Определение № 131 от 13.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1206/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], против определение № 2011 от 10.12.2012 г. по ч.гр.д. № 16404/2012 г. на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по делото. В частната жалба са изложени оплаквания за неправилност на определението и се иска неговата отмяна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба, взе предвид следното: За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че при наличието на висящо дело, образувано по въззивна жалба на [фирма] срещу постановеното първоинстанционно решение, е недопустима образуването на отделно дело по подадената от същия жалбоподател частна жалба против определение на първоинстанционния съд по чл. 248 ГПК, тъй като въпросът за разноските ще се разреши с въззивното решение в зависимост от изхода на делото. Обжалваното определение е правилно. Присъждането на разноски в гражданския процес става по правилата на чл. 78 ЗС, като разпределянето им между страните е обусловено от изхода на делото. Затова когато е обжалвано решението в неговата цялост, съдът не може да се произнесе по отговорността за разноски, преди да се е произнесъл по съществото на спора. Определението по чл. 248 ГПК, с което съдът се произнася по искане за изменение на решение в частта му за разноските и първоначалното решение представляват едно цяло, поради което когато е обжалвано решението, жалбите срещу него и срещу определението по чл. 248 ГПК подлежат на разглеждане в едно производство. По тези съображения обжалваното определение като съобразено с процесуалния закон е правилно и следва да бъде потвърдено. Водим от гореизложеното съдът