Определение № 12 от 13.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4812/2019 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е въз основа на частна жалба с вх.№ 138447 от 11.11.2019 г., подадена от Т. Г. И. срещу определение № 24210 от 17.10.2019 г. на СГС, ІІ „а” г.о., постановено по в.ч.гр.д.№ 12361/2019 г., с което е оставена без разглеждане частната жалба на г-жа И. срещу протоколни определения от 20.05.2019 г. по гр.д.№ 17464/2006 г. на СРС, ГК, 168 състав. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещните страни – Ц. А. Н. и Г. Н. Н., които поддържат, че атакуваното определение е правилно. Претендират разноски. Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, след като прецени данните по делото и обсъди наведените доводи, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разглеждайки по същество частната жалба с вх.№ 138447 от 11.11.2019 г., съдът констатира, че оставената без разглеждане частна жалба е насочена срещу постановени в о.с.з.20.05.2019 г. определения по гр.д.№ 17464/2006 г. на СРС, ГК, 168 състав, с които е даден ход на делото, докладвани са постъпили по делото документи и искане за прекратяване на производството, оставено е без уважение искането за прекратяване на производството по делото, приет е препис от нотариално заверено пълномощно, допуснати са гласни доказателства, определена е дата за оглед на процесния имот във връзка със СТЕ и е насрочено следващо о.с.з. СГС е изложил мотиви, че разпоредбата на чл. 213 ГПК не предвижда възможност за обжалване на който и да е от така постановените актове. Настоящият състав на ВКС, ГК, Второ г.о. намира, че атакуваното определение е законосъобразно. Съгласно чл. 213 ГПК могат да се подават частни жалби в 2 хипотези: