Определение № 445 от 18.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 413/2012 г.

Производството е по чл.309, ал. 1 ГПК. Л. Х. Б. и З. Н. Б. чрез адв. М. Ч. от АК – С. са подали молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение на Апелативен съд В. по гр.д. № 390/2011 г. Твърдят, че са трети лица по смисъла на чл. 304 ГПК, спрямо които съдебното решение има сила. Делото е изпратено за разглеждане молбата на молителите за спиране изпълнението на съдебното решение. Молбата е неоснователна С разпоредбата на чл. 309, ал. 1 ГПК е уредена възможността да се спре изпълнението на влязло в сила решение, което е предмет на молбата за отмяна, като текста препраща към чл. 282, ал. 2-6 ГПК за условията, при които е възможно да стане това. Възможността да се спре предварителното изпълнение е предвидена с цел обезпечение срещу неоснователно преместване на материални блага от едно лице към друго, като основната идея е, да се избегне причиняването на вреди от най-различно естество за длъжника по предприетото изпълнение. В случая Варненският апелативен съд е потвърдил първостепенното решение на Варненския окръжен съд, с което е признато за установено по отношение на А. Н., че Г. Н. Г. не е собственик на подробно описан недвижим имот. Решението е установително и не се ползва с изпълнителна сила, така, че въз основа на него не могат да се предприемат и принудителни изпълнителни действия. Следователно, няма как да се спре „изпълнението” по влязлото в сила решение по отрицателния установителен петиторен иск. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение