативен съд- София, с което е оставена без разглеждане молбата й по реда на чл.248, ал.1 ГПК за изменение на постановеното въззивно решение в частта на разноските. Жалбоподателката излага доводи за неправилност на обжалваното определение, като моли да бъде отменено и искането да бъде разгледано по същество и уважено. Оспорва изводите на въззивния съд, че искането за изменение на въззивното решение в частта на разноските е недопустимо поради липса на представен от нея списък по чл.80 ГПК, тъй като такъв бил инкорпориран във въззивната й жалба. Излага и доводи за основателността на искането по чл.248, ал.1 ГПК, като претендира да бъдат отменени изцяло присъдените на ответната страна разноски, евентуално да бъдат намалени до размер не по-висок от 915.00 лева. Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД оспорва жалбата като неоснователна. Излага доводи относно основателността на искането по чл.248 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – депозирана е от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество. С решение №10131/05.02.2021г. по в.гр.д.№1770/2020г. на АС-София е потвърдено решение от 10.07.2019г. по гр.д.№13611/2015г. на СГС в частта, с която е отхвърлен искът на З. М. К. срещу ЗД „Бул Инс“ АД по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумата над 9 000 лева до 32 000 лева и е осъдена въззивницата да плати на ответното дружество сумата 1 300 лева разноски за въззивното производство. С молба от 23.04.2021г. въззивницата З. К. моли да бъде изменено въззивното решение в частта за разноските, присъдени на ответника, като излага подробни доводи, че максималният им размер следва е да е 915 лева. С обжалваното определение №10181/28.05.2021г. е оставена без разглеждане молбата на К. по чл.248 ГПК, като въззивният съд намира, че изменение на решението в частта за разноските може да иска само страна, която е представила списък по чл.80 ГПК, а въззивницата не е представитела такъв. Настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното определение е неправилно. Съдът по искане на страните, направено в законоустановените срокове, може да допълни или измени постановеното решение в частта му за разноските /чл.248, ал.1 ГПК/. Представянето на списък по чл.80 ГПК е абсолютна положителна процесуална предпоставка за правото по чл.248, ал.1 ГПК само в хипотезата, когато страната претендира да бъде изменен съдебният акт в частта на присъдените й разноски за съответната инстанция, т.е. когато счита, че неправилно е определен размерът на разноските, на които тя има право. Именно за тези разноски, които е поискала да й бъдат присъдени, страната- молител по чл.248, ал.1 ГПК е била длъжна да подаде списък в срока и по реда, регламентиран в чл.80 ГПК. В хипотезата, когато се оспорват като неправилно изчислени разноските, присъдени на ответната страна, представянето на списък по чл.80 ГПК не представлява процесуална предпоставка за допустимостта на искането по чл.248, ал.1 ГПК. Напълно е възможно една от страните изобщо да не претендира присъждане на разноски по делото, респ. да не е направила такива, което изключва и представянето на списък по чл.80 ГПК. Това обстоятелство по никакъв начин не може да изключи правото на тази страна да оспорва претенцията на ответната страна за присъждане на разноски, респ. да иска изменение на решението в частта, с която е осъдена да плати на ответната страна разноски по делото. Разрешенията в ТР №6/2012г. от 06.11.2013г. по т.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС /т.2 и т.8/, на които се позовава въззивният съд, не се отнасят за процесния случай. ОСГТК на ВКС разграничава хипотезите на допълване и на изменение на решението в частта на разноските, като приема, че представянето на списък по чл.80 ГПК е процесуална предпоставка само за развитие на производството по изменение на решението в частта му за разноски, когато страната претендира присъдените й разноски да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им /т.8/. С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че процесуалната допустимост на искането на въззивницата З. К. за изменение на въззивното решение в частта за разноските присъдени на ответника не е обусловена от представянето на списък по чл.80 ГПК, респ. молбата й по чл.248, ал.1 ГПК е допустима, а оставянето й без разглеждане е неправилно и следва да бъде отменено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение