Определение № 1924 от 15.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 929/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. С частна жалба с вх.№863/16.01.2025г. Д. З. Н.-С., А. Ч. С. и С. Ч. С., чрез адв. Г.М., обжалват определение № 5790 от 12.12.2024г. по гр.д. № 3953/2024г. на ВКС, ІV ГО, с което е оставена без разглеждане молбата им за отмяна на влязлото в сила решение № 2673/07.05.2024г. по гр.д. №14059/2021г. на СГС, ІV-А въззивен състав. В частната жалба са изложени подробни съображения за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт и се иска отмяната му. Ответникът по частната жалба „Топлофикация-София“ не изразява становище. Третото лице помагач В. Н. В.-наемателка на първоначалния ответник Ч. С. С., изразява становище за основателност на молбата за отмяна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: Жалбата е постъпила в срок, подадена е от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол, поради което е допустима. По нейната основателност съдът, намира следното: Молителите Д. Н., А. С. и С. С. искат отмяна на влязлото в сила решение № 2673/07.05.2024г. по гр.д. №14059/2021г. на СГС, ІV-А въззивен състав, с което е потвърдено в обжалваната пред СГС част, решение № 20060241/08.03.2021г. по гр.д.№ 24014/2020г. на СРС, 124 състав, за признаване за установено, че ответникът Ч. С. С. дължи, на основание чл. 59 ЗЗД, на „Топлофикация-София“ АД сумата 139,75 лева-цената за доставената в имот с аб.№ 22800, но неплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2018г. до 30.04.2019г. и сумата 12,29 лева - мораторна лихва за периода от 31.12.2018г. до 17.01.2020г. В молбата се твърди, че решението на СГС по гр.д. 14059/2021г. противоречи на влязло в сила решение от 28.04.2023г. по гр. д.№ 14366/2019г. на СГС, II-Д възз. състав и на решение от 17.11.2023г. по гр.д. №14226/2020г. на СГС, IV-Г възз. състав, постановени между същите страни, за същото искане и на същото основание. Противоречието се състояло в това, че с оглед установеното и по трите дела обстоятелство, че не е налице договор за продажба на топлинна енергия между ищеца и ответника, в оспореното решение е прието, че от значение за задължението за плащане на сумите към „Топлофикация“ е кой е собственик на имота, а не дали той е ползван от наемател, докато в другите две решения на СГС (по гр. д. № 14366/2019г. и по гр.д. 14226/2020г.) е прието, че следва да се установи който реално е ползвал имота, съответно, че не е доказано кой реално го ползва. Молителите твърдят също, че в производствата, по които са постановени решенията от 2023г. били конституирани като страни, в качеството на наследници на починалия Ч. С., докато в решението, чиято отмяна искат, като жалбоподател е посочен наследодателят им и съдът е постановил срещу него осъдителен диспозитив. За да остави молбата за отмяна без разглеждане предходният състав на ВКС е приел, че молителите не са изложили твърдения за еднакъв предмет на делата, по които са постановени трите съдебни решения, а в случая са разгледани спорове за съществуването на задължения за различни периоди от време. В молбата не се навеждат и твърдения за такава връзка между делата, при която предметът на едното дело да е обусловен от предмета на другото, като го инкорпорира в себе си (инкорпорира този на обуславящото дело). Липсват твърдения и във връзка с основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, т. к. не се твърди, че в решението, чиято отмяна се иска, молителите не са конституирани като страни по делото и не са участвали в разглеждането му, нито се твърди, че не са били надлежно представлявани. Съдът е посочил, че според данните от приложеното дело, то е образувано по въззивна жалба на Ч. С., подадена на 14.04.2021г., С. е починал на 16.02.2022г., молителите, които са негова преживяла съпруга, син и дъщеря, са конституирани като страни по делото с определение от 07.01.2023г., упълномощили са адвокат, който е заявил, че поддържа въззивната жалба и е представлявал молителите в проведеното на 24.02.2024г. съдебно заседание. В заключение предходният състав на ВКС е приел, че като основания за отмяна са изложени обстоятелства, които не попадат в предпоставките, предвидени в посоченото от молителите основание за отмяна на влезли в сила решения. Предвид това и позовавайки се на разясненията, дадени в т. 10 от ТР № 7/31.07.2017г. по тълк. дело № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, е приел, че молбата за отмяна е недопустима и я е оставил без разглеждане. Определението е валидно и допустимо, но частично неправилно. Съгласно чл. 307, ал. 1 ГПК по допустимостта на молбата за отмяна Върховният касационен съд се произнася в закрито заседание. Проверката обхваща: подлежи ли атакуваният акт на отмяна по реда на чл. 301 ГПК; молбата подадена ли е от легитимирано лице; спазен ли е преклузивният срок за подаването й и дали молбата е редовна. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 10 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима и ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане. В случая, обжалваното определение, в частта, с която е оставена без разглеждане молбата за отмяна на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е правилно, тъй като е съобразено с процесуалния закон и с разясненията, дадени в ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Твърдението на молителите, че решението на СГС по гр.д.№ 14059/2021г. е постановено срещу починала страна, освен че е невярно, не попада в приложното поле на основанието по чл. 303, ал.1, т.5 ГПК, чиито три фактически състава са изяснени по съдържание с т. 11 от ТР № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. По отношение на основанието по чл. 303, ал.1, т.4 ГПК молбата е подадена от надлежна страна - имаща право и интерес от отмяна на постановеното решение и е насочена срещу подлежащ на отмяна окончателен съдебен акт. Молбата е подадена на 06.08.2024г. - в рамките на преклузивния тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 4 от ГПК, считано от 07.05. 2024г.-датата на влизане в сила на последното решение. Молителите не само се позовават на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, но и обосновават отмяна на влязлото в сила решение на СГС с твърдения, че между същите страни, за същото искане и на същото основание са постановени други две решения на СГС, на които решението, чиято отмяна искат, противоречи. Предвид това, този състав на ВКС намира, че в молбата се съдържа изложение на обстоятелства във връзка с твърдяното основание за отмяна, тя е допустима и следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание. Преценката дали претенциите на „Топлофикация-София“ ЕАД по трите дела са за „същото искане“ по смисъла на чл.303, ал.1, т.4 ГПК, следва да се направи в производството по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК. В заключение, обжалваното определение следва да бъде частично потвърдено и частично отменено и делото се върне на същия състав на ВКС, IV ГО, за разглеждане на молбата за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО