Определение № 13892 от 19.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11826/2024 г.

Производство по реда на чл. 229 и сл., във връзка с чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Т. К. А., с [ЕГН], с постоянен адрес в [населено място], [адрес], срещу Определение № 9884/14.11.2024 г., постановено по адм. дело № 624/2024 г. по описа на Административен съд (АС) - Пловдив, с което е оставена без разглеждане и е върната касационната й жалба против постановеното по същото дело Решение № 8483/09.10.2024 г. Поддържат се оплаквания за неправилност на атакуваното съдебно определение поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1-во, във връзка с чл. 236 АПК. Оспорващата застъпва теза, че предмет на производството, приключило с атакуваното с оставената без разглеждане (и върната) касационна жалба съдебно решение, е принудителна административна мярка (ПАМ), приложена на основание чл. 167, ал. 2, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), а не на основание чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. "а", т. 6 или т. 7 с.з., в които случаи и по аргумент от чл. 172, ал. 5 от закона би бил изключен инстанционният контрол, както е приел първостепенният съд. Намира, че липсата на изписване на тази мярка в текста на разпоредбата на чл. 172, ал. 5 ЗДвП предполага приложимост на въведения с чл. 131 АПК принцип на двуинстанционност на съдебните производства по АПК. По изложените съображения и позовавайки се на съдебна практика на Върховния административен съд, претендира отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото на АС – Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената касационна жалба против Решение № 8483/09.10.2024 г., постановено по адм. дело № 624/2024 г. по описа на съда. Моли за присъждане на разноски. Представя списък съгласно чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 АПК. Ответникът – Р. Н. К. в качеството му на старши полицай при сектор "Общинска полиция" – гр. Пловдив, не ангажира становище по подадената частна жалба. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира частната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от лице с правен интерес и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2, вр. чл. 236 АПК, съдът приема същата за основателна, по следните съображения: С атакуваното пред настоящата инстанция определение АС – Пловдив е оставил без разглеждане и е върнал касационната жалба на Т. К. А. срещу Решение № 8483/09.10.2024 г., постановено по адм. дело № 624/2024 г. по описа на съда. За да постанови този правен резултат, първоинстанционният съд е приел, че с атакуваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Т. К. А. срещу приложена от старши полицай Р. Н. К. в качеството му на младши инспектор в сектор "Общинска полиция Пловдив", към отдел "Охранителна полиция" при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) – гр. Пловдив, ПАМ - принудително преместване на неправилно паркирано пътно превозно средство (ППС) на територията на гр. Пловдив. В тази връзка и доколкото според предписанието на чл. 172, ал. 5 ЗДвП решенията на съдилищата, постановени по реда на ал. 1 от същата разпоредба, са окончателни, АС – Пловдив е формулирал заключение, че атакуваният съдебен акт не подлежи на инстанционен контрол, поради което и позовавайки се на чл. 213а, ал. 1 и чл. 215 АПК, е оставил без разглеждане и е върнал подадената касационна жалба. Определението е неправилно поради допуснато при постановяването му съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касационното оспорване, както правилно е отчел и първостепенният съд, е насочено срещу Решение № 8483/09.10.2024 г., постановено по адм. дело № 624/2024 г. по описа на АС – Пловдив. Последното обаче не съдържа произнасяне, което да е изключено от инстанционна проверка по реда на чл. 209 и сл. АПК. Тъкмо напротив, видно от диспозитива на съдебния акт, предмет на делото е ПАМ по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП - преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. Действително, нормата на чл. 172, ал. 5 ЗДвП предвижда необжалваемост на решенията на първоинстанционните съдилища, постановени във връзка с оспорване на заповедите, с които се прилагат ПАМ по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, буква "а", т. 6 и т. 7 с.з. Но доколкото предписанието на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП, което е послужило и за упражняване на разглежданата от съда разпоредителна власт, не е засегнато от лимитативното изброяване в разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, то и правилото за двуинстанционност на съдебните производства (Сравн,: чл. 131 АПК), както правило сочи частният жалбоподател, намира приложение и в настоящия случай. Текстът на чл. 172, ал. 5 ЗДвП ограничава правото на касационна съдебна защита, поради което е недопустимо да се тълкува разширително. По изложените съображения изводът на първоинстанционния съд, че касационната жалба на Т. К. А. е насочена срещу неподлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е неправилен. Обжалваното определение на АС – Пловдив, като постановено при съществено нарушение на процесуалния закон, следва да бъде отменено, а делото - изпратено за продължаване на процесуалните действия по администриране на касационната жалба. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро, във връзка с чл. 222, ал. 1, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение