Решение № 6665 от 15.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1801/2013 г.

Решение № 6665 от 15.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1801/2013 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на "Пристанище Бургас" ЕАД със седалище гр. Бургас и адрес на управление гр. Бургас, ул. "Княз Ал. Батенберг" № 1, против решение № 2216 от 17.12.2012 г. по адм. дело № 1927 по описа за 2012 г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № КПК-99/16.08.2012 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Бургас и потвърденото разпореждане № 81/05.07.2012 г. на длъжностното лице по чл. 60 от КСО. Изложените подробни съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост и неправилно прилагане на чл. 55, ал. 1 от КСО като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Директорът на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Бургас, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Бургас е решение № КПК-99 от 16.08.2012 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Бургас и потвърденото с него разпореждане № 81/05.07.2012 г. на длъжностното лице по чл. 60 от КСО, с което е приета за трудова злополуката, станала на 20.05.2012 г. с Георги Стоянов Стоянов на длъжност "стифадор" в терминал "Генерални товари", Район "Изток" и причинила трайно намалената работоспособност на осигуреното лице при поставена диагноза фрактура крурис синистри. конквасацио педис декстри и последвало ампутиране (на двете кости на ниво средна дистална трета) на конквасирания десен крак. С постановеното решение Административен съд - Бургас е отхвърлил като неоснователна жалбата на осигурителя "Пристанище Бургас" ЕАД, след като законосъобразно е приел, че внезапното травматично увреждане е настъпило през работно време при изпълнение на работа, съвместима с трудовите функции на стифадора, поради което се квалифицира като трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Изводите на съда произтичат от подробна и задълбочена преценка на всички доказателства по делото и на доводите на страните, при която е установено, че на 20.05.2012 г. при преминаване от Първо корабно място към Пето корабно място, движейки се по 42-ри коловоз, пострадалият работник забелязал на пътя детайл от скрап (насипни метални отпадъци) от стационирано работно оборудване - кош-бункер за насипни товари. Работникът взел детайла, за да го постави на тележката (ходовата част на кош-бункера), намираща се на Първо '"А" корабно място, на границата с Първо корабно място. Докато е поставял детайла на тележката, металоконструкцията на внезапно раздвижилия се кош-бункер го ударила силно в областта на гърдите и го съборила по гръб. При падането краката му са останали на крановата линия, като едно от колелата на кош-бункера ги е притиснало, причинявайки тежки наранявания. Извършването на действия по преместване на елемент, находящ се на място, където би могъл да попречи на хода на обслужващия кран, не следва да се възприема като дейност, несъвместима с трудовите функции на стифадора. Събраните доказателства не установяват по категоричен начин съмнението, че злополуката е настъпила, когато всъщност лицето е извършвало разглобяване на детайл. Изложените в касационната жалба съображения за необоснованост на съдебното решение и неправилно прилагане на чл. 55, ал. 1 от КСО са неоснователни. Материалноправната норма на чл. 55, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване дефинира понятието "трудова злополука" като всяко внезапно увреждане на здравето, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт и е станало при наличието на две кумулативно предвидени обективни условия: първо, през време на извършваната работа и второ, във връзка с извършваната работа или по повод на тази работа или въобще всяка работа, извършена в интерес на предприятието. От фактическа страна не е спорно, че злополуката е настъпила по време на работната смяна, докато работникът се е предвижвал от един работен участък към друг, където се е намирал началник-смяната, съгласно установената практика при липса на кораб за обработване. Анализът на събраните доказателства води до извод за наличие и на втория елемент на фактическия състав на чл. 55, ал. 1 от КСО: извършване на работа в интерес на предприятието, състояща се в премахване на детайл от скрап, намиращ се на вътрешния път. В протокол № 07 от 20.06.2012 г., съставен на основание чл. 59, ал. 2, т. 1 от КСО за разследване на злополуката, е прието, че "единственото обяснение за това, какво е станало, са показанията и обясненията на пострадалия". Почистването на района на пристанището и отговорността за реда и чистотата на поверената група корабни места са сред задачите на длъжността "стифадор" на обект "Генерални товари" съгласно длъжностната характеристика (т. 8). При отсъствие на очевидци на злополуката се приема като недоказано твърдението на предприятието, изведено по косвен път, че злополуката е настъпила, докато работникът е разглобявал детайли от скрап. Непоследователността в дадените обяснения от пострадалия в първите дни след злополуката могат да бъдат обяснени с настъпилата тежка физическа травма и наложилата се хирургична операция. Изложените в касационната жалба обстоятелства във връзка с работното облекло на пострадалия работник и неправилното му предвижването към кош-бункера не са от съществено значение за квалифициране на злополуката като трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Алинея 3 на чл. 55 дерогира действието на алинея 1 само в случаите, когато пострадалият умишлено е увредил здравето си. Съгласно чл. 11, ал. 2 от Наказателния кодекс умисълът като форма на вината е налице, когато деецът не само е съзнавал характера на постъпката си и е предвиждал нейните последици, но едновременно с това е искал или допускал настъпването на тези последици. По делото няма данни и не се твърди, че пострадалият е имал каквото и да било намерение да увреди своето здраве. Наличието на виновно поведение от страна на пострадалото осигурено лице, което е допринесло за вредоносния резултат, не дисквалифицира злополуката като трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Съпричиняването на вредоносния резултат би имало правно значение само в исковото производство по чл. 201, ал. 2 от Кодекса на труда. Допуснатото от първоинстанционния съд нарушение на съдопроизводственото правило за конституиране на осигурения като страна по делото съгласно чл. 60, ал. 3 от КСО в настоящия случай е несъществено, защото не е засегнало интересите на неучаствалата страна и постановеното решение е в нейна полза. Оспорените административни актове за приемане на злополуката за трудова са издадени при спазване на материалния закон и като е отхвърлил подадената от осигурителя жалба, Административен съд - Бургас е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,