Решение № 6593 от 16.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11698/2013 г.

Решение № 6593 от 16.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11698/2013 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производство по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от областен управител на област с административен център гр. Благоевград против решение № 1127 от 21.06.2013 г. по адм. д. № 392/2013 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлено искането му да се обяви за нищожно Решение № 259 по Протокол № 14/30.11.2012 г. на Общински съвет - гр. Хаджидимово. С жалбата се излагат доводи за наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на решението. Смята, че неправилно съдът е приел, че решението на общинския съвет е издадено на правно основание и че доводите му за нарушено материално право са ирелевантни по направеното искане за нищожност на административния акт. Смята, че е налице съществено нарушение на материалноправни разпоредби, които обуславят нищожност на акт. Моли, да се отмени обжалваното решение. Ответникът - Общински съвет - гр. Хаджидимово, чрез представляващия председател Мехмед Имамов, с писмено възражение оспорва жалбата и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура мотивира становище, че обжалваното решение е правилно. Излага, че съдът правилно е тълкувал текста на чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, с оглед предмета на разпореждане - публична общинска собственост, като смята, че преценката по законосъобразността на акта не е предмет на обсъждане в настоящото производство, както и не е налице претендираната от касатора нищожност на административния акт /чл. 149, ал. 5 от АПК/, тъй като не са налице съществени пороци от категорията на тези обуславящи нищожност. Смята, че спорът за материалната законосъобразност на оспореното решение не е служебно вменен на съда, поради което контролът за законосъобразност е обвързан със срок, пропускането на който преклудира правото да се иска проверка на законосъобразността на оспорения акт на ОбС - Хаджидимово. Настоящият състав на Върховния административен съд като прецени доводите на страните и данните по делото, намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу акт, който подлежи на касационно обжалване. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С решение № 1127 от 21.06.2013 г. по адм. д. № 392/2013 г. на Административен съд - Благоевград, е отхвърлено искането на областен управител на област с административен център гр. Благоевград да се обяви за нищожно Решение № 259 по Протокол № 14/30.11.2012 г. на Общински съвет - гр. Хаджидимово. Съдът е приел, че оспореното решение е издадено от материално, териториално и по степен компетентен орган - Общински съвет - гр. Хаджидимово, в съответствие с чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА и с оглед предмета на решението - разпореждане с имот, публична общинска собственост, принадлежащ на Община Хаджидимово и чл. 14, ал. 7 от ЗОбС, в предвидената от закона писмена форма, както и съдържа мотиви, съдържащи се в докладната на кмета на общината. Също така съдът е приел, че са неоснователни доводите на областния управител, че липсва правно основание за издаване на решението, както и че са ирелевантни доводите за нарушено материално право, след като е направено искане за обявяване нищожност на административен акт, но е пропуснат 14-дневният срок за обжалване на материалната законосъобразност на същия от страна на областния управител. Приел е, че съдът служебно следи за правилното приложение на материалния закон само в случаите когато е направено оспорване на административен акт в законоустановения за това 14-дневен срок, който в конкретния казус е пропуснат от страна на областния управител. Обжалваното решение е правилно. От фактическа страна е установено, че с Решение № 259 по Протокол № 14/30.11.2012 г. на Общински съвет - гр. Хаджидимово, на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА и чл. 14, ал. 7 от ЗОбС е дадено съгласие: 1.) да бъде отдаден под наем чрез публичен търг с явно наддаване за срок от 5 години недвижим имот - публична общинска собственост, стопанско съоръжение, представляващо водоем с площ от 19,193 дка, находящ се в местността "Малка ливада", землището на с. Парил, ЕКАТТЕ 55467, представляващ имот № 000037 по КВС на землището, при първоначална наемна цена от 60,00 лв. месечно; 2.) при сключването на договора за отдаване под наем да се включи точка "наемателят се задължава да не възпрепятства ползването на водите от водоема от населението за поливни цели"; 3.) упълномощава кмета на Община - Хаджидимово да извърши всички последващи действия. Установено е по Акт № 41 за публична общинска собственост от 29.09.2009 г., че Община - Хаджидимово е собственик на имот, публична общинска собственост - водностопанско съоръжение, представляващо водоем с площ от 19,193 дка, находящ се в местността "Малка ливада", землището на с. Парил, Община Хаджидимово, ЕКАТТЕ 55467, представляващ имот № 000037 по КВС на землището. Неоснователни са доводите на касатора, че са неправилни изводите на съда, че нарушението на материалноправни разпоредби в случая обуславя нищожност на административния акт, с който е дадено съгласие да бъде отдаден под наем чрез публичен търг с явно наддаване за срок от 5 години недвижим имот - публична общинска собственост, стопанско съоръжение, представляващо водоем с площ от 19,193 дка. Законосъобразен е изводът на административния съд, че твърдението за нарушение на материалноправни разпоредби е неотносимо към искането за обявяване на нищожност на административния акт, поради това, че съдът служебно следи за правилното приложение на материалния закон само в случаите когато е направено оспорване на административен акт за законосъобразност, а в конкретния случай областният управител е пропуснал срока за това. В производството пред административния съд касаторът е поискал прогласяване нищожност на административния акт - Решение № 259, т. 14 по Протокол № 14/30.11.2012 г. на Общински съвет - гр. Хаджидимово, в съответствие с чл. 149, ал. 5 от АПК, предвид на това, че е пропуснал срока за оспорване законосъобразността на акта. В това производството съдът е изследвал основанията, които обуславят нищожност на административния акт, като обосновано и законосъобразно е приел, че е издаден от материално, териториално и по степен компетентен орган - Общински съвет - гр. Хаджидимово, в съответствие с предмета на решението - разпореждане с имот публична общинска собственост, както и въз основа на правно основание - чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА и чл. 14, ал. 7 от ЗОбС и е в предвидената от закона писмена форма, като съдържа мотиви (тези в докладната на кмета). Твърденията за нарушения на чл. 19, т. 4 от Закона за водите и чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите, не са взети предвид от решаващия съд, предвид на това, че са относими към произнасяне по материалната незаконосъобразност на акта, респ. по осъществяване на контрол за правилно приложение на материалния закон, а не като основания, обуславящи нищожност на акта. За да бъде обявена нищожност на административния акт, е необходимо наличието на съществен и особено тежък порок на изискването за законност. Твърдените на жалбоподателя за нищожност на акта е било, че е издаден без правно основание, но това не е доказано. Правилно административният съд е съобразил, че административният орган е посочил като правни основания чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА и чл. 14, ал. 7 от ЗОбС. С чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА е определена компетентността на общинския съвет да - "приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и определя конкретните правомощия на кмета на общината и кметовете на райони и кметства", а с чл. 14, ал. 7 от ЗОбС е дадена законова възможност свободни имоти или части от тях - публична общинска собственост, да могат да се отдават под наем за срок до 10 години при условията и по реда на ал. 2 след решение на общинския съвет. Именно посочването на тези правни основания обуславят действителност на административния акт с оглед компетентността на органа да се разпорежда с процесния имот - публична общинска собственост. Доколко по отношение на конкретния имот е следвало да се приложат материалноправните разпоредби по Закона за водите (ЗВ) и Закона за концесиите (ЗК) относно реда за предоставяне ползването на процесния обект, каквито твърдения са заявени от жалбоподателя в първоначална жалба, са въпроси относими към контрола за материалната законосъобразност на акта, но в производството по оспорване на основанията по чл. 146 от АПК, а не в производството образувано по искане за прогласяване на нищожност по чл. 149, ал. 5 от АПК. За правна чистота относно приложението на специалната права уредба следва да се отбележи, че в случая конкретният обект по Акт № 41 за публична общинска собственост от 29.09.2009 г. не попада в предметния обхват на чл. 2, ал. 1 и ал. 2, респ. чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите, свързани с дейност по строителство, услуга или добив (чл. 3, чл. 4, чл. 5, чл. 5а). По отношение на конкретния имот не са представени доказателства, които да обуславят извод, че имотът подлежи на концесиониране, което да препятства провеждане на процедура по реда на чл. 14, ал. 7 от ЗОбС. В случая правилно административният съд е изследвал основанията за нищожност, като контролът относно реда за предоставяне ползването на конкретния обект и приложимата материалноправна уредба, е предмет на производство по оспорване законосъобразността на акта на основанията по чл. 146 от АПК. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,