Определение № 456 от 04.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4242/2019 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК вр. с чл.38 ЗА. Образувано е по частна жалба на адв. Г. Л. /процесуален представител на ответника по исковата молба Ц. Д. Золев/ срещу определение от 28.05.19г. по г.д.№.14850/18 на СГС, ІV Гс.- с което е оставена без уважение негова молба от 19.03.19г. за изменение по реда на чл.248 ГПК на постановеното по делото решение в частта за разноските с искане за присъждане на още 400лв. адвокатско възнаграждение /над вече присъдените общо 200лв. за процесуално представителство пред СРС и СГС/. Ответната страна „Топлофикация София“ЕАД и третото лице помагач „Техем сървисис“ЕООД не вземат становище. Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна. Пред първата и въззивната инстанция ответникът Ц.Золев е бил представляван по реда на чл.38 ал.2 т.3 ЗА - безплатно от адв. Л., като, след частична отмяна на първоинстанционното решение, предявеният срещу него иск е бил отхвърлен изцяло и ищецът е бил осъден да му плаща разноски /чл.78 ал.3 ГПК/. При тези обстоятелства съгласно чл.38 ал.2 ЗА предоставилият безплатната помощ адвокат има право на адвокатско възнаграждение, което следва да бъде определено в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36 ал.2 ЗА. Изчислено по указания начин /съобразно чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №.1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения/, с оглед предмета на въззивната жалба, то възлиза на общо 553лв. за СГС и СРС /300лв. за СГС и 253,97лв. за СРС-неприсъдена част/ - или, след приспадане на вече присъдените от СГС с решението 153,97лв., дължими остават още 400лв. /553,97лв.-153,97лв. = 400лв./. Настоящият състав намира, че в разглежданата хипотеза така определеният размер не следва да бъде намаляван предвид разпоредбата на чл.101 пар.1 ДФЕС вр. с чл.4 пар.3 ДЕС. Съгласно приетото в Решение на Съда (Първи състав) от 23.11.2017 по съединени дела С-427/16 („ЧЕЗ Електро България“АД срещу Й. К.) и С-428/16 („Фронтекс Интернешънъл“ЕАД срещу Е. Я.) член 101 параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4 параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат — под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката — да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101 параграф 1 ДФЕС-като запитващата юрисдикция следва да провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането й такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели. Видно от текста, касае се не за дефинитивно и априорно установено противоречие, респективно изисква се извършване на съответна преценка в светлината на всички относими обстоятелства, в това число дали в конкретната хипотеза би могло да се говори за ограничаване на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар. В случая предоставилият безплатната правна помощ адвокат е извършвал надлежно възложената му работа – пред СРС е подал отговор на исковата молба и молба с допълнителен депозит за експертиза, явил се е и в двете проведени съдебни заседания и е защитавал активно позицията на клиента си чрез съответни изявления, участие при приемане на експертизи /чрез множество подробни въпроси/ и пледоария; пред СГС е подал въззивна жалба и молба с доказателства за довнесена държавна такса и е участвал в единственото проведено съдебно заседание със съответни изявления и пледоария. Видно от изложеното, адвокатът е участвал във всички дължими и възможни процесуални действия пред двете инстанции и е упражнявал добросъвестно правата си на процесуален представител в защита на клиента си - като същевременно спорът, макар и да не се отличава със съществена правна сложност, е изисквал активни действия във връзка с изясняването му от фактическа страна с помощта на вещи лица и използване на специални знания-в резултат на които съдът в крайна сметка е отсъдил в полза на ответната страна. При тези обстоятелства присъждането на пълномощника на ответника на адвокатско възнаграждение в поне минималния съгласно Наредба №.1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер не би могло да се разглежда като хипотеза, в която приложението на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения да води в конкретния случай до прекомерност на възнаграждението и налагане на ограничения, които не отговарят на легитимни цели, респективно до ограничаване на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101 параграф 1 ДФЕС. Предвид изложеното атакуваното определение следва да се отмени, като в полза на адв. Л. се присъдят на основание чл.38 ал.2 ЗА още 400лв. адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,