Определение № 3223 от 26.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10333/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на М. Й. П. и Н. Т. П. чрез адв.М. Христова от АК Пловдив за допълване на решение № 13705 от 17.12.2024 год. постановено по адм. дело № 10333/2024 год. по описа на Върховния административен съд в частта за разноските. Релевирано е искане съдът да допълни постановеното решение в частта за разноските като присъди на касаторите и 1000 лева адвокатски хонорар за предходната инстанция. Твърди се, че искане за присъждане на разноски е направено изрично в молба и писмена защита. По отношение на молбата е постъпило становище от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Родопи, с което искането е намерено за недопустимо. Алтернативно се моли адвокатският хонорар да бъде намален до законовия минимум. Според чл. 80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Съгласно т. 9 от Тълкувателно решение /ТР/ № 6 от 06.11.2013 год. по тълкувателно дело № 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС искането за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 от ГПК, е недопустимо. В случая страната подала искането за изменение на съдебното решение в частта му за разноските не е представила списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Според т. 2 от цитираното ТР № 6/06.11.2013 год. представянето на списък по чл. 80 от ГПК е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение на решението в частта му за разноските. Този списък съдържа разходите, които страната е направила и които счита, че следва да и бъдат присъдени. Той следва да бъде представен дори когато страната е направила само един разход. Съобразявайки тълкувателното решение, което е задължително за органите на съдебната власт съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, настоящата касационна инстанция намира, че подадената молба за допълване на постановеното решение в частта за разноските е недопустима, поради което същата следва да се остави без разглеждане. Мотивиран така и на основание чл.248 от ГПК, Върховният административен съд, шесто отделение