Определение № 275 от 05.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2691/2020 г.

Производството е с правно основание чл.307 ал.1 от ГПК. Образувано е въз основа на молба с вх.№ 3979 от 17.06.2020г. на АС Пловдив, подадена от Б. Д. Б., със съдебен адрес в [населено място], с искане за отмяна на влязло в сила решение № 476 от 9.11.2004г. по гр.д. № 340/2004г. на Апелативен съд Пловдив, с което е отменено решение от 23.08.2002г. по гр.д.№ 2016/2000г. на ОС Пловдив в частта, с която е осъдена И. П. Г. да му заплати сумата от 1 325 988лв.,парична равностойност на 600 000долара по фиксинга на БНБ към 10.05.2001г.по договор за заем от 18.08.1995г. и сумата от 2 187 880.20лева, представляващи левова равностойност на 900 000долара по фиксинга на БНБ към 10.05.2001г., договорна лихва от 30% годишно по същия договор за заем, за периода от 18.02.1995г. до 18.08.2001г., както и законната лихва върху сумата от 1 325 988лв., за периода от 12.09.2001г. до окончателното заплащане и вместо това е постановено друго, с което тази искове са отхвърлени. Молителят се позовава на основанията за отмяна по чл.303 ал.1 т.1 и т.4 ГПК, като твърди, че случайно, при почистване на жилището си, в бюрото в което е съхранявал влезли в сила актове, е открил решение на 5-членен състав на ВКС, от което е разбрал, че за периода 2000г.-20005г.съдия П. не е бил председател на Второ гражданско отделение на ВКС. Счита, че това е ново обстоятелство, от съществено значение за делото по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Отделно като „ново“ сочи и обстоятелството, че отменителното решение №305 от 13.05.2004г. по гр.д.№ 1107/2003г.на ІІ г.о. на ВКС /след което е постановено решение № 476 от 9.11.2004г., чиято отмяна се иска/, е постановено при просрочено обжалване, което е осъществено след изтичане на преклузивния срок за това. Според молителя актът, чиято отмяна претендира освен, че е недопустим, още е и неправилен и необоснован. Основанието по чл.303, ал.1, т.4 ГПК обоснова с наличието на две противоположни решения на АС Пловдив - невлязлото в сила решение №268/21.07.2003г. по гр.д.№ 1390/2002г. и постановеното след отменителното решение на ВКС – решение № 476 от 9.11.2004г. по гр.д. № 340/2004г., чиято отмяна сега се иска. От ответната страна И. П. Г. е постъпила молба с вх.№ 261691 от 11.09.2020г. с искане за предоставяне на правна помощ чрез назначаване на адвокат за осъществяване на процесуално представителство. Прилага Експертно решение на ТЕЛК № 2298 от 16.05.2014г., от което е видно, че поради общо заболяване /очно/ е освидетелствена с 93.5% инвалидност. Изразява становище за неоснователност на подадената молба за отмяна. Заявява, че делото е приключило преди повече от 15 години, като настоящият молител не е представил надлежни доказателства, с които да установи наличието на вземане в своя полза. Твърди, че никога не е получавала пари от него и че не е виждала на куп толкова пари. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира че молбата за отмяна – с оглед заявеното в нея основание е редовна, подадена от лице с правен интерес, поради което следва да бъде допусната до разглеждане. Делото следва да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание, където да бъде дадена възможност на страните да изразят становището си и да ангажират желаните от тях доказателства. По направеното от ответната страна искане за предоставяне на правна помощ, към настоящия момент не е възможно произнасяне поради липса на ангажирани доказателства. Съгласно чл.23, ал.3 от Закона за правната помощ, за да предостави правна помощ по гражданско дело, съдът следва да прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. За тази преценка не е достатъчно представянето само на Експертно решение на ТЕЛК. На страната следва да бъде указано, че следва да представи: 1.доказателства за доходите си и за доходите на членовете на семейството си, 2.декларация за имущественото си състояние, 3.доказателства за семейното си положение, 4.доказателства за трудовата си заетост, 5. За възрастта, както и 6. За всички други обстоятелства, които счита, че имат значение за предстоящата преценка дали разполага със средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение