Определение № 2650 от 20.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2102/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 6919/03.04.2026 г., подадена от Нотариалната камара на Република България, чрез процесуален представител гл. юрк. Т. С., против определение № 1420 от 23.03.2026 г., постановено по гр. д. № 3851/2025 г. по описа на Върховен касационен съд, III г. о., с което е допълнено на основание чл. 248, ал. 1 ГПК постановеното по същото дело решение № 18 от 14.01.2026 г., като Нотариалната камара на Република България е осъдена на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на нотариус Б. М. Н. с рег. № 142 на НК, сумата 3067,75 евро – разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство по чл. 80 ЗННД. Молба вх.№7464 от 09.04.2026г. частният жалбоподател е поискал спиране на изпълнението на обжалваното определение. Жалбоподателят навежда оплаквания за недопустимост и неправилност на определението, по изложени съображения, че Нотариалната камара на Република България не би могла да бъде конституирана, като страна в производството по обжалване на наложеното на нотариуса дисциплинарно наказание пред ВКС и да бъде задължена за разноски. Насрещната страна нотариус Б. М. Н., чрез процесуален представител адв. П. М., е подала писмен отговор в срока чл. 276, ал. 1 ГПК, в който изразява становище за недопустимост и неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото, намира следното: С решение № 18 от 14.01.2026 г., постановено по гр. д. № 3851/2025 г. по описа на Върховен касационен съд, III г. о. е отменено решението на Дисциплинарната комисия на Нотариалната камара на Република България от 05.08.2025 г. по дисц. д. № 4/2025 г., с което е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за лишаване от правоспособност“ на нотариус Б. М. Н., вписана под рег. № 142 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд - София. С обжалваното в настоящото производство определение съставът на ВКС е допълнил по молба с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК на нотариус Б. М. Н. решение № 18 от 14.01.2026 г., като е осъдил на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Нотариалната камара на Република България да й заплати сумата 3067,75 евро – разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство по чл. 80 ЗННД. Частната жалба е подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт и е непроцесуално допустима. Съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК определението, постановено по искане за допълване или изменение на съдебен акт в частта за разноските, може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване самият акт, чието допълване или изменение е поискано. Определението по чл. 248 ГПК няма самостоятелен характер, тъй като, макар и постановено като отделен акт става част от акта, чието допълване или изменение е поискано. С определението съставът на Върховния касационен съд се е произнесъл по реда на чл. 248 ГПК като е допълнил решението си, постановено в производство по реда на чл. 80 ЗННД, с което се е произнесъл по същество по жалбата на нотариус Б. М. Н. и което не подлежи на последващ инстанционен контрол. Предвид изложеното частната жалба, с която се обжалва определението на ВКС по чл. 248, ал. 3 ГПК следва да се остави без разглеждане, като процесуално недопустима. С оглед на това, че се иска спиране на определение, което е влязло в сила, молбата за спиране на изпълнението му е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение