Определение № 259 от 16.09.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5255/2015 г.

Производство по чл. 248 от ГПК. С молба с вх. № 7460/22.07.2016 г. ищецът по делото Б. М. Б. моли съда да измени постановеното по делото касационно решение № 164/30.06.2016 г. – в частта, с която той е осъден да заплати на ответника-касатор В. Н. С. разноски по делото в размер 35 225.86 лв., като тази сума бъде намалена със сумата 15 228 лв. – до размер 19 997.86 лв. Молителят счита, че на първо място следва да бъде приспадната сумата 4 236 лв. (3 530 лв. – адв. хонорар и 706 лв. – ДДС) – по договор за правна защита и съдействие, представен от ответника пред въззивната инстанция. В тази връзка се поддържа, че този договор не съставлявал доказателство за плащане на сумата 4 236 лв., тъй като бланката за пълномощно на гърба му не е попълнена. При условията на евентуалност се поддържа, че това адвокатско възнаграждение в размер 4 236 лв. било прекомерно и следвало да бъде намалено до размер 3 530 лв. – с включен в него ДДС, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Нар. № 1/09.07.2014 г. на ВАдвС за М.. На второ място, молителят поддържа, че от присъдените на ответника разноски следва да бъдат приспаднати и сумите 7 836 лв. и 3 156 лв. – по двата договора за правна защита и съдействие, представени от ответника пред касационната инстанция. В тази връзка, позовавайки се на чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от Нар. № 1/09.07.2014 г. на ВАдвС за М., молителят поддържа, че липсвало правно основание за определяне на два адвокатски хонорара по едно и също дело – за изготвяне на отговор на касационна жалба и за изготвяне на касационна жалба, включващи и защита пред ВКС, без към датата на договорите да има яснота дали ще бъде допуснато касационното обжалване, респ. – дали ще се наложи явяване в открито съдебно заседание. Ответникът В. Н. С. в отговора си с вх. № 7869/05.08.2016 г. излага становище и подробни съображения за неоснователност на молбата на ищеца. Молбата е процесуално допустима. Подадена е в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК и от процесуално легитимирано за това лице. Тъй като молителят не иска присъждане на разноски в своя полза, не е необходимо той да е представил списък на разноските – с оглед процесуалната допустимост на молбата по чл. 248, във вр. с чл. 80 от ГПК. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. В първия сочен от молителя-ищец, договор за правна защита и съдействие № 446900/18.02.2015 г., представен от ответника пред въззивната инстанция, е удостоверено, че последният е заплатил в брой, уговореното с процесуалния му пълномощник адв. С. П., възнаграждение в общ размер 4 236 лв. (3 530 лв. – адв. хонорар и 706 лв. – ДДС) за изготвяне на въззивна жалба и защита пред САС. Така оформен, документът има характера на разписка и надлежно удостоверява заплащането на адвокатското възнаграждение (в този смисъл са и т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС). Тази негова доказателствена стойност по никакъв начин не се променя от изтъкваното от молителя обстоятелство, че бланката за пълномощно, намираща се на гърба на договора (също бланков), не е попълнена. Става дума за два различни правни акта (правни сделки), респ. – за два различни документа, в които те се оформят (пълномощно и договор, имащ характера и на разписка), бланките за които само за удобство са изготвени на един лист (гръб и лице) в адвокатските кочани. В случая адв. Ст. П. е бил надлежно упълномощен да представлява ответника по делото още от първата инстанция (и по двете образувани от ищеца дела пред СГС, които въззивният съд е съединил за общо разглеждане в едно производство), поради което бланката за пълномощното, намираща се на гърба на договора за правна защита и съдействие, представен пред САС, не е било необходимо да се попълва. Макар и своевременно направено по делото от молителя-ищец – още в последното открито съдебно заседание на въззивния съд, неоснователно е и евентуалното му възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение в общ размер 4 236 лв. (3 530 лв. – адв. хонорар и 706 лв. – ДДС). Както сам молителят сочи в молбата си по чл. 248 от ГПК, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Нар. № 1/09.07.2014 г. на ВАдвС за М., минималният размер на възнаграждението възлиза именно на сумата 3 530 лв. ДДС в размер 706 лв. е начислен върху тази сума и е включен в общия размер на възнаграждението от 4 236 лв., съгласно изричната разпоредба на § 2а от ДР на Нар. № 1/09.07.2014 г. на ВАдвС за М., в противоречие с която е становището на молителя-ищец. В другите два сочени от молителя-ищец, договора за правна защита и съдействие, съответно – № 446866/06.08.2015 г. и № 446867/06.08.2015 г., представени от ответника пред касационната инстанция, е удостоверено, че последният е заплатил в брой, уговорените с процесуалния му пълномощник адв. Ст. П., възнаграждения, съответно: в общ размер 7 836 лв. (6 530 лв. – адв. хонорар и 1 306 лв. – ДДС) за изготвяне на отговор на касационна жалба и защита пред ВКС; и в общ размер 3 156 лв. (2 630 лв. – адв. хонорар и 526 лв. – ДДС) за изготвяне на касационна жалба и защита пред ВКС. Така оформени, тези два документа също имат характера на разписки и надлежно удостоверяват заплащането на посочените в тях адвокатски възнаграждения. Неоснователно, позовавайки се на чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от Нар. № 1/09.07.2014 г. на ВАдвС за М., молителят поддържа, че липсвало правно основание за определяне на два такива адвокатски хонорара по едно и също дело – за изготвяне на отговор на касационна жалба и за изготвяне на касационна жалба, включващи и защита пред ВКС, без към датата на договорите да има яснота дали ще бъде допуснато касационното обжалване, респ. – дали ще се наложи явяване в открито съдебно заседание. Действащото законодателство (включително ЗАдв) не ограничава в такава насока свободата на договаряне между адвокат и клиент – те могат да договорят адвокатско възнаграждение както за цялото съдебно производство, така и поотделно за всяка една инстанция, а също и за отделни процесуални действия, като разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАдв установява императивно ограничение само за минималните размери на адвокатските възнаграждения – за една инстанция, за отделни процесуални действия и за други видове адвокатска дейност – така, както те са установени в Нар. № 1/09.07.2014 г. на ВАдвС за М.. Както основателно се изтъква и в подадения от страна на ответника отговор на молбата по чл. 248 от ГПК, съгласно действащата разпоредба на чл. 78, ал. 5 от ГПК, при прекомерност на заплатеното от едната страна адвокатско възнаграждение спрямо действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът не може служебно да намалява присъжданите разноски за това възнаграждение, а само ако другата страна по делото е направила изрично искане (възражение) за това, и то – своевременно – до приключването на последното открито съдебно заседание пред съответната инстанция, което е и преклузивният срок за претендирането на разноски по делото и за представяне на списък за тях по чл. 80 от ГПК (в този смисъл са и т. 11 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС). В случая молителят-ищец не е направил своевременно – до приключването на откритото съдебно заседание пред касационната инстанция, възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатените от ответника адвокатски възнаграждения за същата инстанция, поради което позоваването от страна на ищеца едва в молбата му по чл. 248 от ГПК на разпоредбите на чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от Нар. № 1/09.07.2014 г. на ВАдвС за М., също е неоснователно. За яснота следва да се отбележи, че и трите обсъдени по-горе суми, платени от ответника за адвокатски възнаграждения по делото, както и всички останали направени от него разноски по делото, не са му присъдени изцяло от съда, а съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 (in fine) от ГПК – само съразмерно с отхвърлената част от предявените по делото искове (както това е изрично посочено и в мотивите към касационното решение). В заключение, молбата на ищеца за изменение на касационното решение в частта му за разноските е неоснователна и следва да се остави без уважение. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение