Решение № 2211 от 15.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12460/2011 г.

Решение № 2211 от 15.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12460/2011 г., VIII о., докладчик съдията Калин Куманов Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Сашо-94-Ридван Ахмедов" със седалище в с. Дъбравино, общ. Аврен, ул. "Сълзица" № 24, срещу Решение № 1988 от 26.07.2011 г., постановено от Административен съд-гр. Варна по адм. дело № 1123/2011 г., с което е отхвърлена жалбата на търговеца срещу Ревизионен акт (РА) № 1005049/05.01.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 76/02.03.2011 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, относно начислен данък върху добавената стойност в общ размер 4872,66 лв. за данъчни периоди м. август, м. септември и м. октомври 2007 г., м. март и м. април 2008 г.; както и относно определените задължения за данък върху доходите на физическите лица в размер на 17282,55 лв. за 2007 г. и в размер на 4155,22 лв. за 2008 г. Касаторът твърди, че съдебният акт е постановен при неправилно приложение на материалния закон и при допуснато нарушение на производствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Развива оплакването, че Съдът не се е произнесъл по релевираното процесуално нарушение, изразяващо се в нередовното му уведомяване за започналата ревизионна процедура. Настоява, че Съдът не е изпълнил задължението си да събере по делото пълната административна преписка, в какъвто смисъл е направил изрично искане. Относно изслушаната ССЕ намира, че същата не би могла да даде обективно заключение, щом е работила единствено по материали, предоставени от ответника. Касаторът претендира отмяна на съдебното решение. В с. з. касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът по касационната жалба - Директорът на дирекция "ОДОП" - гр. Варна при ЦУ НАП - в с. з. не изпраща представител и не изразява становище по постъпилата жалба. Представя заповедта за делегиране на правомощия на Директора наТД на НАП-гр. Варна по възлагане на ревизии, както и заверени преписи от заповедите за възлагане на настоящата ревизия. Представителят на Върховната административна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение счита постъпилата жалба за допустима като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение административният състав е приел, че оспореният пред наго РА е издаден от компетентен орган, в съответната форма и при спазване на производствените правила. Съдът е констатирал, че не са налице допуснати съществени процесуални нарушения, като поради липсата на конкретни доводи от страна на жалбоподателя и с оглед извършената служебна проверка, е налице редовно развило се ревизионно производство, при което издадените процесуални актове са редовно връчени. Ревизията е проведена по особения ред за облагане по чл. 122 ДОПК поради възприетото от ревизиращия орган основание - данни за укрити от жалбоподателя приходи. Съдът е приел за доказано, че за 2007 г. и 2008 г. ревизираното лице е получило приходи от продажба на стоки, формиращи облагаем оборот за целите на регистрацията по ЗДДС, в размер над 50000 лв. Приел е още, че като данъчно задължено лице, извършващо независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3 ЗДДС (СМР по възложени договори за изпълнение на обществени поръчки) жалбоподателят в хипотезата на чл. 96, ал. 1 ЗДДС е следвало да подаде заявление за задължителна регистрация по ЗДДС, но не го е сторило. При това положение е приел, че законосъобразно са му определени задължения по ЗДДС за посочените по-горе данъчни периоди, произтичащи от неначислен ДДС, както и лихви за забава на основание чл. 102, ал. 3, т. 2 и т. 4 ЗДДС. По ЗДДФЛ за 2007 г. и 20008 г. административният съд е приел за законосъобразно определени задължения за данък върху доходите с оглед факта, че не са опровергани фактите за укрити приходи. Приел е, че доходите, получени в изпълнение на обществените поръчки, не са декларирани, а задълженото лице не е представило първични счетоводни документи, няма заведено счетоводство, не съхранява документи за извършени разходи по СМР, не разполага с баланс и ОПР за конкретните години. Същите констатации Съдът е мотивирал и със заключението на изслушаната счетоводна експертиза. Обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Касираният съдебен акт е постановено в надлежна форма, от законен състав, в рамките на подигнатия от жалбоподателя спор, като в производството не са допуснати прецесуални нарушения, довели до ограничаване правата на страните. Правилно е разпределена доказателствената тежест, делото е попълнено с относимите доказателства и са обсъдени направените доводи, релевантни по спора. Съдът е извършил служебно проверка за законосъобразност на развилото се административно производство. Противно на оплакванията в касационната жалба по делото е събрана административната преписка по издаване на РА, като в този смисъл е писмото на ответника от 03.05.2011 г. (л. 60 от адм. дело № 1123/2011 г.), същата преписка се намира по делото, чийто обем е от общо три папки. Освен това при настоящото разглеждане на делото ответникът по касация е представил доказателства за делегиране на правомощия на издателя на ЗВР и ЗОКО, които по несъмнен начин обосновават извод за компетентност на издателя на административния акт. Следа да се отбележи, че касаторът не е проявил необходимата процесуална активност пред касационния съд, като дори не е погрижил да се запознае с представените доказателства с копие за него. По съществото на правния спор първоноинстанционният съд е направил обоснована преценка на конкретната фактическа обстановка и приложимите към нея материалноправни разпоредби, поради което е постановил законосъобразен акт. Обстоятелството на нередовно водено счетоводство не може само по себе си да създаде презумпция, че са налице обстоятелства по чл. 122 ДОПК. Успоредно с това обаче, с оглед установеното от ревизията възлагане на обществени поръчки за конкретните данъчни периоди и извършени плащания по тях, както и факта, че тези приходи не са били декларирани, обосновано е от гледна точка на закона да се приеме, че действително са налице данни за укрити приходи. В този контекст ревизионното производство е започнало на годно правно основание. Характерно за това производство и за издадения РА е, че отразените в него фактически констатации се смятат за верни до доказване на противното. Това означава, че фактическите констатации в РА е следвало да бъдат опровергани от ревизираното лице. В конкретния казус това не е извършено. По делото не са представени доказателства за деклариране на реализираните от задълженото лице доходи, както повелява чл. 55 ЗДДФЛ. Законосъобразно ревизиращият орган е приел, че приходите са укрити. Размерът на реализираните приходи е установен конкретно при извършената ревизия и справките в община Аврен, възложител по СМР с изпълнител ревизираното лице. Безспорно е, че тези доходи са облагаеми, което обосновава приложението на чл. 48 ЗДДФЛ във връзка с установените фактически констатации в рамките на ревизията по чл. 122 ДОПК. Неоснователно касаторът се позовава на приетата по делото ССЕ. Вещото лице е работило само по документи от делото, като не е извършило проверка при жалбоподателя. Както е заявило самото в. л. при разпита му в с. з., независимо от разяснението на в. л. до жалбоподателя, че в негов интерес е да представи счетоводна отчетност, такава не е представена. Относно установените задължения по ЗДДС касационният съд не констатира нарушения на приложимия материален закон. По силата на чл. 96 ЗДДС лицето, чийто облагаем оборот е достигнал 50000 за последните 12 последователни месеца, е длъжно да се регистрира по закона. Неспорен факт е, че през 2007 г. и 2008 г. реализираният от касатора оборот е надхвърлил законовия минимум, поради което търговецът е било длъжно да подаде заявление за регистрация по закона, да започне да начислява ДДС и да внася дължимия данък. След като това не е сторено, законосъобразно е извършено служебно регистриране на лицето и начисляване на дължимия ДДС за извършени облагаеми доставки, като са начислени и съответните лихви за забава. Предвид гореизложеното решението на Варненския административен съд не страда от пороците, посочени в жалбата и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът по касация не е направил разноски, не е представляван в открито съдебно заседание, поради което независимо от изхода на спора не следва да му бъдат определяни разноски. Така мотивиран, Върховният административен съд, Осмо отделение