Определение № 8406 от 11.08.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4599/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданско процесуалния кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на директора на Дирекция “Национален фонд” към Министерството на финансите, подадено чрез процесуалния му представител – юрисконсулт М. Цветанова, за допълване на Определение № 5798 от 03.06.2025 г., постановено по адм. дело № 4599/2025 г. по описа на Върховен административен съд, Седмо отделение, в частта за разноските. В искането се сочи, че с определението съдът е оставил без разглеждане частната жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма “Околна среда” 2014-2020 г. срещу Определение № 6816 от 27.02.2025 г., постановено по адм. дело № 12457/2024 г. на Административен съд – София – град и е прекратил производството по делото. Министерството на финансите е взело участие в това производство, като изрично е изразило в отговора по частната жалба становище за недопустимостта й и е направило искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Обосновават се изводи, че за разлика от адвокатския хонорар, който се изплаща при извършване на услугата, юрисконсултското възнаграждение не се изплаща пряко на пълномощника, а се начислява в полза на юридическото лице по силата на самата законова разпоредба на чл. 78, ал. 8 от Гражданскопроцесуалния кодекс като компенсация за извършените разходи за заплата на юрисконсулта (аргумент от Тълкувателно решение №3 от 13.05.2010 на ВАС по тълк. дело № 5/2009 г.), предвид което се прави искане съдът да допълни определението в частта за разноските. Ответникът – Ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма “Околна среда” (ОПОС) 2014-2020 г., не изразява становище по подаденото искане. Върховният административен съд, Седмо отделение, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Искането е направено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, от надлежна страна, поради което е допустимо. Разгледано по същество, искането е основателно. С определението, чието допълване се иска, е оставена без разглеждане частната жалба, подадена от ръководителя на УО на ОПОС срещу Определение № 6816 от 27.02.2025 г., постановено по адм. дело № 12457/2024 г. на Административен съд – София - град и производството по делото е прекратено. С определението съдът обаче е пропуснал да присъди на Министерството на финансите – юридическото лице в чиято структура е ответникът, претендираните от него разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съответствие с чл. 143, ал. 3 АПК, когато съдът прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, какъвто не е настоящият случай. При този изход на делото директорът на Дирекция “Национален фонд” към Министерството на финансите има право на разноски, съгласно посочената разпоредба на чл. 143, ал. 3 АПК. Искането за присъждане на разноски е направено своевременно, с оглед на което следва да се уважи. На искателя следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция, размерът на което съдът определя на 100, 00 лв., на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (в редакцията й от ДВ бр.74 от 07.09.2021г. в сила от 01.10.2021 г.). Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,