Решение № 15582 от 19.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7255/2014 г.

Решение № 15582 от 19.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7255/2014 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба и по частна жалба подадени от Николай Славов Колев, срещу решение № 66 от 25.03.2014 г. и срещу определение № 100 от 16.04.2014 г., постановени по адм. дело № 30 по описа за 2014 г. на Административен съд (АС) - Стара Загора. Касационният и частен жалбоподател излага подробни съображения за неправилност на решението и на определението на АС - Стара Загора. Прави искане решението и определението да бъдат отменени, както и да му бъдат присъдени разноски за пътни разходи, съгласно приложен списък. След даване ход на делото по същество, депозира писмени защити по касационната и частната жалби, към които е приложен фискален бон от "Шел България" ЕАД от 20.11.2014 г. за сумата от 50, 00 лв. Ответникът - Началник отдел "Местни данъци и такси" при община Стара Загора, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба, по съображения изложени в депозирани по делото писмен отговор и становище. Не изразява становище по частната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и частната жалби. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: По касационната жалба: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил оспорването на Николай Славов Колев срещу решение № 29961 от 18.12.2013 г. на началник отдел "Местни данъци и такси" ("МДТ") при община Стара Загора, ведно с потвърдения с него АУЗД № 29961 от 10.10.2013 г. издаден от старши инспектор по приходите към община Стара Загора за установяване на задължение за данък при придобиване на имущество в размер на 235, 70 лв. и лихва за просрочие в размер на 27, 01 лв., като неоснователно. За да постанови решението си съдът е изложил, че с АУДЗ е установено неплатено от Николай Славов Колев задължение за данък при придобиване на имущество по възмезден начин: 235, 70 лв. - главница, и 27, 01 лв. - лихва. Задълженията са за придобита от Колев 9.11.2012 г. собственост върху магазин със застроена площ от 23.55 кв. м., находящ се в град Стара Загора, бул. "Свети Патриарх Евтимий" № 97, ет. 2, по силата на Постановление за възлагане на недвижим имот от 1.11.2012 г., вписан под № 13835, т. ХХХVII, № 71 на 7.12.2012 г. Стойността на придобиване е 20 041, 00 лв. и върху нея е начислен данък за придобиване на имущество в размер на 320, 66 лв., представляващи 1.6 % върху цената на придобиване. Сумата на данъка е платена на 3.01.2013 г. и на същата дата е подадена декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Органите по приходите са определили данъчна оценка на имота в размер на 34 772, 60 лв., към дата 9.11.2012 г. върху която данъчна основа е изчислен данъка за придобиване на имущество в размер на 556, 36 лв. АУЗД е съставен за разликата между платената сума от 320, 66 лв. до установения като дължим размер от и 556, 36 лв. При така установеното съдът е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, с посочени фактически и правни основания за издаването му и в съответствие с материално-правната разпоредба на чл. 46, ал. 1 от ЗМДТ. Посочил е, че придобиването на имота чрез възлагане по реда на публичната продан, не изключва правилото на чл. 46 от ЗМДТ, като данъчна основа да се вземе по-високата от двете стойности измежду данъчната оценка и цената на придобиване. Счел е за неоснователни и релевираните доводи за недължимост на лихва за просрочие. Съдът е изложил, че на жалбоподателя са издадени два АУЗД. Първият от тях е отменен с решение № 161 от 11.09.2013 г., постановено по адм. дело № № 2013 г. В него съдът е дал изрични указания, че размерът на данъка се определя към момента на придобиването, а не към момента на подаване на декларация от лицето по чл. 14 от ЗМДТ. Посочил е, че при спазване на тези изрични указания административният орган е издал нов акт, при спазване на нормата на чл. 46, ал. 2, т. 1 от ЗМДТ. Счел е, че неправилното първоначално определяне на размера на данъка не означава, че той не се дължи, след като лицето е придобило имущество и не е заплатило пълния размер на данъка. Решението е неправилно. В глава ХIV от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) са регламентирани способите за установяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими два способа: предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение по данни от декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 от ДОПК. В настоящия случай са определени задължения за данък при придобиване на имущество по възмезден начин, по реда на чл. 107 ДОПК. Разпоредбата на чл. 107 от ДОПК, послужила като основание за издаване на административния акт, е приложима за данъчни задължения, които се определят като размер по декларация. Данъкът при придобиване на имущество не се определя като размер въз основа на подадена от лицето декларация. Той е еднократен данък, който се заплаща при придобиване на имущества по възмезден начин. Дължи се и се определя преди деклариране на имота, още към момента на прехвърляне на собствеността, съответно - към момента на издаване на акта, удостоверяващ правото на собственост, който подлежи на вписване (арг. от чл. 49, ал. 2 от ЗМДТ). Следователно данъкът при придобиване на имущество не е задължение по декларация и разпоредбата за предварително установяване по чл. 107 от ДОПК, на която се основава издаденият АУЗД е неприложима в настоящия случай. Предвид нормата на чл. 108 от ДОПК определянето на този данък може да стане с ревизионен акт. Административните производства за издаване на акт за установяване на задължение по декларация и за издаване на ревизионен акт са различни. Различен е и административният контрол върху тези актове. В първия случай контролът се осъществява от ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община, а във втория контролът е от компетентността на кмета на общината, предвид чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ. В случая не е спазена формата и вида на административното производство, поради което издаденият АУЗД по чл. 107 от ДОПК е нищожен. Нищожността на АУЗД произтича от липсата на законово определено правомощие за издаване на такъв, след като определеният с него данък да придобиване на недвижим имот не се установява въз основа на подадена от лицето декларация. АС - Стара Загора неправилно е разгледал спора по същество и отхвърлил жалбата, вместо да прогласи нищожността на АУЗД. Делото е изяснено от фактическа и правна страна, поради което съдът следва да реши спора по същество. Съдебното решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него съдът следва да се постанови решение, с което да обяви нищожността на АУЗД № 29961 от 10.10.2013 г. издаден от старши инспектор по приходите към община Стара Загора, потвърден с решение № 29961 от 18.12.2013 г. на началник отдел "Местни данъци и такси" при община Стара Загора. По частната жалба: Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С обжалваното определение, съдът, в производство по чл. 248 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК е допълнил съдебното решение, в частта относно разноските, като е осъдил Николай Славов Колев да заплати на община Стара Загора сумата от 100, 00 лв., представляваща направени по делото разноски. Определението, при този изход на спора, се явява неправилно. При обявяване на нищожността на издадения на Колев АУЗД, административният орган издал акта, няма право на разноски. На това основание определението следва да бъде отменено, без да бъдат обсъждани изложените в частната жалба доводи. С оглед крайния изход на делото, съдът следва да се произнесе по заявеното от касационния жалбоподател искане за присъждане на разноски. По делото е представен списък с разноските по чл. 80 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК, видно от който се претендира сумата от 50, 00 лв. - транспортни разходи. По делото обаче не са представени доказателства за реално направени транспортни разходи от жалбоподателя, до приключване на съдебното дирене. Представеният с писмената защита фискален бон от "Шел България" ЕАД от 20.11.2014 г. за сумата от 50, 00 лв., е несвоевременно представен и не може да бъде взет предвид при извършваната от съда преценка за основателността на искането. Предвид изложеното искането на Николай Славов Колев за присъждане на разноски се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение