Определение № 340 от 12.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 2375/2022 г.

Производството е по чл. 248 от ГПК. С определение № 143 от 27.02.2022г. по делото не е било допуснато касационно обжалване на решение № 359 от 13.07.2022г. по в.т.д. № 357/2022г. на Апелативен съд – Пловдив в обжалваната част и касаторът „Застрахователно дружество Евроинс“ АД е бил осъден да заплати на адв. М. Б. сумата от 1 072. 50 лева възнаграждение за адвокат, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, вр. чл. 78, ал. 3 и чл. 81 от ГПК, за осъщественото процесуално представителство на насрещните страни в производството И. В. И. и Д. М. И. – подаване на отговор на касационна жалба. Размерът на възнаграждението на адвоката е бил определен съгласно чл. 9, ал. 3, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията на наредбата към датата на изготвяне на отговора (30.09.2022г.) – ѕ от минималното възнаграждение от 1 430 лева, при обжалваем интерес от 30 000 лева. Обжалваемият интерес е бил приет в този размер, тъй като подаденият отговор на касационна жалба е бил един, с идентично съдържание по исковете и за двете представлявани лица. С молба от 24.03.2023г. адв. М. Б. е поискала изменение на определението по чл. 288 от ГПК в частта на разноските, като възнаграждение се определи и за двете защитавани лица, въз основа на материален интерес от по 30 000 лева и като не се прилага чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г., тъй като подаденият отговор е съдържал и становище по основателността на касационната жалба, или да се присъдят по 1 430 лева, общо 2 860 лева възнаграждение. Евентуално присъдената сума от 1 072. 50 лева да се удвои за извършеното процесуално представителство и на двете лица – 2 145 лева. „Застрахователно дружество Евроинс“ АД оспорва молбата за изменение на постановеното по делото определение в частта на разноските като неоснователна. Поддържа, че в касационното производство насрещните страни са изразили едно общо становище относно това дали са налице критериите, обуславящи допускането на въззивното решение до касационно обжалване, от което следва, че дължимото възнаграждение за осъщественото от процесуалния представител съдействие е едно. Подадената молба за изменение на постановеното по делото определение по чл. 288 от ГПК в частта на разноските е допустима – подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, от лице с интерес от обжалването. По същество молбата е частично основателна. Неоснователно е искането на адв. М. Б. при определяне на адвокатското възнаграждение по чл. 38 от ЗА да не бъде прилагана разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в действалата към датата на подадения отговор редакция). За посоченото в тази разпоредба процесуално съдействие е определеното възнаграждението, като такова възнаграждение е било и претендирано. До постановяването на определението по чл. 288 от ГПК не е имало искане за присъждане на възнаграждение за извършени от името на насрещните страни процесуални действия във връзка с разглеждане на касационната жалба, нито жалбата е била допусната до касационно обжалване, за да бъдат извършвани такива действия от адвоката. Основателно обаче е искането на адв. М. Б. за присъждане на адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство от името на И. В. И. и Д. М. И. поотделно, при съобразяване на материалния интерес по всеки от предявените от тях искове (30 000 лева). Формално е осъществена правна защита и съдействие на всяко едно от представляваните лица, за обжалваем интерес от по 30 000 лева, при което се дължи заплащане и за осъщественото от адвоката процесуално представителство. Или определението по чл. 288 от ГПК в частта на разноските следва да бъде изменено, като присъдената на адвоката сума на възнаграждението от 1 072. 50 лева бъде удвоена. Воден от горното съдът