Определение № 4308 от 20.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2615/2026 г.

Образувано е по частна жалба на П. В. А., от гр. Бургас против определение от 06.01.2026 г. по адм. дело № 9739/2025 г. на Върховния административен съд, пето отделение. Поддържат се оплаквания за неправилност. Развиват се съображения, че решението на Съда на Европейския съюз по дело С-676/2025 г., образувано по преюдициално запитване на Административен съд – Варна по адм. дело № 1643/2025 г. няма обвързващо и обуславящо действие за изхода на настоящия правен спор.

Ответникът по частната жалба „Стик-кредит“, АД, гр. Шумен не изразява становище.

Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност е неоснователна.

С определение от 06.01.2026 г. по адм. дело № 9739/2025 г. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение е спрял производството по адм. дело № 9739/2025 г. по описа на същия до приключване на дело С-676/2025 г. на Съда на Европейския съюз. Приел е, че са налице основанията по чл. 154а, ал.1, т.8 АПК.

Определението е правилно.

По делото е установено, че в Съда на Европейския съюз е образувано дело С-676/25 по отправено от Административен съд-Варна по дело № 1643/2025 г. преюдициално запитване със следните въпроси:

1. Разпоредбите на член 8 от ХОПЕС, член 12, параграф 1 и параграф 5, член15, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2016/679, тълкувани във връзка със съображения 58, 60 – 63 от същия регламент и с решения на Съда на ЕС по дела C-487/21 и С-307/22, трябва ли да се разбират в смисъл, че в контекста на приключили отношения между заемодател и заемател по договор за паричен заем, правото на субекта на данните да получи копие от личните данни, които са предмет на обработване под формата на съхранение (архивиране) за срока и целите за прилагане на мерките срещу изпирането на пари, предполага задължение на администратора при всяко искане да предоставя и пълно копие от договора за заем, във връзка с който е дадено съгласието за обработване на данните?

2. Правото на преносимост по чл.20, параграф 1 от ОРЗД следва ли да се тълкува в смисъл, че включва и правото на субекта да получи пълно хартиено копие от договорите за заем, при сключването на които е предоставял свои лични данни, при положение че договорите са приключени и събраните/обработени въз основа на тях данни се съхраняват от администратора единствено за целите и срока за прилагане на мерките срещу изпирането на пари?

3. Как принципите на прозрачност, минималност и точност по член 5, параграф 1, букви а), в) и г) от ОРЗД, и правата по член 15, параграфи 1 и 3, и по член 20, параграф 1 ОРЗД — на достъп и преносимост на личните данни, които са в процес на обработка от вида съхранение (архивиране) за целите и срока за прилагане на мерките срещу изпирането на пари — се отнасят към задължението на администратора да предостави на субекта освен копие на данните, и пълно копие от договора за заем, при условие че: 1. същият е сключен след профилиране на субекта чрез алгоритми за машинно обучение и 2. администраторът доказва, че субектът вече разполага с него?

4. В случай че задължението за предоставяне на пълно копие на договора за заем не е абсолютно (не се предполага), данните се обработват само под формата на съхранение (архивиране) за целите и срока за прилагане на мерките срещу изпирането на пари, и субектът на данни твърди, че без пълното копие на договора не може да разбере контекста и въздействието от обработването, при какви обективни критерии и условия националният съд следва да извърши преценка дали администраторът има задължение да предостави пълно копие на договор за заем?

5. В обхвата на защитата по член 79 от ОРЗД и член 8 от ХОПЕС, преценката на администратора — че договорът за заем има клаузи, които остават извън обхвата на правото по член 15, параграфи 1 и 3, както и че искането е прекомерно и повтарящо се, подлежи ли на съдебен контрол и по какви обективни критерии/условия следва да се осъществи този контрол от националния съд?

Решението на СЕС по дело С-676/25 е от значение за правилното решаване на правния спор пред тричленния състав на Върховния административен съд, отчитайки че предмет на заявлението на П. А. с правно основание чл.37б от Закона за защита на личните данни, адресирано до "СТИК-КРЕДИТ"АД, е предоставяне на копие от договор за кредит, ведно с всички съпътстващи договора документи.

Съгласно чл. 154а, ал.1, т.8 АПК съдът спира производството при отправено преюдициално запитване от друг съд по въпрос, обуславящ изхода на спора.

Решенията на СЕС са задължителни за всички национални съдилища, поради което са налице предпоставките по чл.154а, ал.1, т.8 от АПК за спиране на производството по адм. дело № 9739/2025г. по описа на Върховен административен съд до приключване на производството по дело С-676/25 на СЕС. Налице е отрицателна процесуална предпоставка по упражняване правото на касационно оспорване, изискваща спиране на процеса до приключване на преюдициалното производство.

Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия