Решение № 732 от 22.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6572/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба от кмета на район „Витоша“ при Столична община със седалище в София, на ул. „Слънце“ № 2, против решение № 15702 от 09.05.2025 г., постановено по адм. д. № 7895 по описа за 2024 г. на Административен съд – София-град. Релевира неговата недопустимост, алтернативно неговата неправилност на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска обезсилването или отмяната му. Претендира разноски за настоящото производство. Ответникът – Н. Й. М. с [ЕГН] и с постоянен адрес в София, [жк], на [улица]оспорва основателността на касационната жалба в писмен отговор, представен в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Иска отхвърлянето й и оставянето в сила на атакувания съдебен акт. Претендира разноски за настоящото производство, за което представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и доказателства за извършването им. Участващият по делото представител на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която решението, предмет на касационен контрол, е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отменен отказ, обективиран в Удостоверение № към РБТ24-МД94-62-14 от 14.01.2025 г. на кмета на район „Витоша“ при Столична община, издадено по Заявление, рег. № РБТ24-МД94-62/16.07.2024 г., подадено от Н. Й. М. за извършване на административна услуга – заверка на молба-декларация за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка, съгласно чл. 587, ал. 2 ГПК и преписката е върната на кмета на район „Витоша“ при Столична община, за произнасяне по заявлението в 7-дневен срок от влизане в сила на това съдебно решение, при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в неговите мотиви. Наред с това Столична община е осъдена да заплати на М. 2040.00 лв. разноски по делото. Административното производство пред кмета на район „Витоша“ при Столична община е започнало по Заявление от Н. Й. М., рег. № РБТ24-МД94-62 от 16.07.2024 г. (л. 13 от първоинстанционното дело), с което е поискано извършването на административна услуга – заверка на молба-декларация (л. 15, пак там) с оглед снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка по чл. 587, ал. 2 ГПК за поземлен имот с [идентификатор], с площ от 987 кв.м. по скица, находящ се в София, [жк], на [улица]. На 29.07.2024 г. М. подал жалба директно в деловодството на Административен съд – София-град, като оспорил формиран мълчалив отказ по заявлението му от 16.07.2024 г. Съдът е установил, че на 09.08.2024 г. до заявителя са дадени указания за отстраняване на нередовности по заявлението – писмо, изх. № към РБТ24-МД94-62-4 от 09.08.2024 г. (л. 32-33, пак там). С това писмо не е даден срок за отстраняване на нередовностите и не са указани последиците при неизпълнение. В отговор, на 11.09.2024 г. М. изпратил писмо за отсраняване на нередовностите по подаденото от него на 16.07.2024 г. заявление – л. 34, пак там. С определение № 20867 от 22.10.2024 г. по първоинстанционното дело съдът, на основание чл. 159, т. 1 АПК, е оставил без разглеждане жалбата на М. и е прекратил производството по делото. След обжалване пред Върховния административен съд, това определение е отменено с определение № 13177/04.12.2024 г. по адм. д. № 11219/2024 г. по описа на касационната инстанция и делото е върнато на Административен съд – София-град за продължаване на съдопроизводствените действия. На 14.01.2025 г. кметът на район „Витоша“ при Столична община издал Удостоверение № към РБТ24-МД94-62-14 (л. 65, пак там), с което удостоверил, че имот с [идентификатор], находящ се в София, [жк], на [улица]отговаря на [УПИ] в кв. 6, местност „Драгалевци“ по действащия регулационен план на София и за същия няма данни за съставен Акт за общинска собственост, както и за съставен Акт за държавна собственост към 01.06.1996 г. С удостоверението е отказано да се завери молбата-декларация, приложена към Заявление, рег. № РБТ24-МД94-62 от 16.07.2024 г. с мотиви, че същата се счита за подадена от двама декларатори – Н. Й. М. и П. Й. М., но е подписана само от Н. М., като не са изпълнени в срок указанията на административния орган, дадени с писмо, изх. № към РБТ24-МД94-62-4/09.08.2024 г. Със Заповед № РВТ25-РД72-1/21.01.2025 г. на кмета на район „Витоша“ при Столична община (л. 56, пак там) е спряно производството, образувано по Заявление на М., рег. № РБТ24-МД94-62/16.07.2024 г. С тази заповед е прието издаденото Удостоверение № към РБТ24-МД94-62-14 от 14.01.2025 г. да не бъде връчвано на първоинстанционния жалбоподател. С писмо от 21.03.2025 г. на кмета на район „Витоша“ при Столична община до Н. М. (от л. 76 до л. 80 от първоинстанционното дело) административният орган уведомил, че, към конкретния момент, не са налице законовите предпоставки за извършване на исканата административна услуга. При така установената фактическа обстановка, административният съд е формирал извод за допустимост, но неоснователност на подадената от М. жалба. Счел е, че по Заявление, рег. № РБТ24-МД94-62/16.07.2024 г. първоначално е постановен мълчалив отказ, но в хода на образуваното пред него съдебно производство е издаден изричен такъв, обективиран в Удостоверение № към РБТ24-МД94-62-14 от 14.01.2025 г. на кмета на район „Витоша“ при Столична община. Като се позовал на нормата на чл. 58, ал. 3 АПК и приетото по т. 8 от Постановление № 4 от 22.09.1976 г. по гр. д. № 3/76 г. на Пленума на Върховния съд и взел предвид искането на процесуалния представител на жалбоподателя, направено в последното открито съдебно заседание по делото, е определил предмета на спора, като такъв относно обжалването на направения по-късно изричен отказ за извършване на исканата административна услуга. Приел е, че произнасянето на административния орган с изричен акт, следващ обжалването на мълчаливия отказ, замества първоначално предявения предмет на оспорване. Позовал се е на практика на Върховния административен съд. Преценил е, че, макар Удостоверение № към РБТ24-МД94-62-14 от 14.01.2025 г. на кмета на район „Витоша“ при Столична община да съдържа удостоверявания, относими за производството по чл. 587, ал. 2 ГПК, разпоредителната му част е неблагоприятна за заявителя, а молбата-декларация не е заверена и не е подписана от кмета на район „Витоша“. Подчертал е, че това Удостоверение не е надлежно връчено на М. предвид разпореденото със Заповед № РВТ25-РД72-1/21.01.2025 г. на кмета на район „Витоша“ при Столична община спиране на административното производство. Счел е, че не е налице твърдяната от административния орган нередовност, послужила като основание за постановяване на изричния отказ, обективиран в Удостоверение № към РБТ24-МД94-62-14 от 14.01.2025 г., а именно неподписването на молбата-декларация от П. Й. М.. Посочил е, че заявлението, придружаващо подадената молба-декларация, е подадено само от жалбоподателя, поради което е извел извод, че подписването й от П. М. не е било необходимо. Допълнил е, че не е даван срок за отстраняване на недостатъците в молбата-декларация, както и молителят не е предупреден за последиците от неизпълнението им. На следващо място съдът е разгледал подробно производството по чл. 587, ал. 2, във вр. с ал. 1 ГПК по извършване на обстоятелствена проверка за придобиване на собственост на имот по давност. Мотивирал се е, че административният орган, който е сезиран с искане за заверяване на молба-декларация във връзка с извършване на обстоятелствена проверка, действа при условията на обвързана компетентност и проверява само обстоятелствата дали имотът е общинска собственост, деклариран ли е в службата по местни данъци и такси и от кого. Подчертал е, че вещноправният спор между Н. и П. М. е неотносим към извършването на исканата административна услуга и правомощията на административния орган са ограничени единствено до удостоверяване на наличието, респ. липсата на фактите, посочени в молбата-декларация. Формирал е решаващия извод за незаконосъобразност на Удостоверение № към РБТ24-МД94-62-14 от 14.01.2025 г. на кмета на район „Витоша“ при Столична община. Върнал е преписката на административния орган за ново произнасяне по исканата административна услуга чрез извършване на надлежна заверка на подадената от М. със Заявление, рег. № РБТ24-МД94-62/16.07.2024 г. молба-декларация в 7-дневен срок от влизане в сила на първоиинстанционното съдебно решение. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно касаторът възразява, че решаващият състав на Административен съд – София-град е допуснал нарушения, които да съставляват касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. При обективно изяснена фактическа обстановка и събрани в пълен обем доказателства, съдът е формирал правилни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Верен е изводът на съда, че произнасянето на административния орган с изричен акт, следващ обжалването на мълчаливия отказ, всъщност замества първоначално предявения предмет на оспорване. Затова в такава хипотеза проверката на допустимостта на защитата против мълчаливия отказ не е необходима. Ако е оспорен мълчалив отказ по искане за извършване на административна услуга и последва изрично произнасяне на органа, както е в конкретния случай, жалбата следва да се приеме и да й се даде ход като жалба и срещу направения по-късно изричен отказ – още повече с оглед изявленията на процесуалния представител на първоинстанционния жалбоподател, направени в съдебното заседание, проведено на 02.04.2025 г. Правилно е позоваването на Постановление № 4 от 22 септември 1976 г. по гр. д. № 3/76 г. на Пленума на Върховния съд, като този извод произтича и при действието на АПК – по аргумент от нормата на чл. 58, ал. 3 и на чл. 172, ал. 3 от Кодекса. Налице е постигната яснота относно подлежащия на съдебен контрол акт, респ. предметът на спора е правилно определен. Невярна е защитната теза на касационния жалбоподател, че издаденото от него Удостоверение № към РБТ24-МД94-62-14 от 14.01.2025 г. не обективира изричен отказ за извършване на исканата от Н. М. административна услуга. Волята на кмета на район „Витоша“ при Столична община в този документ е ясно изразена. В него е изрично посочено, че се отказва заверка на приложената към Заявление, рег. № РБТ24-МД94-62/16.07.2024 г. молба-декларация, като са изложени и мотивите за това. Този отказ е потвърден от административния орган в изпратеното до М. в хода на първоинстанционното производство писмо, изх. № към РВТ24-ГР94-4396-2/21.03.2025 г. (от л. 76 до л. 80 от първоинстанционното дело), с което кметът на района е уведомил, че, към конкретния момент, не са налице законовите предпоставки за извършване на исканата административна услуга. Не се споделя становището в касационната жалба, че с издаването на Удостоверение № към РБТ24-МД94-62-14 от 14.01.2025 г., кметът на район „Витоша“ при Столична община е извършил заявената административна услуга. Както обосновано се е аргументирал административният съд, макар Удостоверението да съдържа удостоверявания, относими за производството по чл. 587, ал. 2 ГПК, разпоредителната му част е неблагоприятна за заявителя, а молбата-декларация, видно от доказателствата по делото, не е попълнена в цялата й удостоверителна част с данните за процесния имот в [жк], с които кметът разполага, същият не е посочил тримата свидетели, каквото е указанието в разпоредбата на чл. 587, ал. 2 ГПК, както и не я е подписал. Несъстоятелни, а освен това нелогични и противоречащи на твърдението му, че е извършил заявената административна услуга, са аргументите на касатора защо е отказал да подпише молбата-декларация. „Изричното противопоставяне“ на П. М. за извършване на заявената от Н. М. услуга е неотносимо към извършването й, защото евентуалното наличие на конкурентни права е от компетентността на съответния нотариус в охранителното нотариално производство по реда на чл. 587, ал. 1 ГПК. Нотариусът в това производство проверява дали представените писмени доказателства удостоверяват правото на собственост на заявителя или не. Кметът няма право да извършва преценка дали са налице претендираните права върху заявения имот. С отказа да извърши поисканата от първоинстанционния жалбоподател и ответник по касация административна услуга – заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка – кметът на район „Витоша“ при Столична община, на когото единствено е вменено задължението за извършването й, превратно е упражнил правомощията си, с което е осуетил възможността на молителя да заяви претендираните от него собственически права по реда на охранителното производство пред компетентния за това орган – нотариуса. Административният орган не може да злоупотребява с властта си и да препятства осъществяването на чужди права, при положение, че законосъобразният начин за решаване на спорове за собственост е свързан с търсенето на защита по исков ред. В противоречие с материалния закон – разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК – е оплакването на касационния жалбоподател, че разноските по първоинстанционното дело не е следвало да се възлагат на Столична община, защото тя не „била страна по двете съдебни производства и не може да отговаря за разноските“. Съгласно посочената норма, в относимата й към датата на постановяване на атакувания съдебен акт редакция, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Общината е юридическо лице и има право на собственост и самостоятелен общински бюджет (чл. 14 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА)). Съставни административно-териториални единици в общините са кметствата и районите, като съгласно ЗМСМА и Закона за териториалното деление на столичната община и големите градове, районите и кметствата в районите на Столична община не представляват юридически лица със самостоятелен бюджет. Кметът, като орган на изпълнителната власт в Общината, организира изпълнението на общинския бюджет (чл. 44, ал. 1, т. 5, предл. първо ЗМСМА) и също не разполага със самостоятелен бюджет. С такъв не разполагат и кметовете на райони, които се избират в районите в Столична община. При тази правна рамка, сторените от ответника по касация в производството пред Административен съд – София-град и пред Върховния административен съд разноски следва да му се възстановят от бюджета на Столична община, в чиято тежест правилно същите са възложени. По изложените съображения, обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. На ответника по касация следва да бъдат присъдени доказаните по делото разноски (Договор за правна защита и съдействие от 16.06.2025 г. и пълномощно за процесуално представителство – л. 13 от касационното дело) в размер на 511.29 евро (която сума се равнява на 1000.00 лв.) за адвокатско възнаграждение за настоящото производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия