Определение № 1992 от 05.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2569/2023 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частни жалби на „Български пощи“ ЕАД и на М. Г. Ц. и К. Г. С. срещу определение № 260123/10.01.2023г. на СГС, ІІ- г състав по гр.д. № 2148/2021г., с което на осн. чл.248 ГПК е допълнено определение от 14.07.2022 г. за прекратяване на производството по делото, като на осн. чл.78, ал.3 ГПК С. Ц., М. Ц., С. Бежев и К. С. са осъдени да заплатят на „Български пощи“ ЕАД разноски за адв. възнаграждение във възззивното производство в размер на по 1125,05лв. за всеки от тях. В частната жалба на „Български пощи“ ЕАД се твърди, че в частта, с която съдът е приел, че не са налице основания за присъждане на пълния претендиран размер на разноските за адв. възнаграждение пред въззивната инстанция, определението е неправилно, поради което се иска да бъде отменено с присъждане на пълния размел на дължимите разноски за адв. възнаграждение съобразно представения списък по чл.80 ГПК. С постъпилия по делото писмен отговор се излага становище за немотивираност и неправилност на частната жалба на „Български пощи“ ЕАД. В частната жалба на М. Г. Ц. и К. Г. С. се твърди, че определението е неправилно, тъй като адв. възнаграждение се дължи само при извършени процесуални действия и ако възнаграждението бъде изчислено върху присъдената от съда сума. Иска се определението да бъде отменено. С постъпилия по делото писмен отговор се излага становище за неправилност на частната жалба на М. Г. Ц. и К. Г. С.. Върховният касационен съд, състав на ІV гр.отд. намира следното: Частните жалби са процесуално допустими- подадени са в преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. Производството по в.гр.д. № 2148/2021г. е образувано по подадена от Е. Й. Б. /починала в хода на процеса/ въззивна жалба срещу постановеното първоинстанционно решение, в частта, с която предявеният на осн. чл.200 КТ иск е отхвърлен за разликата над 15 000 лв. до пълния предявен размер от 100 000лв., както и в частта, с която предявеният на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД иск е отхвърлен за разликата над 4584,63лв. до пълния предявен размер от 30 593,96лв. С определение от 14.07.2022г. производството по в.гр.д. № 2148/21 г. е прекратено на осн. чл.264, ал.1 ГПК. С обжалваното определение СГС, ІІ-г състав е допълнил прекратителното определение в частта на разноските, като е приел, че на осн. чл.78, ал.3 ГПК в полза на въззивмаемия „Български пощи“ ЕАД следва за бъдат присъдени направените разноски, но при съобразяване със своевременно направеното възражение за прекомерност. Намерил е че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което и дължимото адв. възнаграждение следва да се намали до предвидения в чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/2004г. минимум от 4500,22 лв. с ДДС. Обжалваното определение е правилно. Съгласно общото правило на чл.78, ал.4 ГПК и в случаите, когато делото се прекрати, ответникът има право да му бъдат присъдени извършените и доказани разноски, като законът не прави разлика в кой етап от производството е настъпило прекратяването и на какво основание. Няма съмнение, че правилото се прилага и при прекратяване на делото поради оттегляне на въззивната жалба. В случая, частният жалбоподател „Български пощи“ ЕАД- ответник във възивното производство, по отношение на който производството по в. гр.д. № 2148/21г. по описа на СГС, ІІ- г. въззивен състав е прекратено поради оттегляне на въззивната жалба, своевременно е направил искането си за допълване на прекратителното определение, с представяне на списък по чл.80 ГПК и доказателства за извършването на претендираните разноски. От този списък и доказателствата към него: договор за правна защита и съдействие и платежен документ от 28.07.20 г., се установява, че във въззивното производство „Български пощи“ ЕАД е направило разноски в размер на 10 674 лв. с ДДС- заплатено адвокатско възнаграждение. От момента на извършването на плащането ответникът е извършил разноски за адвокат и има възможност да претендира заплащането им по реда на чл. 78, ал. 4 от ГПК при прекратяването на производството, като възможност за пълно или частично освобождаване на жалбоподателя от тази отговорност е само в случаите по чл. 78, ал. 5 от ГПК- ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно дадените разяснения в т.3 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл.78, ал.5 ГПК се свежда до преценка на съотношението на цената на адвокатската услуга и фактическата и правна сложност на делото, която произтича от конкретната преценка на фактическите обстоятелства, както и с усилията за изчерпателност и адекватност на защитата. Поради това само по себе си обстоятелството, че въззивното производство е прекратено поради оттеглянето на въззивната жалба не представлява самостоятелно основание за намаляването на заплатеното от страната адвокатско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Такова обстоятелство не представлява и фактът, че производството е приключило преди спора да бъде разрешен по същество от въззивната инстанция и не са извършени всички предвидени в закона процесуални действия на съда и страните. В случая, осъществената работа по защита на „Български пощи“ ЕАД, пропорционална на изложения във въззивната жалба единствен довод за неправилна преценка за справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, на който защитата е следвало да отговори, обосновава извод за наличие на предпоставките за признаване на прекомерност на заплатените разноски за един адвокат и неговото намаляване до предвидения в Наредба №1/2004г. минимален размер, до който правилен извод е достигнал и Софийски градски съд, чието определение следва да бъде потвърдено. По делото липсва направено от страните искане за присъждане на разноски. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV гр.отд,