Определение № 2949 от 10.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3888/2023 г.

Производството е с правно основание чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е въз основа на подадените две частни жалби – от Е. Ш. М., чрез особеният представител адвокат Н. и от Н. Ш. С., чрез особеният представител адвокат В. против определение, постановено в съдебно заседание на 19.04.2023г. по в.ч.гр.д. № 121/2023г.на Апелативен съд Варна, с което е оставено без уважение искането им за увеличаване на определените им с определение № 182 от 21.03.2023г. възнаграждения. Жалбоподателите считат обжалвания акт за неправилен и желаят да бъде отменен, а въпросът решен по същество с определяне на възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 18 698.45лв. за адвокат Н. и 16 148.21лв. за адвокат В.. Срещу подадената жалба е постъпил отговор от Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, наричана по-долу за краткост Комисията, чрез процесуалния й представител С.. С него се изразява становище за неоснователност на искането пред вид обстоятелството, че изготвените отговор и жалба от всеки един от особените представители са „изключително кратки и не съдържат никакви аргументи, отличаващи се с висока фактическа и правна сложност“ и тъй като не са извършвани процесуални действия във въззивната инстанция и не са събирани доказателства. Счита, че и определеният размер от по 6 250лв.е „значително голям за положения труд“. Настоящият състав на Върховен касационен съд, след преценка на направеното искане съобразно материалите по делото и закона, намира подадените частни жалби за частично основателни поради следното: Претендира се възнаграждение за положен труд в производството с правно основание чл.153, ал.2 ЗПКОНПИ. Адвокатите Н. и В. са били назначени за особени представители, съответно на ответниците Е. Ш. М. и Н. Ш. С., въз основа на определение № 385 от 25.11.2019г., постановено по гр.д.№ 127/2018г.на ОС Силистра /вж.стр.479/. Те са адвокати, вписани в Националния регистър за правна помощ и са определени въз основа на реда, посочен в Закона за правна помощ/ЗПП/. Начинът на заплащане на правната помощ по този ред е определен в чл.37 от Закона и „е съобразно вида и количеството на извършената работа“, а размерът „се определя в наредба на Министерския съвет, по предложение на НБПП “. Съгласно чл.25, ал.4 от посочената Наредба на МС /Наредба за заплащане на правната помощ/, за представителство по граждански дела за особен представител, назначен по реда на Закона за правната помощ в хипотеза на чл.47, ал.6 ГПК /какъвто е настоящия случай/, съдът определя за всяка съдебна инстанция възнаграждение за адвоката, по реда на Наредба № 1/9.07.2014г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като възнаграждението не се заплаща от бюджета на НБПП. Съобразно така цитираната разпоредба, НБПП е направило предложение за определяне на възнаграждение на особения представител на ответника Е. Ш. М. /за адвокат Н./ от 6 239.23лв. и на ответника Н. Ш. С. /за адвокат В./ от 5 404.10лв./вж. стр.468 от гр.д.№ 127/2018г.на ОС Силистра/. В този размер са били внесени и възнагражденията пред първата инстанция. Настоящият спор е за размера на възнаграждението пред въззивната инстанция. Пред нея ответникът Е. Ш. М., чрез особения си представител е обжалвал постановения първоинстанционен акт в частта, с която са уважени исковете, а в жалбата на ответника Н. Ш. С. е конкретизиран материален интерес в размер от 77 500лв. Въззивният съд е определил възнаграждение на особените представители съответно от 7 100лв. и 6 250лв. Посочил е, че цената на исковете против Е. Ш. М. възлиза на 235 461.38лв., а против Н. Ш. С. на 193 705лв. и съобразно чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/9.07.2014г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължимите възнаграждения са съответно 14 068.45лв. и 12 398.21лв. На основание, чл.47, ал.6, изр.2 ГПК, съдът е преценил, че следва да намали размера им с Ѕ, със следните мотиви: Предметът на доказване в исковото производство /като предметни предели чрез подадените жалби/ е един. На доказване подлежат общи правно релевантни факти – придобитото през проверявания период имущество, доходи, приходи, източници на финансиране, разходи, доходи на проверяваното лице и членовете на семейството му и дали е налице значително несъответствие в имуществото за периода. Налице е установена съдебна практика, като пред въззивната инстанция не се налага събиране на нови доказателства. От тук съдът е извел извод за относително невисока фактическата и правна сложност на делото във въззивната инстанция. В подадената до ВКС частна жалба, жалбоподателите оспорват тези изводи на съда, считайки че фактическата и правна сложност на делото е висока. Исковата молба е 54страници, приложените доказателства са 400стр., назначени са три експертизи, само една от които е 95страници. Освен това считат, че не е отчетено, че предмет на делото /съответно материалния интерес се определя/ от два иска, по които защитата не е идентична. Настоящият съдебен състав намира за изцяло неоснователно възражението на жалбоподателите за несъобразяването на размера на материалния интерес при определяне на възнаграждението на особените представители. Видно от мотивите на съда, той е съобразил, че предмет на разглеждане са искове на стойност от 235 461.38лв. /99 500лв.+ 135 961.38лв./ за Е. Ш. М. и 193 705лв. за Н. Ш. С.. Решаващите мотиви на съда са други и те са свързани с изискуемата се от закона преценка за конкретната фактическа и правна сложност на делото. Според настоящият съдебен състав, съобразявайки предмета и спецификата на спора, видът, характерът и броя на доказателствата, обемът на въпросите, които подлежат на обсъждане, процесното дело с правно основание чл.153, ал.2 ЗПКОНПИ, не може да се определи като такова с ниска правна сложност. Същевременно, ако правната сложност е еднаква независимо от вида на инстанцията, в която се разглежда спора, то не така стои въпроса с фактическата. Следва да бъдат споделени изводите на въззивния съд, че доколкото пред въззивната инстанция не се ангажират нови доказателства, фактическата сложност на спора е идентична с тази пред първата инстанция /т.е.не се налага интерпретиране на нови факти и даване на правна оценка на нови факти и обстоятелства/. Изложеното дава основание на съдебния състав да приеме, че действително, на основание, чл.47, ал.6, изр.2 ГПК, следва да се намали размера на дължимото възнаграждение, но не до възможния минимален размер от 50%, а с 30% и съответно дължимото възнаграждение за адвокат Н. следва да е вместо 7 100лв - 9 848лв., а за адвокат В. – вместо 6 250лв.- 8 680лв. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Върховен касационен съд