Решение № 689 от 22.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5315/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Синдикат на българските медицински специалисти, представляван от председателя М. Илиева, против решение № 1218 от 23.02.2024 г., постановено по адм. дело № 9210/2023 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). Касаторът - Синдикат на българските медицински специалисти (СБМС), представляван от председателя М. Илиева, чрез адвокат Н. Чакърова, оспорва съдебното решение с доводи, кореспондиращи с отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съображения в подкрепа на доводите са развити в касационната жалба, писмена защита и в открито заседание. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение по същество на спора, алтернативно връщане на делото. Претендира разноски по представен списък. Ответната страна - Комисия за защита от дискриминация (КЗД, Комисията), чрез ст. юрк. М. Стефанова, в писмено становище оспорва касационна жалба. Иска касационната жалба да се отхвърли като неоснователна, а оспореното решение да се потвърди от настоящата инстанция. Не претендира разноски. Ответната страна - Университетска многопрофилна болница за активно лечение (УМБАЛ) „Света Марина“ ЕАД, чрез адв. С. Стоянов, оспорва касационна жалба по съображения в писмени бележки. Не претендира разноски. Ответната страна - С. Атанасова - изпълнителен директор на УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, чрез адв. С. Стоянов, в писмени бележки излага доводи за недопустимост на конституирането ѝ в производството пред административния орган. Иска частична отмяна на административния акт и прекратяване на производството пред органа спрямо нея. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Решение № 257 от 12.07.2023 г. по преписка № 184/2022 г. по описа на КЗД, с което се: 1) Установява, че ответната страна – УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД – гр. Варна – работодател, представлявано от изпълнителния директор С., не е извършило нарушение на забраната за дискриминация по см. на чл. 4, ал. 2, вр. чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр) на основата на признак „членуване в синдикална организация“ във връзка с оплакването на СБМС, представляван от неговия председател – М. Илиева, касаещ процеса на водене на преговори по реда на чл. 51а от Кодекса на труда (КТ) за сключване на Колективен трудов договор за 2022 г. в предприятието; 2) Установява, че ответната страна – УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД – гр. Варна – работодател, представлявано от изпълнителния директор С., не е извършило нарушение на ЗЗДискр спрямо СБМС, представляван от неговия председател – М. Илиева, във връзка с оплакването за неспазване на разпоредбата на чл. 406, ал. 2, т. 1 КТ; 3) Установява, че ответната страна С. ., в качеството й на изпълнителен директор на УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД – гр. Варна, не е извършила нарушение на забраната за дискриминация по см. на чл. 4, ал. 2, вр. чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр на основата на признак „членуване в синдикална организация“ във връзка с оплакването на СБМС, представляван от неговия председател – М. Илиева, касаещ процеса на водене на преговори по реда на чл. 51а КТ за сключване на Колективен трудов договор за 2022 г. в предприятието; 4) Установява, че ответната страна С., в качеството й на изпълнителен директор на УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД – гр. Варна, не е извършила нарушение на ЗЗДискр спрямо СБМС, представляван от неговия председател – М. Илиева, във връзка с оплакването за неспазване на разпоредбата на чл. 406, ал. 2, т. 1 КТ; 5) Препоръчва на основание чл. 47, т. 6 ЗЗДискр на изпълнителния директор и представляващ УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД – гр. Варна, занапред от постановяването на решението, да предвиди механизми, чрез които да не се допуска стартиране на преговори за сключване на КТД в болничното заведение без да бъдат уведомени за това всички синдикални организации, създадени и функциониращи в УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД – гр. Варна; 6) Оставя без уважение жалба с вх. № 16-18-48/10.08.2022 г. и допълнение с вх. № 16-18-56/25.08.2022 г. по описа на КЗД, подадени от СБМС, представляван от неговия председател – М. Илиева, в частта с оплаквания във връзка с нарушение на права по чл. 51а КТ, като неоснователни и недоказани; 7) Оставя без уважение жалба с вх. № 16-18-48/10.08.2022 г. и допълнение с вх. № 16-18-56/25.08.2022 г. по описа на КЗД, подадени от СБМС, представляван от неговия председател – М. Илиева, в частта с оплаквания във връзка с нарушение на чл. 406, ал. 2 КТ, като неоснователни и недоказани и 8) Оставя без уважение жалба с вх. № 16-18-48/10.08.2022 г. и допълнение с вх. № 16-18-56/25.08.2022 г. по описа на КЗД, подадени от СБМС, представляван от неговия председател – М. Д. И., в частта с оплакванията спрямо физическото лице С. ., като неоснователни и недоказани. Първоинстанционният съд е приел, е жалбата е частично недопустима по отношение петия диспозитив от оспорения административен акт, тъй като в него КЗД е дала препоръки на изпълнителния директор УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД занапред да бъдат предвидени механизми чрез които