Определение № 5184 от 13.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3653/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. А. С. против определение № 687 от 20.01.2026 г., постановено по адм. д. № 2713/2025 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. Жалбоподателят навеждат доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Моли за отмяната му. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд гр. Пловдив, на основание чл. 159, т. 4 АПК, оставя без разглеждане жалбата на И. А. С. против заповед № 18-11733 от 31.10.2025 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Пловдив за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Асеновград, одобрени със заповед № 300-5-52/08.07.2004 г. на изпълнителния директор на АГКК, съгласно схема-проект 15-3003864-31.10.2025 г., 15-3003872-31.10.2025, 15-3003889-31.10.2025, състоящо се в заличаване на нанесен СОС с идентификатор 00702.511.285.2.2, собственост на И. А. С. и нанасяне на СОС с идентификатори 00702.511.285.2.5, собственост на И. А. С., 00702.511.285.2.6, без данни за собственост и 00702.511.285.2.7, без данни за собственост, в сграда с идентификатор 00702.511.285.2, в частта й за нанесени нови обекти: СОС с идентификатор 00702.511.285.2.6 и СОС с идентификатор 00702.511.285.2.7 и по-конкретно посоченото „собственост на: няма данни“ и прекратява производството по делото. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че жалбата е недопустима, тъй като за оспорващият липсва правен интерес от обжалването предвид обстоятелството, че посредством така отразеното в заповедта за липса на данни за собственост на нанесените нови обекти не се нарушават права и законни интереси на С.. Прави извод, че жалбоподателя не е заинтересовано лице по смисъла на § 1, т. 13 ДР ЗКИР, имащо право да обжалва изменението на КККР, тъй като на невписаните собственици кадастърът не може да бъде противопоставен, а в конкретния случай за процесните обекти няма данни за собственост. Посочва, че за С. съществува възможност да защити правата си в пълен обем с подаване на заявление, придружено от съответните документи за собственост и да бъде вписан в КРНИ като собственик на СОС с идентификатор 00702.511.285.2.6 и СОС с идентификатор 00702.511.285.2.7. По тези съображения и на основание чл. 159, т. 4 АПК съдът прекратява производството по дело. Обжалваното определение е постановено в нарушение на материалния закон. Незаконосъобразен е изводът на съда, че за жалбоподателят И. А. С. липсва правен интерес от обжалване на оспорената заповед, в частта й относно СОС с идентификатор 00702.511.285.2.6 и СОС с идентификатор 00702.511.285.2.7, издадена по реда на чл. 54, ал.1 ЗКИР. Този извод е направен, без да се изяснят фактите и обстоятелствата по делото, като приложените доказателства не са обсъдени. Съгласно § 1, т. 13 ДР ЗКИР „заинтересовани лица“ по смисъла на ЗКИР са собствениците и носителите на други вещни права върху недвижими имоти, а в случаите на предоставени права на управление – ведомствата и общините, на които са предоставени правата. От представените по делото доказателства е установено, че административното производство започва по искане на З. Д. П. и Ц. Д. Т. за изменение на КККР гр. Асеновград, състоящо се в заличаване на неправилно нанесен СОС с идентификатор 00702.511.285.2.2, собственост на И. С., въз основа на документ за собственост – нот. акт № 146 от 08.02.1996 г. и нанасяне на негово място на три нови СОС. Жалбоподателят се легитимира като собственик, съгласно нотариален акт № 117, том І, дело 266/1971 г. (нечетливо копие) и н.а. № 21, том І, вх. рег. 28, дело № 27/13.01.1993 г., съгласно който придобива магазин и склад към магазина, от триетажна жилищна сграда, построена в парцел VІ-434, 435, кв. 40 по плана на гр.Асеновград, състоящ се от 468 кв.м., на ет. 1. От представено по делото уведомление, изх. № 24-43673-15.09.2025 г. (л. 50) до С. е видно, че изменението е предприето в изпълнение на влязло в сила съдебно решение, което не е приложено по делото. По делото не е представен и не е изискан от съда и нотариалния акт (н.а. № 146 от 08.02.1996 г.) посочен в обжалваната заповед, легитимиращ С. като собственик на заличения обект - СОС 00702.511.285.2.2. Липсват и доказателства за предназначението и площта на СО 00702.511.285.2.2 преди заличаването. Съдът не обсъжда събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и в нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК не установява фактите по делото съобразно приложените доказателства. Не е съобразено какво е вписването в КРНИ относно СОС с идентификатор 00702.511.285.2.2 преди оспорената промяна в кадастралния регистър в настоящото производство. В приложения от С. н.а. № 21, том І, вх. рег. 28, дело № 27/13.01.1993 г., съгласно който придобива магазин и склад към магазина липсва застроена площ, каквато се сочи в заповедта при разделянето на обектите, а нотариален акт № 117, том І, дело 266/1971 г., с който страната също се легитимира изобщо не е обсъждан. За легитимацията е достатъчно доказването на притежаването на вещно право с нотариални или други заместващи ги актове, удостоверяващи права върху съответните обекти на кадастъра. Те, за разлика от кадастъра, са първични източници на информация за права и следва да бъдат зачетени като ползващи се с предимство пред вписванията в кадастралния регистър, чиято достоверност се презумира и подлежи на опровергаване – чл. 2, ал. 5 ЗКИР. След промяната на разпоредбата на чл. 2, ал. 5 ЗКИР (ДВ, бр. 41/2019 г.) заинтересовани лица по смисъла на § 1, т. 13 ДР ЗКИР са не само лицата, вписани като носители на такива права в кадастралния регистър към влязлата в сила кадастрална карта, а и всяко лице, притежаващо документ, който удостоверява наличието им. Ето защо настоящият състав не споделя извода на първоинстанционния съд, че правният интерес на жалбоподателя се обуславя от това дали същият е вписан в КР като собственик или носител на други вещни права върху обектите, предмет на оспорването. Следователно обжалваното определение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила и следва да се отмени, а делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия, при което съдът, след събиране на всички относими към спора доказателства и обсъждането им, следва да установи дали жалбоподателя попада в кръга на заинтересованите лица по § 1, т. 13 ДР ЗКИР. По изложените съображения и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2 Върховният административен съд, второ отделение,