да не се допуска стартиране на преговори за сключване на КТД в болничното заведение без да бъдат уведомени за това всички синдикални организации, създадени и функциониращи в УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, поради което на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК първоинстанционната жалба в тази част е оставена без разглеждане и производството по делото в тази част е прекратено. В останалата част АССГ е приел, че административният акт е постановен от компетентен колективен административен орган, в изискуемия кворум, в предвидената от закона писмена форма и съдържащо необходимите реквизити, като в хода на производството пред органа не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, процесният акт е изготвен в съответствие с относимите материалноправни и с целта на закона, поради което е отхвърлил първоинстанционната жалба на СБМС като неоснователна и е присъдил разноски. Решението е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и подписано от разгледалия делото съдия. Решението е допустимо, тъй като е постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните предпоставки за упражняване на правото на иск. Решението е правилно като постановено при липса на сочените от касаторите отменителни основания. Съдът е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактите по делото. При вярно установена фактическа обстановка във връзка с издаването на оспорения административен акт и след подробен анализ и съобразяване с приложимата правна уредба, първоинстанционният съд обосновано е приел, че актът е постановен от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, при правилно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Изводите му са логични, последователни и изградени върху правилен анализ на събраните доказателства и се споделят от настоящата инстанция, като в условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК препраща към тях. Съгласно нормата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. При всички случаи санкционираният от закона резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези. ЗЗДискр. цели санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение въз основа на признаците изброени в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Неоснователни са възраженията на касатора, че решаващият съд не е обсъдил представеното друго решение на КЗД, което имало отношение към процесния акт. Представените решения на КЗД пред касационната инстанция, едно от които съвпада с представено пред първата инстанция в открито съдебно заседание от 16.01.2024 г., са неотносими към процесния акт, следователно не могат да се вземат под внимание при проверка на законосъобразността на процесния акт. Действително по образуваните преписки КЗД е установил осъществена дискриминация по признак „членуване в синдикална организация“, но административните производства са образувани от физически лица с доводи, че спрямо тях е осъществена дискриминация на посочения признак във връзка с лишаване от допълнително материално стимулиране. Правилна е преценката на първоинстанционния съд за неотносимост на представеното в открито съдебно заседание от 16.01.2024 г. решение на КЗД по друг спор. Неоснователни са възраженията на касатора относно нарушение на разпоредбите на колективното трудово договаряне и процедурата за сключване на по чл. 51а КТД в процесния период за който се твърди, както и по отношение на чл. 406, ал. 2, т. 1 КТ, че е осъществена дискриминация спрямо СБМС. Споделят се изводите на първоинстанционния съд, че липсата на представяне на проект на колективен трудов договор, представен от едната от синдикалните организации в предприятието до другата, от страна на ръководството на предприятието не е осъществяване на дискриминация по признак „членуване в синдикална организация“ спрямо втората синдикалната организация. Правилни са изводите за липса на дискриминация по признак „членуване в синдикална организация“ спрямо СБМС във връзка с оплакванията по чл. 406, ал. 2 КТ. Оплакванията са свързани с нарушения на трудовото законодателство, а не с дискриминационно отношение спрямо представителите на жалбоподателя. Доколко са спазени разпоредбите на трудовото законодателство по отношение на процедурата по сключване на колективен трудов договор при повече от една синдикална организация в предприятието, както и по отношение на правата на синдикалните организации с оглед сигналните им функции, са предмет в различно административно производство и при различен административен орган - Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, в чиито правомощия са установяването на нарушения на трудовото законодателство. По отношение на възраженията на ответника С. Атанасова за недопустимост на конституирането ѝ в производството пред административния орган, същите са обсъдени от първоинстанционния съд и се споделят от настоящата инстанция. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение на основание чл. 221, ал. 2 АПК трябва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо, правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и при неоснователност на наведените касационни оплаквания. С оглед изхода на спора на ответниците по касация се дължат разноски, но такива не са претендирани и не следва да се присъждат. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,